Определение № 1452 от 04.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1452 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901929 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба, подадена от адв. П. К. като пълномощник на Ф.

З. А. и Х. А. И., ответници по касационната жалба, с която се претендира допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, като им бъдат присъдени разноските, дължими на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Сочи се, че са претендирали разноски и представили доказателства за направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение с отговора на касационната жалба, но с акта си ВКС не е присъдил такива.

Ответната по молбата страна – ЗК „Лев инс“ АД не изразява становище по искането, връчено му за отговор на 13.05.2024г.

Третото лице –помагач С. Ф. Х. също е получил препис от молбата и не е депозирал становище в срок.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, намира следното:

С определение № 1071/25.04.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд по в.т.д.№723/2022г., като няма произнасяне по заявеното в отговора на касационната жалба от Ф.

З. А. и Х. А. И. искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Съгласно чл. 248 от ГПК искането за изменение и допълнение на акта в частта за разноските, с който се завършва производството по делото, в случая - определението по чл. 288 от ГПК, който е приключващ производството по делото окончателен акт, следва да се направи в срока за обжалване, а когато актът е необжалваем в едномесечен срок. Молбата за допълване на определението от 25.04.2024г. е депозирана на 26.04.2024г., т.е. в срока по чл.

248 ГПК и е процесуално допустима. Искането е относно допълване на определението, тъй като с него не са присъдени разноски за производството, и е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба има право на разноски, когато не е допуснато касационно обжалване.

С отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 16.08.2023г., сключен между ищците и процесуалния им пълномощник - адв. П. К., в който е отразено, че за процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване по в.т.д.

№783/2023г. е договорено възнаграждение в размер на 8900 лв. с включен ДДС за всеки един, сумата е изписана и словом, платена в брой. Други документи за плащане на възнаграждението не са представени.

Настоящият съдебен състав намира, че определението следва да се допълни като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците в размер на сумата от 8 900 лв. общо. Касационното производство пред ВКС се е развило само в първата си фаза по чл. 288 ГПК, приключила с постановяването в закрито заседание на определение, с което не е допуснато касационно обжалване, поради което не е осъществявано процесуално представителство в открито съдебно заседание. Извършените от адвоката на двамата ищци, явяващи се ответници по касационната жалба, процесуални действия се състоят в депозирането на един общ писмен отговор от двамата, в който са обсъдени формулираните от касатора въпроси общо, т.е. не са осъществявани различни и отделни процесуални действия за всеки един от представляваните. Предвид горното и като съобрази, че за плащане в брой има ограничения в размера, който може да бъде извършен без банков превод, т.е. не може да се установява плащане общо на сумата 17800 лв. в брой, съдът намира, че на процесуалния представител се следва адвокатско възнаграждение в размер на 8 900 лв. / в същия смисъл е и практиката на 2

ВКС, обективирана в опр. №1809/11.04.2024г. по гр.д.№4354/2022г., 3г.о. и др. При определяне на размера съдът съобразява и задължителната за националните съдилища практика на СЕС по дело С-438/22.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че следва да допълни определението си, като присъди разноски на Ф. З. А. и Х. А. И. за адвокатско възнаграждение за подаването на отговор по касационната жалба общо в размер на сумата от 8900 лв., представляваща заплатена в брой сума по договор за правна помощ и защита от 16.08.2023г.

Воден от горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, определение № 1071/25.04.2024г. на ВКС, 2 т.о. по т.д.№1929/2023г., като постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на Ф. З. А., ЕГН **********, и Х. А. И., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес – гр. Казанлък, ул.“Славянска“ №6 – адв. П. К., общо сумата от 8900 лв. / осем хиляди и деветстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационното производство адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3