Решение № 260604 от 16.04.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

260604 / 16.04.2021 год., град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд,

ХXXVIІ – ми граждански състав на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав

Районен съдия: Асен Радев при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7232 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Ай ти еф груп” АД против Е.Г.М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 157.90 лв. - договорна лихва, начислена върху главница от 800 лв. за периода от 30.05.2019 год. до 24.02.2020 год., съгласно сключен между страните договор за кредит № *** / 01.11.2018 год., за което вземане по ч.гр.д. № ***/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Искът е предявен по реда на чл.124, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК, а материалноправното му основание е в чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - е допустим.

Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна молба поддържа иска. Пълномощникът на ответницата го оспорва по съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.

Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, че на 01.11.2018 год. между „Ай ти еф груп” АД и М. е сключен договор за потребителски кредит „Гет кеш“ с № ***, по силата на който ищцовото дружество е отпуснало на ответницата кредит в размер на 800 лв., при възнаградителна лихва в размер на 41 % годишно, както и че сумата е усвоена на 30.04.2019 год. и е следвало да бъде върната, заедно с възнаградителната лихва и неустойка за необезпечаване на кредита, на 10 равни месечни вноски, в срок до 24.02.2020 год.

Всъщност, в тази насока са и писмените доказателства, представени с исковата молба, както и съдържащите се такива в приложеното ч.гр.д. № *** / 2020 год. на БРС, образувано по заявление на ищцовото дружество, по което срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесната сума.

При тази фактическа съвокупност, предявеният иск е неоснователен.

Очевидно е, че „Ай ти еф груп” АД и Е.М. са били в облигационно правоотношение по повод предоставен кредит, който е подлежал на връщане.

Но при прочит на така сключения договор за потребителски кредит, настоящият състав е на мнение, че същият е недействителен, съгл. чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4 и чл.22 от ЗПК.

Договорната „неустойка“ за непредставяне на обезпечение, възлизаща на 885.90 лв., уговорена с чл.6.6 от договора и анекса от 30.04.2019 год. за усвояване на сумата по кредита, всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като отделно вземане (дори в погасителния план е обозначена като „оскъпяване“), привидно условно, с цел да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Същата, макар да не се претендира в настоящото производство, опорочава договора - съгл. § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Т.нар. „неустойка“ не фигурира в общите разходи за потребителя, макар стойността й да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Тази неустойка е изначално известна и изначално дължима за целия погасителен срок, още при сключване на договора/анекса, т.е. е дължима не при неизпълнение на задължението на кредитополучателя и за да обезщети евентуални вреди от неизпълнението, каквито впрочем трудно биха се обосновали с непредставяне на обезпечение, а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора. Поради това потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, съотв. на неплатения остатък, но не и на договорната лихва и/или други такси и пр.

Но не само - дори договорът да не бе засегнат от горния порок, водещ до недействителността му, то на самостоятелно основание клаузата за договорна лихва е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. С нея се определя договорна лихва в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, като по този начин неравноправно се третира икономически по-слабия участник в правоотношението-кредитополучател и недостигът му на материални средства се използува за облагодетелствуване на кредитодателя.

(Р-906-2004-II; Р-1270-2009-II; О-901-2015-IV).

Ето защо, предявеният иск за дължимост на договорната лихва е неоснователен и следва да се отхвърли, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата се присъдят разноски в размер на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Ай ти еф груп” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Ф. Д., предявен против Е.Г.М. ***,

ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 157.90 лв. - договорна лихва, начислена върху главница от 800 лв. за периода от 30.05.2019 год. до 24.02.2020 год., съгласно сключен между страните договор за кредит № *** / 01.11.2018 год., за което вземане по ч.гр.д. № ***/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Ай ти еф груп” АД да заплати на Е.Г.М. деловодни разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред

Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:......(П)........

Вярно с оригинала!

ММ