Решение № 1318 от 24.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Пловдив, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330114609 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Н. Б., ЕГН **********, против „Профи Кредит“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 60 лева - платено без основание възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ – предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит по Договор за паричен кредит № *********/********* г.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и Профи Кредит“ ЕООД е сключен Договор за паричен кредит № *********/********* г., по силата на който ищецът получил заем в размер на 200 лева, при фиксиран лихвен процент – 40.50 % и ГПР-46.07 %, с падеж:

05.03.2022 г..

Твърди, че съгласно Договора в глава V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ е предоставена на ищеца услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като съгласно Глава VІ от договора „Параметри по кредита“ – дължи възнаграждение за закупената услуга „Фаст“ в размер на 60 лева.

Твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс, както и е изплатил цялата сума по процесния договор. По-конкретно сочи, че възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е заплатил, в периода от 05.12.2021 г. до 05.03.2022 г. вкл.

Твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“ е нищожна, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори.

С оглед изложеното се моли за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 60 лева, платено без основание възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ – предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит по Договор за потребителски кредит № *********/********* г.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск.

Потребителят сам решил да се възползва от предоставената незадължителна допълнителна услуга, която била извършена, като съдържанието на уговорката не противоречало на закона и добрите нрави, нито сумата следвало да се включва в ГПР.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № *********/********* г., по силата на който ищеца получил заем в размер на 200 лева; предвидено е заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 60 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 14255/16.12.2023 г./

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Следователно съдът приема, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *********/********* г., по който на ищеца е предоставена сумата от 200 лева.

Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.50 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 46.07 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 4 месечни погасителни вноски в размер 54.17 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 216.68 лева. В раздел VІ от Договора, е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“, за което се дължи възнаграждение в размер на 60 лева и „Флекси“ – с уговорено възнаграждение в размер на 72 лева, като сумата за възнаграждението за допълнителните услуги е разсрочена на равни части, по 33 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 348.68 лева, по 87.17 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на 2 кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 46.07 %, а възнаградителната лихва – 40.50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 6 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 348.68 лева. Изрично е отбелязано, че в тази обща сума е включена стойността на закупената допълнителна услуга, по която се дължи възнаграждение за предоставените от ответника на ищеца услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 132 лева.

Относно възнаграждението за допълнителни услуги, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че допълнителната услуга „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а допълнителната услуга „Флекси“ – се отнася до възможността да се променя погасителния план при определени условия, включваща възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на размера на определен брой погасителни вноски; възможност за промяна на датата на падежа на погасителните вноски.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата „Фаст“ представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по „Флекси“ имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 48.58 % не отговаря на действителния такъв.

3

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Не е спазено и последното изискване на т. 10 - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на финансовата институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

След като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата за възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ от 60 лева, доколкото е безспорно плащането й в посочения размер, видно от справката на ответника, искът е доказан. Липсва основание за получаването й, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.