Решение № 96 от 31.07.2026, Районен съд - Девин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Девин, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100524 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.232, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД от „Г.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. О. № **, представлявано от Управителя Г. С. Г., чрез пълномощник адв. Н. В. М. Адвокатска колегия – Смолян, със съдебен адрес: гр. С., ул. Б. м. № ** против „С.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.

О. № **, представлявано от управителя С. Е. Ш., както следва: 1) На основание чл.79, ал.1, във връзка с чл.232, ал.2, предл. 1-во ЗЗД сумата 8 100.00 лева (осем хиляди и сто лева), представляваща неплатени наеми за периода от 01.01.2020г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане; 2) На основание чл.79, ал.1, предл.2-ро, във връзка с чл.232, ал.2, предл.2-ро ЗЗД сумата 15 233.87 лева (петнадесет хиляди двеста тридесет и три лева и 87 стотинки), представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение за заплащане на консумативни разходи за периода от 01.12.2019г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане и 3) На основание чл.86, ал.1, във връзка с чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД сумата 5 536.00 лева (пет хиляди петстотин тридесет и шест лева), представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 15 233.87 лева за периода от 10.12.2021г. до датата на предявяване на исковата молба.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че с ответното дружество „С.“ ЕООД, сключили на 31.03.2018г. договор за наем на недвижим имот, представляващ помещение с предназначение „Фурна“, с 1 административен адрес: гр. Д., ул. Б. № **, за срок от пет години, при договорена месечна наемна цена в размер на 375.00 лева, без ДДС.

Действието на договора е прекратено на 01.10.2021г., поради не изпълнение на задълженията от наемателя по чл.4 от договора да заплаща разходите за ток, вода и други пряко към комуналните дружества - доставчици. След м. октомври 2019г. ответникът отлагал плащане на задълженията си по договора, но продължавал да ползва имота, а ищецът е издал фактури до м. април 2021г. След поредните неизпълнени обещания за плащане през месец август 2021г., с ответника постигнали споразумение, че считано от 01.10.2021г. договорът между тях ще бъде прекратен и той ще освободи помещението. Последното плащане от ответника било през 2022г., когато погасил задълженията си до 01.12.2019г. Към 01.12.2024г. задължението на ответника към ищеца, е 8 100.00 лева, с вкл. ДДС - неплатени наеми по договор за наем за периода от 01.01.2020г. до 30.09.2021г., сумата от 15 233.87 лева, с вкл.ДДС - консумативни разходи за консумирана ел. енергия и вода за периода от 01.12.2019г. до 30.09.2021г. До м. април 2021г. включително за задълженията на ответника били издавани данъчни фактури, които прилага като доказателство към настоящата искова молба. През целия период на ползване на имота от ответника, консумативните разходи към него били фактурирани на база получените от комуналните дружества към ищеца фактури, без да се правят допълнителни начисления.

Ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение за забавено изпълнение на задължението в общ размер 5 536.00 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 15 233.87 лева, считано от 10.12.2021г. до датата на предявяване на настоящата искова молба.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска, като погасен по давност, тъй като спрямо процесните вземания е приложима кратката 3 тригодишна давност, съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД за наем, лихви и други периодични плащания. Давността, започва да тече от изискуемостта на всяка наемна месечна вноска, като същото се отнася и за съответното месечно периодично задължение за заплащане на консумирана топлинна енергия (чл. 114. ал. 1 от ЗЗД) и се прекъсва с предявяването на иска ( чл. 116. б. "б" ЗЗД). Давност не тече, докато е висящ процеса за това вземане (чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД).

Съгласно чл.2, ал.2 от Договора за наем от 31.03.2018г. падежа на наемната цена е 25-то число на месеца, за който наема се отнася. Наемната цена за сумата от 8 100.00 лева за заплащане на наемни вноски е за периода от 01.01.2020г. до 30.09.2021г., т.е. прилагайки тригодишният давностен срок за всяко отделно месечно наемно плащане от периода от първото до последното плащане е изтекъл 3 годишният давностен срок, към момента на предявяване на иска 02.12.2024г. Кратката давност е приложима и спрямо иска за консумативни разходи – ток и вода в размер 15 233.87 лева, тъй като правното основание и на този иск е чл.232, ал.2, предложение второ ЗЗД, т.е вземането е 2 периодичен платеж за ответника. Съгласно посочените разпоредби, наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта.

Вземането на наемодателя за тези разноски срещу наемателя възниква и става изискуемо от датата, на която е възникнало и станало изискуемо вземането на доставчика на комуналните услуги спрямо наемодателя. Наемателят се освобождава от своето вземане като удовлетвори вземането на другата страна по наемния договор, като заплати консумативните разходи пряко на наемодателя или на доставчика на тези услуги или погаси това свое задължение чрез друг погасителен способ.

Разходите за ползване на наетия имот, представляват вземания за „наем“, по смисъла на чл.111, б. „в“, предложение първо ЗЗД и за тях също е приложим 3-годишният давностен срок, който е изтекъл за целия период 01.12.2019г. до 30.09.2021г., при подаване на исковата молба в съда на 02.12.2024г. Погасен по давност е и иска за заплащане на сумата от 5 536.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 15 233.87 лева за периода от 10.12.2021г. до датата на предявяване на исковата молба, съгласно чл.119 ЗЗД, поради погасяване по давност на главното вземане.

Горното не се опровергава от факта, че с разпоредбата на чл.З от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.. и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.). сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020г., но това спиране е относимо само и единствено към онези вземания, които са възникнали преди и по време на извънредното положение - за всеки месечен платеж -било за наем било за консумативни разходи давността тече отделно, тъй като падежите са различни дати, настъпващи на 25-то число на всеки месец, съгласно чл.2, ал.2 от Договора за наем.

Независимо от възражението за изтекла давност, оспорва иска като неоснователен. Твърди, че наемното правоотношение е прекратено на 15.09.2021г., тъй като на 16.09.2021г. е издал помещението, т.е след 15.09.2021г. не дължи вноски за наем и консумативи.

Твърди, че всички задължения по договора за наем и разходи за ток и вода са плащани в брой и по банков път. На 22.06.2021г. по банков път е платена Фактура № 373/29.04.2021г. на стойност 1 191.94 лева. На 01.09.2021г. е преведена сумата от 2 391.58 лева, с която са платени Фактура № 361/29.01.2021г. и Фактура № 365/26.02.2021г. По банков път са плащани и 3 фактурите през 2019г., след което ищецът настоял плащанията да се извършват в брой, поради което няма задължения за наем.

Оспорва претенцията за консумативни разходи, които са заплащани на ЕВН и ВиК, поради което не дължа повторното им плащане.

При предаване на обекта, всички разходно оправдателни документи са предоставени на ищеца, респ. оставени са в обекта след напускането му.

Превеждани са консумативни разходи, включени във фактурите, издавани от ответника.

Твърди, че между съпруга на управителя на ищцовото дружество и неговата майка съществуват близки родствени отношения ( първи братовчеди ), които били свързани с доверие, поради което не настоявал за документи за плащане. В края на 2022г., от неговия баща била предадена на съпруга на управителя на ищеца сумата от 12 000.00 лева в брой, като същият следвало да върне подписан от съпругата си РКО, което така и не направил. Прилага копие от Разходния ордер, така както бил издаден от него, така и не разписан при предаването на сумата от 12 000.00 лева.

В края на 2021г. началото на 2022г. извършил ремонт на покрива на сградата на наетия имот, поради наводняване на складовете, в които съхранява брашното. Дружеството „Г.” ЕООД изразило съгласие да се извърши ремонта, след което да се приспадне разхода за СМР от бъдещите наеми. Извършените СМР били на обща стойност 5 805.10 лева, без ДДС, за тях съставил Протокол Акт обр. 19 за извършена работа, включващ демонтаж покрив хале на стойност 1 251.20 лева. Монтаж метални платна 3 318.40 лева, обшивка с дъски и ребра вход север 325.50 лева. Покриване с ламарина вход север на стойност 910.00 лева.

Прави евентуално възражение за прихващане. Моли в случай, че съдът постанови осъдително решение по предявените искове да извърши прихващане между насрещните вземания на двете дружества до размера на по-малкото от тях. Прихващането моли съдът да извърши с вземането, което има от „Г.“ ЕООД гр. Девин за ремонт на покрив на хале или за неоснователно обогатяване, което хале е собственост на ищеца и е на обща стойност 6 966.12 лева, включен ДДС.

На 16.09.2021г., на която предал наетото помещение Г. Г., който се легитимира като пълномощник на дружеството с надлежно подписано пълномощно за това, поискал да му остави, предостави в собственост „Окръгляща машина за хляб“, собственост на дружеството му срещу приспадане на последните три задължения за наем. Въпросната машина и в момента е във владение на ищеца и въпреки това последният с исковата молба претендира плащане на последните три наемни вноски. Ищецът е приел изпълнение на задължението му, чрез предоставяне на машината за окръгляне на хляб.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове по съображенията изложени в настоящият отговор и 4 присъди сторените разноски. .

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н. М. поддържа иска.

Оспорва възражението за изтекла давност. Искът е предявен за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД неплащане на разходите, свързани с ползването на вещта, тъй като за този иск за платените от ищеца вместо ответника задължения към доставчиците на ЕВН и ВиК услуги, се прилага общата пет годишна давност, която към датата на предявяване на иска, не е изтекла. Оспорва като недоказано възражението, направено от ответника, че сам е заплащал тези разходи и не дължи възстановяване на сумите на ищеца.

Оспорва възражението за прихващане със стойността на направени от ответника ремонти в сградата, предмет на договора. - същото се явява неоснователно. Съгласно чл.4, ал.5 от договора, всички разходи по ремонт и поддръжка на имота, са за сметка на наемателя. Оспорва възражението за предаване на сумата от 12000.00 лева.

Ответникът, чрез адв. В. Р. моли съда да отхвърли иска, като погасен по давност по отношение на наемните вноски и разходите, свързани с ползването на вещта, съгласно практиката изложена в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът не може да промени периодичния характер на плащанията, като е заявил иска за обезщетение за вреди от неизпълнение. Предявеният иск обхваща периода от 01.12.2019 г. до 30.09.2021 г., а исковата молба е подадена на 02.12.2024 г., поради което към този момент тригодишната погасителна давност е изтекла за всяко едно от претендираните месечни вземания. Вещото лице по ССчЕ е установило плащания за наем и консумативи през процесния период, за които са открити платежни нареждания, в т.ч. отразени плащания при ищеца са по фактури - м.декември.2019г., м. януари 2021г., м. февруари 2021г., м. април 2021г. са платени общо в размер на 3992,28лв. С показанията на разпитания свидетел са установени извършените плащания в брой. Поддържа при условия на евентуалност възражение за прихващане.

Разпечатката съдържа 31 от 204 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9e06fe9-da48-4a84-8057-fd9a62b58218