Решение № 1011 от 22.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100500038 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електрохолд продажби“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез юрк. А.В., срещу решение № 9290/17.08.2022 г. по гр. д. № 6094/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав, с което е прието за установено на основание чл. 439 ГПК по отношение на „ЧЕЗ Електро България“ АД, че ЕТ „Н.К.-С.К.“, представляван от С.Н.К., не му дължи следните суми:

5896,80 лева - цена на доставена и потребена електрическа енергия; 202,09 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 13.03.2015 г. до 15.10.2015 г. включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение във Велинградския районен съд на 23.10.2015 г. до окончателното плащане; 202,33 лева - разноски, направени в заповедното производство пред Велинградския районен съд. Със същото решение „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на: 745,00 лева за обезпечителното производство и на 1786,00 лева за исковото производство.

С въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Оспорва се решаващият извод на районния съд, че вземането на въззивника по изпълнителния лист от 23.11.2015 г., се погасява с тригодишен давностен срок. Излагат се подробни съображения за приложимостта на петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение. Поддържа 1 се, че срокът е започнал да тече с влизане на заповедта за изпълнение в сила, като към 09.04.2019 г. (момента на образуване на изпълнително дело № 215/2019 г. на ЧСИ Г.С., рег.

№ 885 на КЧСИ) същата не е изтекла, а по самото изпълнително дело са искани и извършвани изпълнителни действия, които своевременно са прекъсвали давността. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЕТ „Н.К.-С.К.“, чрез адв. Г.В., излага доводи за нередовност на жалбата и за нейната неоснователност по същество.

Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че жалбата е просрочена, тъй като, видно от материалите по делото, препис от обжалваното решение е връчен на въззивника на 29.08.2022 г. на посочения от него електронен адрес (л. 220 от първоинстанционното дело), а въззивната жалба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 08.09.2022 г. (л. 10 и 59 от въззивното дело), поради което същата е подадена в срок по аргумент от чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК.

С определение № 27185/14.10.2022 г., постановено по гр. д. № 6094/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав, е отхвърлено искането на „Електрохолд продажби“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) за изменение на решение № 9290/17.08.2022 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Срещу това определение е депозирана частна жалба от Електрохолд продажби“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез юрк. А.В., с доводи за неговата неправилност. Поддържа се, че длъжникът-ищец по отрицателен установителен иск не може да се ползва от обезпечително производство, доколкото няма вземане, което да обезпечава, поради което районният съд неправилно е приел, че по делото се е развило обезпечително производство, във връзка с което ответникът дължи разноски за адвокатско възнаграждение за допускане на обезпечение. Поддържа се още, че дори да е налице такова производство, разноските по него били част от защитата в исковото производство, както и че претенцията за разноски за обезпечаване на иска не била своевременно заявена. Oсвен това общият размер на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение – както за обезпечителното, така и за исковото производство, бил прекомерен с оглед на материалния интерес по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемият ЕТ „Н.К.-С.К.“ не взема становище по частната жалба.

Частната жалба е редовна и допустима, доколкото е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед на разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира 2 следното:

От представеното копие на изпълнително дело № 215/2019 г. по описа на ЧСИ Г.С., рег.

№ 885 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 09.04.2019 г. по молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу длъжника ЕТ „Н.К.-С.К.“, представляван от С.Н.К., въз основа на изпълнителен лист № 1023/23.11.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 838/2015 г. по описа на Велинградски районен съд, ГК, II състав. В изпълнителния лист е посочено, че е издаден въз основа на влязла в сила на 17.11.2015 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С него ЕТ „Н.К.-С.К.“, представляван от С.Н.К., е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД следните суми: 5896,80 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; 202,09 лева – мораторна лихва за периода 13.03.2015 г. – 15.10.2015 г.; 121,98 лева – държавна такса; 80,35 лева - адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е направил искане за събиране на юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 50 лева.

ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на С.Н.К. като физическо лице, така и в качеството му на ЕТ „Н.К.-С.К.“.

С разпореждане от 16.05.2019 г., на основание чл. 458 ГПК, държавата, чрез Национална агенция по приходите, е конституирана като присъединен взискател по делото за събиране на публични вземания в размер на 2416,91 лева.

На 01.10.2019 г. съдебният изпълнител е вписал възбрана върху собствения на С.Н.К. недвижим имот, а именно: 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. Велинград, ул. ****.

С постановление от 29.04.2020 г. е наложен запор върху собствения на длъжника лек автомобил „Ауди А 4“, с ДКН ****, като запорът е наложен на 08.05.2020 г., видно от постъпил отговор от отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 155 от първоинстанционното дело).

С постановление от 09.07.2020 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, като с писмо от 16.07.2020 г. третото задължено лице е уведомило съдебния изпълнител, че признава вземането, за което е наложен запорът, налице е предходен запор по друг изпълнителен лист и дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоар.

С молба от 06.04.2021 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори на банковите сметки на длъжника. В случай че такива не са налице, се прави искане за насрочване на опис на движими вещи. Във връзка с тази молба са извършени нови справки в регистъра на БНБ по ЕИК на едноличния търговец и по ЕГН на С.К., от която не е установено наличие на други банкови сметки на длъжника освен вече запорираната сметка в „ОББ“ АД.

На 14.05.2021 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която съдебният изпълнител уведомява длъжника, че на 25.06.2021 г., от 12:00 часа, ще пристъпи към принудително изпълнение, като извърши опис на движимите вещи, находящи се на адрес:

3 гр. Велинград, ул. ****, както и гр. София, ж.к. ****. Призовката е връчена чрез залепване на уведомление на 21.06.2021 г., като липсват данни за реално извършване на насрочения опис.

С постановление от 08.03.2022 г. съдебният изпълнител е спрял производството по делото въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр. д. № 6094/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав.

При тези данни, Софийски градски съд, намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, обжалваното решение е неправилно.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I т. о.).

За да уважи иска по чл. 439 ГПК, СРС е приел, че по отношение на процесното вземане е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като изпълнителният лист е издаден в заповедно производство поради липса на възражение от страна на длъжника. Прието е, че заповедното производство е приключило с издаването на изпълнителен лист на 23.11.2015 г., поради което тригодишната погасителна давност е изтекла най-късно на 23.11.2018 г., a изпълнителното дело е образувано след изтичането на давността, поради което съдът не го е обсъдил.

Неправилно районният съд е приел, че в случая не е приложима петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори 4 вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение, а съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Установената практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.), и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират.