Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 329 от 20.07.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1345/2021
Вид
Определение № 329
Подписан
20.07.2021
В сила
23.08.2021
Състав
Даниела Каролова Телбизова Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. С.З. , 20.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20215500501345 по описа за 2021 година Производството е по чл.419, ал.1 във връзка с чл.414, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от П. Д. Т., ЕГН ********** и Д.

Д. Д., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника им адв. ЕМ. В. ТР. срещу Разпореждане без № от датата 15.06.2020 год., постановено по ЧГД с № 1113/2020 на Районен съд К., с което се постановява незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на паричното задължение въз основа на документа по чл. 417 от ГПК.

В законния срок по чл.419, ал.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 и във връзка с чл.418 от ГПК, обжалват посоченото по - горе Разпореждане и молят съда да го отмени, поради следните съображения:

Твърдят, че обжалваното

Разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради следните съображения:

Твърдят, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането.

С настоящото искане за спиране, от името и за сметка на доверителите си, прави и изричното възражение за погасени по давност месечни анюитетни вноски - главниците, лихвите, таксите, като в тази връзка счита, че и предявените от банката-искове са погасени по давност. В предоставените от банката Общи условия към Договор за банков кредит от 19.04.2012г., в 1 раздел X, т.10.3. е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита от страна на банката. Това означавало, че съгласно изчисленията на банката, обективирани в извлечението от счетоводните книги, при положение, че последната платена вноска по кредита е била направена на 20.09.2012г., то през март 2013г. е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и оттогава е започнала да тече изтеклата вече 5годишна погасителна давност.

В тази връзка, видно от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, последните са издадени от уважаемия районен съд едва през юни 2020г. През 2021 година било образувано и изпълнителното дело, посочено по- горе. Това ясно показвало, че в периода от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост през 2013г, до издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело през 2021г., категорично са минали повече от 5 години и претендираните суми били погасени по давност.

Твърдят, че са налице и пороци в извлечението от счетоводните книги на кредитора, както следва:

Относно реквизитите на извлечението от счетоводни книги, в законодателството не се съдържали конкретните изисквания, на които следвало да отговаря, за да се приемат за редовни, но е налице трайна и постоянна практика на ВКС, съгласно която същото следва да съдържа достатъчната информация за вземането - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането (размер на разрешения и усвоения кредит, крайният срок за погасяване), за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. непогасения остатък от него, за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като с хипотезата на непогасени вноски следвало да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.

Масово съдилищата изрично приемали, че счетоводните книги следва да съдържат данните и за двете основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно: наличие на редовен от външна страна документ и за това, че този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

2

Към поканите за доброволното изпълнение обаче, които са получени от доверителите му на 12.03.2021г. били прикрепени изпълнителният лист от 15.06.2020г., заповедта за незабавно изпълнение от същата дата и извлечението от счетоводната книга на „П.Б.” АД. Считат, че това извлечение от счетоводната книга на банката не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане. Същото посочвало кои са кредиторът и длъжниците, номерът на банковия кредит, датата на сключване на договора и размера на предоставената по него сума. Същото извлечение обаче имало следните редица видими недостатъци, а именно:

Твърдят в жалбата си, че още на първа страница било видно, че имало поправка върху печата в горния ляв ъгъл на документа, като нямало никакво уточнение от кой, кога и предвид какви обстоятелства е нанесена същата поправка.

Твърдят, че в случая били изправени пред поправка на документ и невъзможност да бъде установено от кого изхожда тя. В светлината на производството по чл. 417 ГПК, гореописаното обстоятелство съставлявало несанируем порок, който следвало да доведе до спиране на незабавното изпълнение и указване на насрещната страна, че следва да докаже претенцията си по един безспорен начин в рамките на исково производство.

Молят, на следващо място, съдът да обърне внимание, че посочени, като кредитополучатели по договора са двама длъжници, но в абзаца за усвояването се говори за кредитополучател в единствено число. Същото вътрешно противоречие се установявало и на последната страница от извлечението, където се споменавал само 1 кредитополучател. Всичко това, на първо място създавало вътрешно противоречие относно това дали кредитополучателите са 1 или 2, а освен това не било посочено кой от двамата или и двамата са усвоили кредита.

Особено много се набивало на очи фактът, че в таблицата на първи ред под графите "На дата | Погасена лихва в EUR" имало заличаване на ръка с коректор на информация. Каква точно информация била заличена не можело да бъде установено, но категорично било налице поправка на документа, което не ставало ясно от кого, кога и защо е била извършена. Нещо повече очевидно се касаело за изчисления, тип „екселска т а б л и ц а", която 3 електронна таблица автоматично изчислявала и сумирала отделните редове, а корекцията с коректор на ръка не е била и няма как да бъде взета предвид при автоматизираното изчисление на крайния резултат. Това категорично опорочавало изчисленията на банката и правило негодно за целите на настоящото производство представеното от същата счетоводно извлечение.

Следващият съществен порок на въпросното счетоводно извлечение се кореняло във факта, че банката претендирала няколко вида лихва, но същевременно в извлечението била налице една-единствена колона, озаглавена „Погасена лихва в EUR”, от която по никакъв начин не можело да се направи какъвто и да е извод за кой от различните видове претендирани от банката лихви ставало дума. Считат, че това също съставлявало особено съществен порок, който не можело да бъде саниран в рамките на производството по чл. 417 от ГПК и налагало спиране на незабавното изпълнение. За датите 19.06.2012г., 19.07.2012г., 01.09.2012г., в полето „погасена лихва в EUR” били посочени следните суми: „.3 евро", „.4 евро" и „.01 евро", а след това в периода 01.11.2012г.-01.11.2014г., в полето „погасена лихва в EUR" било записано само „.01 евро", за които можело единствено и само да се гадае как са били формирани.

Подробните съображения относно всички оплаквания за това са изложени в частната жалба на жалбоподателите депозирана, чрез пълномощника им адв. ЕМ. В. ТР..

Ето защо, на основание горните съображения, молят съда да отмени изцяло обжалваното разпореждане, с което е постановено незабавното изпълнение по издадената по ч.гр.д. № с № 1113/2020г. на СтРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл. 417 от ГПК и да се обезсили издадения във връзка с това и въз основа на нея изпълнителен лист, ведно с всички законни последици от това.

Молят да им бъдат присъдени всички направени от доверениците им разноски, вкл. за адвокатски хонорари в размер на по 700 лева за всеки един от доверителите им, за което прилагат и съответните надлежни доказателства.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е постъпил от “П.Б.” АД, вписана в търговския регистър при А.В. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “*******, 4 представлявано от Н.В.Н. и С.А.П. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника им М. АТ. М. – юрисконсулт със съдебен адрес за призоваване и съобщения: чрез клона на “П.Б.”-АД, в гр.П., бул. ’’*****, тел. *** относно: Частна жалба подадена от П. Д. Т. и Д. Д. Д., чрез адв. ЕМ. В. ТР., срещу Разпореждане за незабавно изпълнение от 15.06.2020, по горното частно гр. дело на Районен съд К., с който отговор, молят да се остави без уважение частната жалба, като неоснователна и необоснована по съображенията, подробно посочени в същият писмен отговор.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционният съд, намери за установено следното:

С Разпореждането си от дата 15.06.2020 год. на РС-С.З., е разпоредил да се издаде Заповед с № 586/15.06.2020 год., по ч.гр.дело № 1113/2020г. на КРС за незабавно изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, което е и предмета на настоящата частна жалба.

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като изхожда от активно процесуално нелегитимирана страна в процеса и въпреки, че е насочена против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едномесечен срок по чл.419 от ГПК, същата се явява процесуално недопустима, поради следното:

Окръжният съд намира, че на основание чл. 414, ал.2 от ГПК, първият длъжник и първи жалбоподател П. Д. Т. е подал възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 264808/05.04.2019г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу него Заповед за изпълнение.

Окръжният съд намира, че на основание чл. 414, ал.2 от ГПК, вторият длъжник и втори жалбоподател Д. Д. Д. също е подал възражение по чл.414 от ГПК вх.№ 264807/05.04.2019г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу него Заповед за изпълнение.

В тази връзка, с Разпореждане под №

5

262541/06.04.2021год., първоинстанционният съд е указал на заявителя, че в 1-месечния срок от получаването на съобщението може да предяви и установителния си иск по чл.422 от ГПК против двамата длъжници и жалбоподатели за вземането си, като довнесе и дължимата ДТ. Ако в едномесечния т срок предяви и установителния си иск по чл.422 от ГПК против двамата длъжници за съществуването на вземанията си, то в този срок следва да представи и писмените си доказателства по първоинстанционното ч.гр. дело, за предявения иск, в противен случай Заповедта за изпълнението ще бъде обезсилена.

Освен това, въззивният съд намира, че първоинстанционният РС-К. с Определение под № 260695/06.04.2021 год. на основание чл.420, ал.2 от ГПК е спрял производството по изп. дело с № 20218670400031 по описа на ЧСИ Д.Д. , вписан под № 867 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд- С.З., като това определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

След образуването на производството и след издаването на горепосочените два акта на РС – К., а именно Разпореждане под № 262541/06.04.2021г. и Определение под № 260695/06.04.2021г., въззивният съд намира, че е отпаднал правния интерес и за двамата жалбоподатели от завеждането на настоящата жалба по чл.419 от ГПК. В тази насока съобразно чл. 419. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) ал.(1) от ГПК, Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение.

Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.

В тази връзка и след издаването на горепосочената Заповед и изпълнителен лист срещу двамата жалбоподатели, първостепенният съд с Определението си под № 260695/06.04.2021г. е спрял производството и изпълнението по изп. дело с № 202118670400031 по описа на ЧСИ Д.Д., вписан под № 867 на КЧСИ, с район на действието си Окръжен съд – С.З., поради което не съществува правния интерес на жалбоподателите от настоящата жалба.