Решение № 78 от 09.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Христина З. Марева при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600112 по описа за 2021 година С присъда №194 от 25.06.2019г. по НОХД №1167/2018г. Бургаският окръжен съд признал подс. Д. Г. ИЛ. за виновен в това, че на 09.09.2016г., в Община Карнобат, обл. Бургас, на автомагистрала „Тракия“, на км 323 +500 м, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“ с рег. РВ ... АВ, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Б.М.К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение на основание чл.66 от НК отложил за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК лишил подс. И. от право да управлява МПС за срок от четири години. Осъдил подс. И. да заплати на частния обвинител М. Ив. К. сумата от 50 лева, представляваща направени по делото разноски. Осъдил подс. И. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 3307.61 лева, представляваща направени по делото разноски. Осъдил подс. И. да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 200 лева, представляваща направени по делото разноски.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на 1 подс. Д. Г. ИЛ. – адв. Ст.И. от САК, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи. С нея се претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подс. И. за невиновен. Със същото съдържание и искане е и подадената от упълномощените защитници на подс. И. - адв. Ст. И. от САК и адв. Радослав Николов от БАК.

В допълнително писмено изложение към жалбата упълномощеният защитник на подс. И. – адв. Ст.И., обстойно мотивира възраженията си срещу атакуваната осъдителна присъда. Твърди, че в нарушение на чл.14 и чл.16 от НПК първоинстанционният съд не е изяснил механизма на ПТП и не е отчел в достатъчна степен поведението на пострадалия пешеходец К., нито е изследвал неговите възможности да възприеме движещите се автомобили.

Изтъква, че в задължителната съдебна практика се приема, че когато пострадал участник в движението попада в опасната зона за спиране, а поведението на водача е съобразено със законовите изисквания на ЗДП, наказателната му отговорност отпада. Цитира конкретно решение на ВКС.

Смята, че съдебната практика, на която се основава обвинението, в това число Тълкувателно решение №28/1984г. на ВС са съобразени с чл.120 от отменения ППЗДП. Подчертава, че действащият към момента на инцидента ЗДП и чл.121, ал.1 от ППЗДП забраняват движение на пешеходци на автомагистрала. Заявява, че поведението на пострадалият, който е предприел напречно и насрещно тичане към бързо движещ се по автомагистрала автомобил, е в противоречие с всякаква житейска логика. Характеризира това поведение на пешеходеца като самоунищожаващо и наред с това е поставило водача И. в обективна и пълна невъзможност за реакция. Отстоява тезата, че описаното поведение на пешеходеца е представлявало непредвидима и неочаквана за подсъдимия внезапност. Изказва твърдение за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което аргументира с цитирането на съдебни актове на различни съдилища в страната. Заключава, че обжалваната осъдителна присъда е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като водачът И. не е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП и не е извършил престъпление. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова присъда, с която да оправдае подс. И. по повдигнатото му обвинение.

2

Настоящото въззивно производство е второ по ред. При първоначалното разглеждане на делото от апелативния съд, последният е постановил решение №68/26.10.2020г. по ВНОХД№ 209/2019г., с което е изменил атакуваната присъда на Бургаския окръжен съд, като е намалил наложеното наказание лишаване от свобода от две години на една година и четири месеца, изпитателния срок определен по реда на чл.66, ал.1 от НК от пет години на три години, наказанието лишаване от право да управлява МПС от четири години на една година и четири месеца и е потвърдил присъдата в останалите й части.

По повод подадена касационна жалба от подс. И. чрез неговия упълномощен защитник против цитираното въззивно решение ВКС с Решение № 13/28.05.2021г. по н.д. №6/2021г. е отменил решението на Бургаския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БАС от съдебно заседание. В отменителното решение касационната инстанция посочва, че неясните и непълни мотиви на Бургаския апелативен съд по въпрос с решаващо значение за отговорността на подсъдимия следва да се приравнят на липса на мотиви – нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК, чиято единствена и безусловна последица е отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото апелативният съд изслуша заключенията на вещите лица по назначените от предходната апелативна инстанция тройна автотехническа и допълнителна тройна автотехническа експертизи, като прочете и приложи същите към доказателствата по делото.

В съдебно заседание на 23.09.2021г. представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас прокурор Ем Х. заявява, че намира атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна. Счита, че има допуснато нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП във връзка с конкретните условия на видимост и е налице предвидимо препятствие. Сочи, че подсъдимият е следвало да управлява автомобила с такава скорост, която да му позволи да спре преди съприкосновението с пешеходеца, като същият сам се е поставил в немъзможност да спре в зоната на видимост. Твърди, че подсъдимият е бил длъжен и е могъл да види пострадалия, тъй като осветеността при дълги светлини на автомобила е била на 150 м, включително и на 3 метра встрани.

Намира, че пострадалият е допуснал нарушение на чл.55, ал.1 от ЗДП, като 3 изключително грубо е съпричинил вредоносния резултат. От обективна страна сочи, че подсъдимият е следвало да спази императивното изискване на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП, да е в състояние за намали скоростта и да спре, за да избегне произшествието, а от субективна страна заявява, че деянието е осъществено поради несъзнавана непредпазливост. Изразява позиция, че са доказани безспорно както допуснатото от дееца нарушение, така и неговата вина. Оспорва тезата на защитата, че е налице случайно деяние по чл.15 от НК, тъй като подсъдимият е трябвало така да управлява автомобила, за да не се постави сам в невъзможност да избегне произшествие, което да му позволи да спре при условията на намалена видимост, при появата на непредвидимо препятствие, каквото се явява този неправомерно пресичащ пешеходец.

Намира наказанието за завишено, тъй като предходните административни нарушения не са с голяма обществена опасност и не са свързани пряко с безопасността на движението, поради което обществената опасност на личността на дееца е ниска. Счита, че първата инстанция незаконосъобразно е зачела и сравнително старите нарушения от 2003 и 2007 година. Сочи, че е занижена оценката на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Моли съда да измени присъдата, като намали наложените наказания - лишаване от свобода от 2 години на 1 година и 4 месеца, изпитателния срок на 3 години, а лишаването от правоуправление от 4 на 2 години.

Частният обвинител М. Ив. К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не изразява лично становището си по жалбата на защитата на подсъдимия.

Повереникът на частния обвинител М. Ив. К. непосредствено преди заседанието е депозирал писмена молба, с която декларира изрично съгласие делото да се разгледа в негово отсъствие. Моли въззивният съд да потвърди изцяло първо-инстанционната присъда.

Защитата на подсъдимия - адв. Д. М. заявява, че въззивният съд следва да се съобрази с конкретните доводи и указания свързани с правната оценка на фактите, както и изводът за неправилно и не добре оценени факти, водещи до реализиране на касационното основание – процесуално нарушение, като се позовава на становището на ВКС на стр.3 от отменителното решение. Твърди, че единственото нарушение според обвинителната теза е по чл.20, ал.2, изр.1 4 от ЗДП. Позовава се на експертните заключения, че светлините на автомобила, с които се е движил подсъдимия непосредствено преди произшествието са били съобразени и адекватни със спецификата на намалената видимост в този район, в подкрепа на защитната теза, че скоростта на движение при дълги светлини от 122 км/час не е била несъобразена със зоната на осветеност, тъй като възможната скорост на движение при зона на осветеност от 150 м. е 126.5 км/час, по- голяма от тази на автомобила на подсъдимия. Сочи, че за да се прецени наличие на втората хипотеза на чл.20, ал.2 от ЗДП, следва да се прецени, кога възниква опасността за движението. Твърди, че тя настъпва, когато кракът на пострадалия стъпи на пътното платно - активните пътни ленти за движение.

Заявява, че с оглед заключението на експертизите, към момента на стъпването на пешеходеца на пътното платно ударът от техническа гледна точка е бил непредотвратим. Изразява мнение, че при липса на възможност да има предвидимо препятствие и при техническата невъзможност подсъдимият да предотврати удара благодарение на поведението на пострадалия, който не пресича на определените за това места, е налице категорично институтът на случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК. Твърди липса на съставомерност на деянието, поради липса на нарушаване на бланкетната правна норма - чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП. Моли съда да постанови въззивна присъда, с която да отмени първоинстанционната и да оправдае подсъдимия.

Подсъдимият И. в лична защита заявява, че поддържа становището на своя адвокат и няма какво друго да добави.

В последната си дума подс. И. заявява, че съжалява за случилото се, защото е отнет човешки живот. Не изпитва вина за това и желае да бъде оправдан.

В срока за произнасяне настоящата инстанция констатира необходимост от разпит на подсъдимия, тъй като същият е дал обяснения единствено в хода на предходната апелативна инстанция и които са били съобразени от експертите по назначените от апелативния съд при предходното разглеждане на делото две допълнителни тройни автотехнически експертизи, поради което с определение от 15.11.2021г. възобнови производството по настоящото въззивно производство и насрочи делото в открито съдебнозаседание за изслушване обясненията на подс. И. на 5

29.11.2021г. от 11.15 часа.

В хода на проведеното повторно съдебно следствие въззивният съд предостави възможност на подс. И. да даде обяснения. Същият заяви, че е минало много време от инцидента и от момента, в който е дал обяснения, не си спомня точно какво е заявил пред апелативния съд при предходното въззивно производство и моли да се прочетат неговите обяснения дадени пред предходната въззивна инстанция.

Прокурорът направи искане за прочитане на обясненията на подс. И. на осн. чл.279, ал.1, т.4 от НПК, а защитата изрази съгласие с това искане с оглед изявлението на подсъдимия И..

Съдът на осн. чл.279, ал.1, т.4 от НПК прочете и приобщи към доказателствения материал обясненията на подс. И. дадени пред предходната въззивна инстанция по ВНОХД№209/2019г. на БАС в с.з. на 06.01.20г., 10.02.2020г. и на 01.06.2020г., като същият потвърди така прочетените му обяснения и заяви, че няма какво друго да добави, а страните заявиха, че нямат въпроси към него.

Прокурорът в съдебно заседание представителят на АП- Бургаспрокурор К. заявява, че въззивната жалба на подсъдимия и неговия защитник е неоснователна. Сочи, че при настоящото второ разглеждане на делото от БАС не са събрани нови доказателства, променящи установеното от фактическа страна при предходното разглеждане на делото. Твърди, че няма основание и за промяна на правните изводи, потвърждаващи тези на БОС за съставомерност на деянието. Навежда довод, че подсъдимият е управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост от 122 км/час, на къси светлини, която не му е позволила да реагира своевремнно и да спре, тъй като опасната зона за спиране е била по – голяма от разстоянието, на което се е намирал пешеходеца. Сочи, че е налице причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия, изразило се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилата смърт на пострадалия, тъй като е била налице предвидима опасност, която същият е бил длъжен да възприеме навреме и да реагира със задействане на спирачната система. При правилно подбрана от подсъдимия по- ниска скорост, съответстваща на възможността за предприемане на надлежни действия в рамките на светлините на фаровете, подсъдимият е могъл да да избегне настъпването на ПТП. Последният сам се 6 е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, поради което не може да претендира, че не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици смята прокурорът. Оспорва защитната теза за наличие на хипотезата на чл.15 от НК. Изразява съгласие с тезата за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради допуснато от него нарушение на чл.55, ал.1 от ЗДП. Пледира за изменение на атакуваната присъда и намаляване на наложените наказания на подсъдимия съответно - лишаване от свобода на една година и четири месеца, изпитателния срок на три години и лишаване от право да управлява МПС на една година и четири месеца.