Протокол № 3434 от 09.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 3434 гр. София, 09.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ и прокурора Ст. Н. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Частно наказателно дело № 20221110203027 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ ЦВ. К. ИВ. – се явява лично, доведен от ареста на „Г.М. Димитров“.

За него се явява адв. А.И. от САК – служебен защитник на обвиняемия.

За СРП се явява прокурор С.Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. адв.И.: Да се даде ход на делото. обв. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ след като изслуша становищата страните и съобрази характера на производството намира, че процесуални пречки за даване ход на делото в настоящото съдебно заседание не са налице, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОВЕРЯВА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по представен документ за самоличност - лична карта:

ЦВ. К. ИВ. - роден на 17.09.1981 г. в гр. Враца, българин, български 1 гражданин, средно образование, женен, работи във фирма „И+И 91“ ООД като монтажник, живущ на постоянен адрес: с. ********** и настоящ адрес: гр.

София, *************, неосъждан, ЕГН: **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството по смисъла на чл.55 от НПК и по чл.274 НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съда, прокурора и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. адв. И.: Нямам доказателствени искания.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 от НПК и на основание чл. 276 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Делото се докладва с прочитане от прокурора на искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам съдържанието на искането. адв.И.: Искам да представя бележка от дъщерята, която е оставена на масата в жилището на обвиняемия, от гледна точка на това, че се касае за едни специфични семейни отношения, при които майката и бащата са били категорични против връзката на дъщеря им с лице от ромски произход. В бележката не се посочват каквито и да било сексуални или блудствени действия. Моля, същата да бъде приложена като доказателство по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че представената бележка не следва да бъде присъединена като писмено доказателство по делото. На първо място считам, че няма данни кой е автора на бележката, както и датата на съставянето й. Още повече считам, че обстоятелството, че в бележката не се съдържат никакви данни за блудствени действия, не може да бъде противопоставено на гласните доказателства, които са събрани по делото.

СЪДЪТ след като изслуша становището на страните намира, че представеното писмено доказателство следва да бъде приобщено към доказателствената съвкупност на делото, поради което 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите на делото представената от адв.

И. ръкописно написана бележка, без подпис и дата.

На основание чл.283 НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмените доказателства.

СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, поддържам така направеното искане и в тази връзка Ви моля да го уважите като основателно, като Ви моля за нуждите на ДП да вземете спрямо обв. ЦВ. К. ИВ. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Считам, че са налице процесуалните предпоставки за определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно обосновано предположение за авторството на деянието. На първо място от събраните към момента в хода на ДП гласни доказателства, в частност разпита на пострадалата, както пред орган на ДП, така и пред съдия, същата подробно и последователно разказва за блудствените действия, които нейния баща обв. Ц.И. е извършил с нея. В тази връзка считам, че не е необходимо да бъдат преразказвани в тяхната цялост, като от тяхното правно ценене могат да бъдат изведени факти, които могат да бъдат определени като достатъчни доказателства за авторството на деянието. Действително в хода на ДП обвиняемият дава обяснения и отрича да е извършил такива действия с дъщеря си. Аз обаче считам, че това представлява защитна версия, която не следва да бъде кредитирана към момента, тъй като показанията на пострадалата се подкрепят от протокола за нейното освидетелстване, където вещото лице е констатирало четири броя белези от изгаряния с цигари, за които пострадалата разказва в нейните показания и които няма как да бъдат получени по друг начин, освен по начина, за който съобщава пострадалата. Действително обвиняемият има установени самоличност и адрес по делото, но според мен не 3 така стои въпросът с другата изискуема предпоставка, а именно извършване на престъпление. Действително обвиняемият към момента е реабилитиран и следва да се приеме, че не е осъждан, но извод за опасност от извършване на престъпление правя от начина и механизма на извършване на деянието, за което е привлечен като обвиняем, а именно на първо място, че използва положението на зависимост, тъй като става въпрос за дъщеря му, която към датата на извършване на деянието е била непълнолетно лице. Заплашвал я е с думите: „Недей да крещиш, за да не стане по-лошо!“ и е допрял горяща цигара по кожата й и между гърдите. В показанията свидетелката разказва и за други събития, станали преди това във времето, като моето мнение е, че всичките тези факти, взети в съвкупност водят до правно обоснования извод, че е налице опасност от извършване и на друго престъпление. Престъплението, за което е привлечен като обвиняем Ц.И., а именно престъпление по чл.150, ал.1, предл.1 и предл.4 от НК е тежко умишлено такова, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години. Така на плоскостта на конкретния казус намирам, че с оглед спецификата на отношенията между баща и дъщеря, както и с оглед на тежестта на обвинението, характера и вида на престъплението считам, че обв. Ц.И. е лице с висока степен на обществена опасност и в тази връзка считам, че това е едно обстоятелство, което потвърждава, че спрямо него следва да бъде наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Считам, че това е единствената рационална мярка в настоящото производство, тъй като различна мярка би могла да способства такива действия на обвиняемия, свързани с опит за разговори насочени към промяна на показанията на пострадалата, предвид обстоятелството, че е негова дъщеря.

С оглед всичко изложено, моля да определите мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обв. Ц.И.. адв. И.: Уважаема госпожо съдия, по отношение на авторството на деянието искам да кажа, че самото обвинение на този етап не е прецизирано, като е посочено деяние на неустановена дата и час през м.февруари 2022 г., за което е привлечен моя подзащитен. Самото авторство на деянието съгласно събраните по делото до този момент доказателства се крепи единствено на изложените свидетелски показания на дъщерята на моя подзащитен, спрямо която нейните родители са били против връзка, която тя е имала с друго лице от нейния клас. В тази връзка често се е случвало да има разговори с дъщерята, 4 които тя определя като скандално отношение към нея и тормоз. Позволила си е пред полицейските органи да твърди, че спрямо нея са осъществени блудствени действия. В нейните показания е изложено, че тя е споделяла това единствено с нейния приятел Цветелин, а на училищния психолог и класен ръководител е споделила, че тя има семейни проблеми и физическо посегателство от нейните родители. Казва също, че те често пиели алкохол и се карали. Това обаче не се потвърждава от дадените показания от психоложката и от класния й ръководител, които казват, че детето е било отличен ученик. Психоложката казва, че не я е виждала никога със синини от нанесен побой, като това казва и класния й ръководител. По отношение на блудствените действия тя твърди, че е споделяла с приятеля си Цветелин, който обаче извън показанията на дъщерята на моя подзащитен, излага още куп твърдения за сексуален тормоз, които считам, че при тази ситуация, ако е имало такива, тя щеше да ги сподели в разпита си пред съдия. По отношение на изгарянията, няма абсолютно никакви доказателства, че това е извършено от моя подзащитен.

Лицето Цветелин твърди, че на 02.02.2022 г. дъщерята на моя подзащитен се е оплакала от тези действия на баща си и държа да отбележа, че моят подзащитен работи всеки ден без събота и неделя в гр.Дупница като монтажник на климатици и всяка сутрин излиза първи от дома и се прибира последен, т.е. той не остава насаме с дъщеря си. В последно време не е имал отпуск нито по болест нито по друга причина. Първо в къщи се прибира майката, която е възпитател в детска градина. Така, че това отново опровергава разказаните случки от Цветелин, включително и тези от дъщерята. В показанията на майката на Цветелин се сочи, че моя подзащитен не е биологичен баща на пострадалата, което не отговаря на истината. На 07.03.2022 г., когато е имала рожден ден тя се е изнесла от дома си, като е взела със себе си сума от 1100 лева, според майката, спестени от нея по различни поводи и е отишла да живее при приятеля си Цветелин. Оставила е въпросната бележка на масата и цял ден не си е вдигала телефона. Държа да отбележа, че това са едни специфични семейни отношения, в които тийнейджърите лесно се увличат в първата си любов и застават срещу семейството си, когато то е негативно настроено срещу възлюбения на тийнейджъра. В случая тя е счела, че баща й и майка й са заплаха срещу нея и се е опитала по някакъв начин да им противодейства и е взела решение да се изнесе от къщи. Това е споделя това пред класната си, но по никакъв начин това не е третирано от класния й ръководител като физическо 5 посегателство от бащата, още по-малко като блудствено действие. Ако е имало блудствено действие при вече взетото решение на пълнолетната към 7 март 2022 г. дъщеря на моя подзащитен, то тя щеше да изложи и това твърдение в тази бележка и да каже на родителите си защо ги напуска. Във всяко едно семейство съществуват различен вид разногласия – дали по повод чаша бира или броя изпушени цигари или нещо друго, но това не следва да се приема като тормоз, камо ли като блудствени действия. Ако действително е имало такива, то те оставят траен отпечатък в съзнанието на това дете и най-малкото то щеше да конкретизира в който момент и в кой ден това се е случило.

На следващо място по отношение на опасността от укриване считам, че такава няма. Моят подзащитен работи на трудов договор, има адрес, на който живее от години. По отношение на опасността да извърши друго престъпление – видно от свидетелството за съдимост, действително когато е бил непълнолетен има извършено някакво деяние, което е преди повече от 20 години. Той е реабилитиран по право и по никакъв начин не може да се коментира механизма на деянието, който обуславя опасност от извършване на друго престъпление. Освен това, дъщерята на моя подзащитен вече се е изнесла от техния дом, т.е. той няма възможност да извърши каквото и да било спрямо нея. Поради това считам, че опасност от извършване на друго престъпление не е налице, ето защо моля да не вземате най-тежката мярка по отношение на моя подзащитен.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката си.

На основание чл. 297 НПК съдът дава ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Имам още едно детенце и трябва да работя, тъй като живея под наем в София. Голямата ми дъщеря е решила вече личния си живот, аз не й се сърдя, тя е пълнолетна. Отдавна имаме неприятности с нея, тъй като беше много малка и имаше връзка с лице от ромски произход. Аз нямам нищо против дъщеря си – тя си избира живота. Просто трябва да работя за другото си дете и искам да не бъда задържан и да се грижа за детето си, а делата да продължават.

6

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: