Решение № 646 от 01.12.2021, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 953/2021
- Вид
- Решение № 646
- Подписан
- 01.12.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- Люба Стоянова Стоилкова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Закон за арендата в земеделието
- Чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 646 гр. Сс, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сс в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Люба Ст. Стоилкова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20213420100953 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Министъра на земеделието, храните и горите, в качеството му на представител на Държавата, срещу ПЛ. Й. В.,с искане да се признае за установено спрямо ответника, че същият му дължи арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА-159/12.08.2011г. вписан в СВп в гр.Сс с Акт № 13,т.III /наричан по-нататък в изложението „Договора“/, в следните размери:
Остатък за стопанската 2016/2017 г. в размер от 3 943,14 лв. дължим към 01.10.2017г.,
Аванс за стопанската 2017/2018г. в размер от 3 943,14.. дължими към 01.10.2017г„ Остатък за стопанската 2017/2018г.. в размер на 4 223,10 лв. дължим към 01.10.2018г. включващ: 149,84 лв. индекс на инфлация от 1.9% за начислените плащания през 2017г., остатък за стопанската 2017/2018г., в размер от 3 943,14 лв. и индекс 3.3% върху остатъка за 2017/2018г., в размер от 130,12 лв.
Аванс за стопанската 2018/2019 г.. в размер от 4 073.26 лв. дължим към 01.10.2018г., включващ: аванс за стопанската 2018/2019г.. в размер от 3 943.14 лв. и индекс 3.3% върху аванса за 2018/2019г.. в размер от 130.12 лв.
Остатък за стопанската 2018/2019г.. в размер от 4049.60 лв. дължим към 01.10.2019г.. включващ: 3 943, 14 лв. остатък за стопанската 2018г/2019г.. и индекс на инфлация 2.7% върху остатъка за 2018/2019г„ в размер от 106.46 лв.
Аванс за стопанската 2019/2020 г.. в размер от 4049.60 лв. дължим към 01.10.2019г., включващ: аванс за стопанската 2019/2020г.. в размер от 3943.14 лв. и индекс 2.7% върху аванса за стопанската 2019/2020г.. в размер от 106,46 лв.
Остатък за стопанската 2019/2020г., в размер от 3943,14 лв. дължим към 01.10.2020г.
-както и законна лихва върху тези суми, считано от 02.11.2020 г. до окончателното им плащане на задълженията.
1
Твърди, че се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1359 по описа на СРС за 2020 г., тъй като ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на арендните вноски за посочените по-горе стопански години.поради невъзможността заповедта да бъде връчена редовно на длъжника и с оглед указанията, дадени от съда, предявява претенциите си по исков ред.
Претендира и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
Ответникът ПЛ. Й. В., чрез назначения от съда представител- адв.Е.П., е подал отговор, с който оспорва предявените искове.
Счита, претнецията за остатък от арендна вноска за стопанската 2016/2017г. дължима към 01.10.2017г. е погасена по давност, тъй като към разглежданата хипотеза е приложима кратката погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.същото важи и за лихвата, претендирана за тази вноска.
Представените доказателства не установяват, че ответникът не е заплатил претендираните суми, поради което желае да се назначи съдебна експертиза, която да установи този факт.
Съдът, като прецени становищата на страните събраните доказателства, прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК във връзка счл. 8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Чл. 8, ал. 1 ЗАЗ гласи, че арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. В конкретния случай ответникът не наведе твърдения, нито представи доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на арендна вноска за процесните стопански години, поради което следва да се приеме, че той дължи изпълнение на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №1874 от 04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1359 по описа на СРС за 2020 г. с изключение на следните претенции:
-Остатък за стопанската 2016/2017 г. в размер от 3 943,14 лв. дължим към 01.10.2017г.,
-Аванс за стопанската 2017/2018г. в размер от 3 943,14.. дължими към 01.10.2017г„ Възраженията за изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания са основателни, тъй като съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД вземанията за наем се погасяват в 3годишен давностен срок. Вземанията по тези искове е станало изискуемо на 01.10.2017г.
/съгласно т.5 от Договора/, но заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 02.11.2020г. – след изтичане на давностния срок.
Предвид на това, тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а останалите претенции да бъдат уважени.
Сумите се дължат заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 02.11.2020г.
2
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Разноските на ищеца се в размер на 964.50 лева- 564.50 лв. за държавна такса, 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. за назначаване на особен представител.
Съразмерно с уважената част от исковете му се дължи сумата от 695.01 лева.
Дължат се и разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1359/20г. по описа на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, а именно в размер на 406.77 лв.
По тези съображения и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд- Сс РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ПЛ. Й. В. с ЕГН **********, дължи на Народна Република България, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с БУЛСТАТ 831909905, на основание Договор за аренда № ДА-159/12.08.2011г. вписан в СВп в гр.Сс с Акт № 13,т.III, следните суми:
4 223.10(четири хиляди двеста двадесет и три лв. и 10 ст.)- остатък за стопанската 2017/2018г..
4 073.26( четири хиляди и седемдесет и три лв. и 26 ст.) лева- аванс за стопанската 2018/2019 г..
4049.60(четири хиляди четиридесет и девет лв. и 60 ст.) лева- остатък за стопанската 2018/2019г..
4049.60(четири хиляди четиридесет и девет лв. и 60 ст.) лева- аванс за стопанската 2019/2020 г..
3 943.14( три хиляди деветстотин четиридесет и три лв. и 14 ст.) -остатък за стопанската 2019/2020г. заедно със законна лихва върху посочените по-горе суми, считано от 02.11.2020 г. до окончателното им плащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от Народна Република България, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с БУЛСТАТ 831909905, да се признае за установено, че ПЛ. Й. В., с ЕГН **********, дължи на Държавата, на основание Договор за аренда № ДА-159/12.08.2011г. вписан в СВп в гр.Сс с Акт № 13,т.III, следните суми:
3 943.14(три хиляди деветстотин четиридесет и три лв. и 14 ст.) лева- остатък за стопанската 2016/2017 г.
3 943.14(три хиляди деветстотин четиридесет и три лв. и 14 ст.) лева- аванс за 3 стопанската 2017/2018г. заедно със законна лихва върху посочените по-горе суми, считано от 02.11.2020 г. до окончателното им плащане на задълженията.
ОСЪЖДА ПЛ. Й. В. с ЕГН ********** да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ 831909905, следните суми:
695.01(шестстотин деветдесет и пет лв. и 01 ст. ) лева- разноски по гр.д.
№ 553/2021г. по описа на РС-Сс;
406.77(четиристотин и шест лв. и 77 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 1359/2020г. по описа на РС-Сс.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сс: _______________________
4