Решение № 260200 от 25.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е №

260200 гр. Пловдив, 25.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав в публичното заседание на 17.05.2022г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

ЕЛЕНА

КАЛПАЧКА при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1802 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл. комисар С. К., с процесуален представител гл. юрисконсулт А.Н. против решение № 1274 от 13.04.2020г., постановено по гр. д. № 17190 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XV гр. с., в частта, с която осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи да заплати на И.К.Н., ЕГН **********, сумата от 1796, 32 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256 часа за периода 22.10.2016г. – 22.10.2019г., както и сумата от 215, 43 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода от първо число на месеца, следващ последващия полагането на труда последен месец на тримесечния период на отчитане, до 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 297, 94 лева – разноски.Осъжда И.К.Н., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл. комисар С. К. към МВР сумата от 1, 03 лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл. комисар С. К. към МВР да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пловдив сумата от 121, 85 лева ДТ, както и 100 лв. – разноски за ССчЕ.

В частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 229, 35 лева за мораторно обезщетение за забава, решението не е обжалвано е и влязло в законна сила.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон.При постановяването му не били взети предвид изложените от ответника аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за служителите на МВР.Неправилно бил осъден ответника да заплати на ищеца претендираната сума за положен извънреден труд, като превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143, било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0, 25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се моли направените разноски от другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани.

С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемият чрез пълномощника си изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение по подробно изложени съображения.Моли се решението на районния съд като правилно и обосновано да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

При служебната проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /в редакцията – ДВ бр. 58/2019г., приложима за процесия период/ и по чл. 86 от ЗЗД.

Не е спорно между страните по делото, че през периода

22.10.2016г. – 22.10.2019г. ищецът е бил на длъжност ****в група Летищна сигурност при Гранично полицейско управление – Летище **** към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР ****.Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР заеманата от него длъжност е със статут на държавен служител.Поради естеството на работата ищецът е давал 12-часови дежурства – дневни и нощни, като часовете положен нощен труд не са преобразувани в дневен труд и не му е заплащано възнаграждение за извънреден труд.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което през процесния период ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по отношение на преработените нощни дежурства в дневни с К = 1,

143%.За периода 22.10.2016г. –

22.10.2019г. ищецът е полагал нощен труд и дневен по 12 и 24 часа на дежурство.Общо за периода е положел 1786 часа нощен труд.Нощният труд му е заплатен по 0, 25 лв. на час.Пред периода е полагал и извънреден труд над норма работно време, което е изплащано като извънреден труд.В справка № 1 е посочено по месечно преработения нощен труд в дневен и е в размер на 256 часа, което експертизата е изчислила като извънреден труд с 50 % увеличение на часовата ставка.Главницата е в размер на 1796, 32 лева брутна сума и 229, 35 лева мораторна лихва.Мораторната лихва е изчислена до 22.10.2019г.

При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че положеният от ищеца нощен труд за процесния период, е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно, да бъде допълнително заплатен на ищеца.Обосновано е, че по правило извънредният труд е забранен, докато нощният не е забранен, а е определена неговата максимална продължителност, минимална почивка след полагането му и т. н.Определянето на нормална продължителност на нощния труд от 7 часа в денонощие отчита спецификата на този труд и неблагоприятното му въздействие върху организма на човека и протичащите в него физиологични процеси.Тази нормална продължителност е въведена за лицата, полагащи труд по трудово правоотношение.За служителите, работещи по служебно правоотношение, съгласно ЗМВР, тази нормална продължителност е уредена с продължителност от 8 часа.Сочената разпоредба се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 6 от Конституцията.Принцип в трудовото право е лицата, които работят при специфични условия, при производствени процеси с повишен риск за здравето, да имат уредено намалено работно време.В противоречие с този принцип законодателят е уредил по-неблагоприятни условия на труд, а именно удължена нормална продължителност на полагания нощен труд именно за служители, полагащи по-тежък като интензитет, психическо напрежение и стрес труд в сравнение с тези, полагащи труд по трудово правоотношение при трета категория труд.Несъмнено категоризацията на труда има значение при пенсионирането на работниците и служителите, но условията на труд имат значение и при определяне на нормалната продължителност на дневния и нощния труд.Неравното третиране на тези служители според решаващия съд, противоречи на чл. 6 от Конституцията на Република България, както и на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.Поради дискриминационния характер на нормата на чл. 187, ал. 3, пр. последно от ЗМВР, решаващият съд е намерил, че следва да приложи нормата на чл. 140, ал.1, пр. 2 от КТ, като приеме нормална продължителност от 7 часа нощен труд за едно денонощие.

Настоящият състав на съда споделя направения извод от първоинстанционния съд по следните съображения:

Съгласно чл.

176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗВМР през процесния период нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР.При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР.Работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР.Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 часа и 6, 00 часа, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официалните празници и за времето на разположение.В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в чл. 3, ал. 3 от която е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В същата наредба е предвиден и редът за отчитането на отработеното време между 22, 00 часа и 06, 00 часа с изготвяне на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, но липсва изрична разпоредба, предвиждаща преобразуване на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в чл.

31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен нощен труд между 22, 00 часа и 06, 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143.С оглед на това и настоящият състав на съда намира, че касателно процесния период е била налице непълнота в ЗМВР и специалните актове по приложението му, поради липсата на предвиден механизъм за преизчисляване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.Тази непълнота следва да бъде преодоляна по предвидения в чл. 46, ал. 2 от ЗНА ред, чрез прилагане на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, каквато е разпоредбата на чл. 9, ал.

2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.

Допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00ч. и 06, 00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, като това препращане също предпоставя извод за субсидиарно прилагане на регламента в НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни.При принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния, посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.

Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл също препраща към общата уредба в трудовото законодателство, като предвижда, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Касае се за специална закрила на нощния труд по КТ, поради което общите правила следва да намерят приложение във всички случаи и по отношение на държавните служители.И тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична регламентация в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.