Решение № 260014 от 26.01.2021, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№………………… гр.Плевен,

26.01.2021 година.

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, І граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА

ДИМИТРОВА при секретаря………И. ЦВЕТКОВ.........…………и в присъствието на прокурора……………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 909 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

С решение № 260012 от 02.10.2020г., постановено по гр.д. № 1131/2019г. Червенобрежки районен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-15-02/16.09.2019г. на Директора на основно училище „***” с.***, Плевенска област, с която на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ е било прекратено трудовото правоотношение с М.И.В. от гр.Червен бряг, Плевенска област, поради съкращение в щата. Със същото решение е осъдил ответника да и заплати на осн.чл.225 ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода 16.09.2019г.– 16.04.2020г. в размер на 6 899.70лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното и заплащане. Присъдени са и съответните деловодни разноски в полза на ищцата.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Основно училище „***”с. ***, Плевенска област, представлявано от директора М.Г.Г.. Правят се оплаквания, че постановеното решение е неправилно и необосновано, като съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението на РС – Червен бряг и да бъде решен спора по същество от окръжния съд, като бъдат отхвърлени предявените срещу него искове като неоснователни и му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Въззиваемата М.И.В. е взела становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението на Червенобрежки РС като правилно, законосъобразно и обосновано на доказателствата по делото следва да бъде потвърдено по съображения, изложени подробно в отговор на жалбата и пледоарията на пълномощника ѝ адв.И.А..

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че ищцата-въззиваем в настоящото производство е заемала длъжността “Старши учител подготвителна група” в основно училище ”***”с.***, Плевенска област. Безспорно е също, че със заповед № РД-15.02/16.09.2019г. на Директора на училището, на основание чл.328 ал.1, т.2 КТ е било прекратено трудовото и правоотношение, поради съкращение в щата. Не се спори, че след издаване на заповедта ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение и не е реализирала доходи, през периода, за който ѝ е присъдено обезщетение по чл.225 КТ с обжалваното решение на РС.

Спорно е законосъобразна ли е издадената заповед за прекратяване на трудовия договор между страните и дължи ли ответника обезщетение по чл.225 ал.1 КТ .

За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:

Пред първоинстанционния съд е наведен довода, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят не се е съобразил с разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ-не е получил съгласие от Инспекцията по труда и с изискването на чл.333, ал.4 КТ не е поискал предварително съгласие от съответния синдикален орган - синдикалния орган, в който тя твърди, че членува-Националния учителски синдикат. Ищцата твърди също, че не е извършван подбор при съкращението ѝ. Твърди, че работодателят е бил длъжен да ѝ предложи друга работа, която е подходяща за лице, с трайно намалена работоспособност, като се позовава на чл.9 и 10 от КТД, предвиждащ че при съкращение освободения персонал трябва да бъде пренасочен към други свободни работни места в училището.Твърди че такива са били налични до деня на прекратяване на трудовия ѝ договор. Посочва длъжността „ресурсен учител“, която твърди, че е била заета от неправоспособен учител.

За да уважи предявените искове, РС-Червен бряг е приел, че не е спазена процедурата при уволнението, като не е получено предварително съгласие от синдикалния орган.

Приел е за безспорно между страните, че съгласно колективния трудов договор в системата на средното образование, редовите членове могат да бъдат уволнени само със съгласието на синдикалния орган.Приел е въз основа на удостоверение № 368 от 05.09.2019г. на независимия учителски синдикат/лист 14 от делото/, че то безспорно доказва, че към датата на уволнението на ищцата М.И. В. - Г.– 16.09.2019г. тя е била синдикален член.Като е констатирал, че няма дадено съгласие от този синдикален орган, е счел, че е налице хипотеза на чл.333, ал.4 от КТ, поради което и на основание чл.344, ал.3 КТ е отменил заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.Като последица е уважил иска за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение, съобразно установеното от вещо лице.

Въззивният съд, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, намира за установено следното:Законодателя е предвидил, в чл. 344, ал. 3 от КТ, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.Порада това и тези сочени от ищцата основания следва да бъдат разгледани най-напред.

Липсата на искане от ответника и на съгласие от

Националния учителски синдикат/НУС/ за уволнението на ищцата, при наличие на колективен трудов договор, в който това е залегнало като изискване, е обусловило отмяната на заповед № РД-15-02-/16.09.2019г. като незаконосъобразна, без да се обсъдят от районния съд другите доказателства установяващи, че ищцата е била член на СБУ на КНСБ, от който е поискано и дадено съгласие за нейното съкращение. На л.14 от делото е приложено въпросното удостоверение, въз основа на което ЧРС е приел за безспорно доказано, че към датата на уволнението на ищцата М.И. В. - Г.– 16.09.2019г. е била синдикален член. Видно от съдържанието му, то не удостоверява, никакви обстоятелства свързани с ищцата. В него председателят на Изпълнителния съвет на НУС е удостоверил, че синдикалното дружество на НУС в ОУ“***“с.***, община Ч.Бряг е пререгистрирано и вписано в регистър на НУС под № 368.Удостоверена е легитимността на синдикалното дружество като представително поделение на НУС, както и че НУС е член на КНСБ и на основание чл.36, ал.8 от КТ е представителна синдикална организация, с председател М. Ц. М..В другия документ на същата страница/общо фотокопие/ също не се съдържа конкретна относима към спора информация.В този списък на легитимните членове на синдикалното дружество на НУС в с.***, общ.Ч.Бряг под номер ти фигурира ищцата, но той по никакъв начин не удостоверява от кога е приета ищцата за член. Липсват други косвени доказателства, които да удостоверят този съществен за делото факт.

Представеното доказателство за заплатен членски внос на НУС/на л.11/ е от дата след уволнението – 01.10.2019г. и лисва конкретност за кой месец е чл.внос, поради което не може да се приеме, че към датата на издаване на атакуваната заповед -16.09.2019г. ищцата е членувала в НУС в училището. Същевременно ответникът е представил доказателства, че с молба от 11.09.2019г. до председателя на Синдикалната организация на СБУ в основното училище ищцата е поискала да бъде приета за член, като е удостоверила че е запозната с програмата и Устава на синдиката.

С протокол № 6 от 12.09.2019г. се установява, че на общо събрание, на което са присъствали 13 от общо 15 членове на СО при ОУ“***“с.*** към СБУ на КНСБ, ищцата единодушно/13 за/ е била приета за член. Именно тази организация, с решение на общо събрание от 16.09.2019г. е дала съгласие за уволнението на ищцата с 13 „за“ и 0 „против“–протокол № 1 на л.50 от делото и уведомително писмо на л.49. С молба от 16.09.2019г., в същия ден когато е издадена и заповедта за уволнение, ищцата е оттеглила подадената молба за членство в СБУ на КНСБ. Ищцата е оспорила протокола от общото събрание, на което е била приета за синдикален член, а в нарушение на процесуалните правила РС не е допуснал поисканите от ответника гласни доказателства в производството за проверка истинността на оспорения документ. Представена е протоколната книга на синдикалната организация, в която фигурират протоколите и която сочи реда на вземане на решенията и автентичността на удостоверяването. Дори да се приеме, че ищцата не е била приета за член на СБУ, поради проведено доказване от носещия доказателствената тежест ответник на истинността на оспорения протокол, този факт не е в полза на оспорващия.При положение, че ищцата не е установила членството си в НУС към момента на уволнението, а твърди и че не е била приета за член на СБУ, то и не е било необходимо да се взема съгласието на синдикална организация, в която тя не членува и следователно тя няма право на закрилата по чл.333, ал.4 от КТ.

По отношение на закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ са събрани доказателства, че работодателят е поискал и получил с писмо изх.№ 19080205/12.09.2019г. предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с работник, който ползва особена закрила по чл.333 от КТ от дирекция“Инспекция по труда“ Плевен към „Главна инспекция по труда“, а също и автентично тълкуване на това разрешение, дадено с писмо изх.№ 19096653/13.12.2019г./на л.58 от делото. Неоснователно е възражението на ищцата, че даденото разрешение не е предварително по отношение на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, а само по отношение на чл.333, ал.1, т. 2 от КТ.Под „всеки отделен случай“ по см. на чл.333, ал.1 КТ, следва да се има предвид прекратяване на определено ТПО към точно определен момент, на точно определено основание и страни. Не е отделен случай закрилата по всяка една точна по чл.333, ал.1 КТ. Случаят е един, а основанията за закрила може да са повече от едно, поради което и исканото и дадено предварително разрешение за едно прекратяване на ТПО е едно. Пропускът в първото писмо изх.№ 19080205/12.09.2019г. не означава, че Дирекция“Инспекция по труда“-Плевен не е разгледала и двете основания за закрила и документите в преписката, сред които и прил. на л.35 искане, както и приложеното мнение на ТЕЛК, преди да даде разрешение, което личи от даденото тълкуване/разяснение/ с писмото от 13.12.2019г.В противен случай Дирекция“Инспекция по труда“-Плевен би посочила, че предварителното разрешение се отнася само за трудоустроен работник, но не и за работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.Ето защо съдът приема, че не се касае за липса на воля за даване на разрешение, а за непълното ѝ отразяване в писмото до работодателя. Поради това и приема, че не е налице процедурно основание за отмяна на заповедта за уволнение.

Основанието за уволнение е „поради съкращаване на щата“ във връзка със прието щатно разписание на длъжностите на педагогическия персонал за учебната

2019/2020г., утвърдено със заповед № РД-15-715/30.08.2019г. В заповедта е записано, че е връчена на ищцата в деня на издаването ѝ - 16.09.2019г.-14.58ч. и тя е удостоверила с подписа си връчването, като е добавила „с особено мнение“. Няма спор между страните, че действително е утвърдено ново щатно разписание за учебната 2019/2020г., в което длъжността на ищцата „старши учител подготвителна група“ не фигурира, т.е налице е реално съкращаване в щата, което е настъпило с утвърждаване на новото щатно разписание, извършено по установения ред. Видно от представеното старо щатно разписание, длъжността на ищцата е била единствена. Съкращението е наложено от закриването на подготвителната паралелка, водена от ищцата.

По отношение на твърдението, че не е извършван подбор, а в заповедта за уволнение е посочено, че тя се издава след осъществен подбор на основание чл.329, ал.1 от КТ, съдът взе предвид становището на ответника, който признава че подбор не е извършван, тъй като съкращаваната длъжност е еднинствена. В практиката си ВКС приема, че при съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, инак той не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено "задължението за подбор", в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции /р.№ 486/28.12.12г. по гр.д. № 1086/11г. на Четвърто ГО; решение № 404/06.01.2014г. по гр. д. № 1968/13 г. на Четвърто ГО и др./ В случая след като ответникът е признал липсата на подбор, с твърдението, че той не е бил необходим, тъй като съкращаваната длъжност е единствена, ищцата е следвало да наведе аргументи, че няма съществено различие между длъжността, която се съкращава и други учителски длъжности в училището.Липсват твърдение от нейна страна между кои лица и на какви длъжности е следвало да се извършва подбор. Поради това и доказателства в тази насока не са събирани. В тежест на ищцата е да докаже, че с оглед длъжностната характеристика и спецификата на работата ѝ, в училището е имало и други сходни на нейната длъжности, между които задължително е следвало да бъде извършван подбор.Ето защо, въззвният съд приема, че в случая работодателят е имал право на подбор, но не е бил длъжен да го упражнява, тъй като съкращаваната длъжност е единствена.