Решение № 16 от 04.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000162 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „АДИС К.“ ООД /н./, ЕИК 117002317, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Бистрица“ № 4, представлявано от управителя К. А.

К., срещу Решение № 6/09.01.2024г. по т.д. № 208/2022г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е прието за установено, че същото дружество дължи солидарно с К. А. К. на „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД, ЕИК 117684963, изпълнение на парични задължения по Споразумение от 25.11.2021г. с нотариална заверка на подписите с per. № 6387 на нотариус А. А., peг. № 304 от НК, в размер на 42 861.82 лв., представляващи разлика над 66 392.27 лв. до пълния размер от 109 254.09 лв. – сбор от главници по Фактура №0000041241/28.01.2021 г., Фактура № 0000043420/29.04.2021г., Фактура № 0000044947/24.06.2021г., Фактура № 0000045752/23.07.2021г.,

Фактура

№

0000045913/29.07.2021 г.,

Фактура

№

0000046263/11.08.2021г.,

Фактура

№

0000044302/31.05.2021г. и

Фактура№

0000045063/29.06.2021г. и договорна неустойка, уредена в чл.3 ал.1 от Споразумението, представляваща 10 % от неизплатената част на дълга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК - 26.04.2022г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 1099/26.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 2164/2022 г. по описа на РРС, III гр.с. в общ размер 109 254.09 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Развива съображения, че при разглеждане на делото не е съобразена императивната разпоредба на чл.694 ал.6 от ТЗ и по предявения от „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД установителен иск се е произнесъл съдията по несъстоятелността по т.д. № 174/2022г. по описа на Окръжен 1 съд-Русе, който същевременно е разгледал подаденото от несъстоятелния търговец възражение срещу приемане на същото вземане в производството по несъстоятелност, като го е оставил без уважение с Определение № 82/06.03.2023г. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил и твърдяното в отговора на ИМ и признато от насрещната страна обстоятелство на погасяване на част от претендираната сума със сумата от 27 382.58 лв., наредена по образуваното изпълнително производство от ЧСИ В. Н. на взискателя. Поради това прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на друго, с което предявеният от „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД срещу „АДИС К.“ ООД /н./ иск бъде изцяло отхвърлен, евентуално иска отмяната му в частта, в която е уважена исковата претенция за сумата над 15 479.24 лв. до предявения размер от 42 861.82 лв. поради извършено погасяване на тази част от вземането по посочения по-горе начин.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД, ЕИК 117684963, чрез своя пълномощник - адвокат В. С., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за нейната неоснователност. Излага, че производството се е развило по реда на чл.422 от ГПК вр. чл.327 ТЗ и чл.309 от ТЗ, поради което в случая не намира приложение сочената от жалбоподателя правна норма /чл.694 ал.6 от ТЗ/, както и че искът е доказан по основание и размер, а в обжалваното решение е направен пълен анализ на събраните доказателства, в т.ч. експертните заключения на съдебно-счетоводната експертиза и представеното удостоверение от ЧСИ В. Н. по изп.дело № 363/2022г. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не се явява и синдикът на несъстоятелното дружество.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа в писмено становище позицията си по спора.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорен по делото фактът на сключено на 25.11.2021г. между „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД - като продавач, „АДИС К.“ ООД – като купувач и К. А. К. – като съдлъжник, споразумение с нотариална заверка на подписите на страните, с което ответното дружество признало наличието на изискуемо парично задължение към ищеца в общ размер от 131 558.90 лв., представляващо незаплатена продажна цена по 8 бр. фактури за доставка на стоки - фактура № 0000041241/28.01.2021г. за сумата от 5815.20 лв. с ДДС, от която дължим остатък в размер на 267.57 лв. с ДДС, фактура № 0000043420/29.04.2021г. за сумата от 59108.75 лв. с ДДС, от която дължим остатък в размер на 4 108.75 лв. с ДДС, фактура N 0000044947/24.06.2021г. за сумата от 199.80 лв. с ДДС, фактура № 0000045752/23.07.2021г. за сумата от 11604.38 лв. с ДДС; фактура № 0000045913/29.07.2021г. за сумата от 2184.13 лв. с ДДС; фактура № 0000046263/11.08.2021г. за сумата от 1729.10 лв. с ДДС; фактура № 0000044302/31.05.2021г. за сумата от 60556.81 лв. с ДДС и фактура № 0000045063/29.06.2021г. за сумата от 45 244.45 лв. с ДДС, както и лихва за забава, изчислена върху всяка една от дължимите главници.

Уговорено било задължението да бъде изпълнено от купувача по посочената от продавача в споразумението банкова сметка в следните срокове – 1/ до 06.12.2021г. – сумата от 25 000 лв., 2/ до 05.01.2022г. – сумата от 25 000 лв., 3/ до 15.03.2022г. – сумата от 25 000 лв. и 4/ до 2

30.04.2022г. – сумата от 56 558.90 лв. Уговорено било заплащането на неустойка в размер на 10 % върху неизплатената част от сумата, в случай на неизпълнение /пълно или частично/ или на забавено изпълнение, както и право на продавача, при непогасяване на която и да е от вноските, включително и при частично изпълнение на някоя от тях, да направи предсрочно изискуем целия остатък от задължението, без да изпраща уведомление до купувача и да дава подходящ срок за изпълнение. Съгласно чл.3 ал.5 от споразумението, купувачът се задължил да заплати направените от продавача разноски по водене на описаните в ал.3 производства за установяване, обезпечаване и събиране на вземането, в срока по чл.2 ал.1 т.4. По делото са представени описаните в споразумението фактури, издадени от продавача „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД на купувача „АДИС К.“ ООД, подписани от всяка от страните.

Видно от материалите по ч.гр.дело № 2164/2022г. по описа на Районен съд-Русе, образувано по подадено от „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД срещу „АДИС К.“ ООД и К. А. К. заявление, първото дружество се снабдило със Заповед № 1099/26.04.2022г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК – Споразумение от 25.11.2021 с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 6387 на нотариус А. А., за сумата от 109 254.09 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и за направените в заповедното производство разноски - държавна такса в размер на 2185.08 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лв. Претендираната със заявлението главница, за която е издадена заповедта за изпълнение, с оглед изложените от заявителя обстоятелства, възлиза на сумата от 99 321.90 лв. при съобразяване на извършените от длъжника плащания в поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД, а сумата от 9 932.19 лв. е размера на претендираната неустойка по чл.3 ал.1 от споразумението. В законоустановения срок длъжниците подали възражение за недължимост на главницата по заповедта за сумата над 66 392.27 лв. до 109 254.09 лв., ведно с частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. С Определение № 347/16.09.2022г., постановено по в.ч.т.д. № 241/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе, обжалваното разпореждане е било потвърдено в частта за вземане над сумата от 66 392.27 лв. до 109 254.09 лв.

В отговора на ИМ ответното дружество се е позовало на правопогасяващи спорното право факти, а именно за погасяване на част от претендираната главница със сумата от 27 382.58 лв., във връзка с което по делото е представен заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том 2, рег. № 1782, дело № 161/12.05.2022г. на нотариус Д. Д., молба до ЧСИ В. Н. и удостоверение, издадено от същия съдебен изпълнител по образуваното въз основа на издадения по ч.гр.д. № 2164/2022г. на РРС изпълнителен лист. От същите се установява, че К. А. К. е прехвърлил правото си на собственост върху два поземлени имота на трето лице чрез възмездна сделка, продажната цена по която по съгласие на страните по нея е била заплатена по сметка на съдебния изпълнител и със същата е извършено погасяване на част от задължението в хода на изпълнителното производство.

По делото е представено удостоверение с изх. № 6581/17.07.2023г., издадено от ЧСИ В.Н., видно от което по образуваното изп.дело № 363/2022г. по негов опис на 20.05.2022г. към взискателя е наредена сума в размер на 27 382.58 лв., доброволно платена от длъжника К., а на 19.05.2023г. е извършено разпределение на сума, постъпила от проведена публична продан на недвижими имоти на същия длъжник.

С Решение № 103/12.10.2022г. по т.д. № 174/2022г. на Окръжен съд-Русе е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „АДИС К.“ ООД с начална дата 01.06.2022г. и по отношение на търговеца е открито производство по несъстоятелност. В хода на същото „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД предявило вземане в размер на 98 291.45 лв. по процесните 8 бр. фактури, срещу приемането на което несъстоятелното дружество подало 3 възражение. С Определение № 82/06.03.2023 г. съдът по несъстоятелността оставил същото без уважение.

За установяване размера на претендираните по споразумението вземания, по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, включително и допълнителна такава, неоспорена от страните и приета от съда. Съобразявайки извършените погасявания чрез плащане на задълженията по сключеното между страните споразумение и счетоводното им отразяване при всяко от двете дружества, вещото лице е заключило, че незаплатената част от задължението на ответното дружество по процесното споразумение възлиза на сумата от 82 114.57 лв., от която 36 870.12 лв. по фактура № 44302/31.05.2021г. и 45 244.45 лв. по фактура № 45063/29.06.2021г.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че предявеният иск е доказан по основание, а събраните доказателства установяват наличие на задължение на ответниците към ищеца в претендирания с ИМ размер. Досежно извършеното погасяване на част от задължението в хода на принудителното изпълнение с получената продажна цена от продажбата на недвижими имоти на длъжника К. А. К. по представения нотариален акт, първоинстанционният съд е приел, че това плащане не може да бъде определено като доброволно и да доведе до намаляване на размера на задължението по сключеното между страните споразумение с тази сума.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане на „НЕДЕЛЧЕВ“ ЕООД от длъжниците „АДИС К.“ ООД /н./ и К. А. К. /по отношение на който първоинстанционното решение е добило законна сила/, в условията на солидарност, основано на сключено между тях Споразумение от 25.11.2021г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6387 на нотариус А. А.. Между страните по делото не е спорен факта на сключване на посоченото споразумение, на поетите с него права и задължения на страните, договорените между страните падежи на отделните погасителни вноски, както и техния размер. Не е спорен факта на неизпълнение на поетото по споразумението задължение в неговата цялост и на настъпване изискуемостта на неплатената част от вземането. Спорно е какво е погасено по него доброволно и по образуваното изпълнително производство по изп.дело № 363/2022г. по описа на ЧСИ В. Н., с район на действие Окръжен съд-Русе.