Акт от 19.05.2011, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 6701

Номер

6701

Година

23.8.2012 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

06.21

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова дело номер

20111210101783 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 258 от ЗЗД, чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ във връзка с чл. 286 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД при условията на обективно съединяване.

По изложените в искова молба съображения „М.“ Е., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С.“ № 1, с ЕИК *********, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Г. С. Р., с ЕГН *, със съдебен адрес: гр. Б.., е предявило срещу „Д. ВИ“ Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „Е.“ № 26, . 2, ап. 5, представлявано от управителя – Г.Д. В. с ЕГН *, обективно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 846,78 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на изработената от ищеца и приета от ответника продукция, съгласно устен договор за изработка, за който са съставени фактури № 001/25.10.2010 г., № 002/24.11.2010 г., № 003/01.12.2010 г., № 004/28.12.2010 г. и № 005/17.01.2011 г., и сумата в общ размер на 657,51 лв. /шестстотин петдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва, както следва: мораторната лихва върху главницата от 5 150,90 лв. /пет хиляди сто и петдесет лева и деветдесет стотинки/ за периода от 26.10.2010 г. до 23.11.2010 г. в размер на 16,87 лв. /шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, мораторна лихва от 5,03 лв. /пет лева и три стотинки/ за периода от 25.11.2010 г. до 17.12.2010 г. върху главницата от 4 554,83 лв. /четири хиляди петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, лихва за забава върху главницата от 4 623,50 лв. /четири хиляди шестстотин двадесет и три лева и петдесет стотинки/ за периода от 02.12.2010 г. до 30.12.2010 г. в размер на сумата от 23,94 лв. /двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, мораторна лихва в размер на 574,54 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ за периода от 29.12.2010 г. до 14.06.2011 г. върху главницата от 17 181,55 лв. /седемнадесет хиляди сто осемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ и мораторната лихва върху главницата от 886,00 /осемстотин осемдесет и шест/ лева за периода от 18.01.2011 г. до 14.06.2011 г. в размер на 37,13 лв. /тридесет и седем лева и тринадесет стотинки/. Ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че за периода от 23.09.2010 до 29.12.2010 г. между страните по делото са били сключени 5 /пет/ устни договора по силата, на които ищцовото дружество се е задължило да ушие дрехи на ишлеме с материали, предоставени от ответника. Сочи се, че в подписаните данъчни фактури с № 001/25.10.2010 г., с № 002/24.11.2010 г., с № 003/01.12.2010 г., с № 004/28.12.2010 г. и с № 005/17.01.2011 г. са били уговорени дължимите от ответното дружество суми и техния падеж. Твърди се, че ответникът е извършил частично плащане на суми по горепосочените фактури, както следва: на 27.10.2010 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 2 400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева, на 29.10.2010 г. ответникът е извършил частично плащане на стойност 1000,00 /хиляда/ лева, на 23.11.2010 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 3 400,00 /три хиляди и четиристотин/ лева, на 29.11.2010 г. ответникът е извършил частично плащане на стойност 2 750,00 /две хиляди седемстотин и петдесет/ лева, на 17.12.2010 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 4 000,00 /четири хиляди/лева, на 30.12.2010 г. ответникът е извършил частично плащане на стойност 2 000,00 /две хиляди/ лева, на 21.01.2011 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева и на 07.02.2011 г. ответникът е извършил частично плащане на стойност 2 000,00 /две хиляди/ лева, като се посочва, че общо дължимата и неизплатена сума по процесните фактури възлиза на 11 846,78 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/. Сочи се, че в изпълнение на постигнатите договорености между страните по делото ищецът предал на ответника изработената продукция по бройки и модели, подробно описани в процесните фактури, на различни дати в периода от 27.10.2010 г. до 29.12.2010 г., подробно описани в исковата молба.

В исковата молба се твърди, че изработената от ищеца продукция е била приета лично от управителя на ответното дружество, който от своя страна извършил контрол за качество на изпълнение на продукцията, при който всяка бройка нуждаеща се от ремонт била връщана на ищеца. Сочи се, че ищцовото дружество е коригирало върнатата продукция в деня, в който му е била предавана, и в същия ден ответникът след повторен контрол от своя страна е приемал стоката без каквито и да е възражения. В този смисъл се посочва, че продукцията, подробно описана в процесните фактури, е била приета от ответника след обстойна проверка от негова страна за качеството на изпълнение на същата. Твърди се, че предаването на продукцията и проверката за качество са били извършени пред свидетели. Сочи се, че въпреки многобройните покани за доброволно плащане, които ищцовото дружество отправило към ответното общо дължимата и неизплатена сума по процесните фактури възлиза на сумата от 11 846,78 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/. Освен това ищецът посочва, че съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, а ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. В настоящия случай ищцовото дружество твърди, че работата е извършена, а продукцията е предадена и приета от ответника. Посочва се още че изработената продукция е фактурирана в цитираните по – горе данъчни фактури със съгласието на ответника, като се твърди, че същите са подписани от него без възражения. Ищецът сочи, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнение. Предвид гореизложеното ищецът счита, че са налице общите предпоставки за уважаване на така предявения от него иск, а именно: облигационно отношение между страните по делото – правомерен юридически факт, от който да възниква задължение за изпълнение, неизпълнение от страна на ответника и възможно реално изпълнение от страна на последния. На следващо място ищецът твърди, че съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Поради гореизложеното за ищцовото дружество се поражда правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

С разпореждане № 6305/16.08.2011 г. след като е извършил проверка за редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на предявените с нея искове в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да се изпрати на ответника с указания, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество на 28.09.2011 г. чрез пълномощника му – адвокат С.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с който предявеният от ищеца иск се оспорва, както по основание, така и по размер. Не се оспорва твърдението на ищеца, че между страните по делото са налице постигнати договорености, съгласно които ищцовото дружество следвало да изработи в полза на ответното дрехи, поръчани на ответника от английската фирма „Алида Фешънс /Европа/“ Е.. Посочва се, че изложените в исковата молба обстоятелства във връзка с постигнатите договорености са изопачени и не отговарят на действителността. На първо място ответникът твърди, че не е извършван стоков контрол на място при приемането на поръчаните дрехи, тъй като съгласно договора за изработка, сключен с поръчващата фирма „Алида Фешънс /Европа/“ Е., такъв следвало да се осъществи от представители на посочената фирма при приемането на дрехите във Великобритания. Твърди се, че за тази клауза и изискване на възложителя ищцовото дружество е било уведомено и същото е било наясно с него още от началото, поради което се посочва, че и стоков контрол не е извършван в нито един момент от ответника или от друг представител на ответното дружество, тъй като произведените дрехи са били предавани направо за изпращане на възложителя. Сочи се, че ищецът в качеството си на „подизпълнител“ по горепосочения договор изрично бил уведомен, че при евентуални проблеми на качеството на изработената стока материалната отговорност ще бъде негова. Твърди се, че с оглед некачественото изпълнение на част от поръчката, констатирано от Възложителя във Великобритания, ответното дружество било уведомено, че се налага извършването на корекции по доставените дрехи, изработени от ищеца и от още една фирма. Сочи се, че корекциите са извършени във Великобритания и същите касаят почистване от конците на дрехите, както и други допълнителни ремонти. Твърди се, че за направените разходи във връзка с отстраняването на дефектите по дрехите възложителят предявил искане към ответното дружество за заплащане на суми, които били удържани от дължимата се сума за изработка на поръчаните стоки. Сочи се, че от общо удържаната сума ищецът дължи на ответника 23 898,64 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ съгласно чл. 265, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗД, тъй като тази сума представлява извършен разход за поправка на недостатъци на изработената от ищеца продукция. Твърди се, че за посочената по – горе сума ответното дружество е издало фактура № */ 24.02.2011 г. на ищеца, по която е заплатено и ДДС още през месец март 2011 г. , като същата е получена от ищеца на 09.03.2011г. Предвид гореизложеното ответното дружество е направило възражение за прихващане на дължимата се към ищеца сума в размер на общо 12 504,29 лв. /дванадесет хиляди петстотин и четири лева и двадесет и девет стотинки/ със сумата от 23 898,64 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ -представляваща платена сума за отстраняване /поправка/ на недостатъци на изработеното от ищеца, поради което и предявеният от ищцовото дружество иск се иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Към отговора са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

С определение № 8156/03.11.2011г. постановено по настоящото дело, съдът на основание чл.140 от ГПК е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им е съобщил проект на доклад по делото, произнесъл се е по доказателствените им искания, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

С отговор по така направеното възражение за прихващане ищецът оспорва същото, като посочва, че е неоснователно и като такова моли съда да бъде оставено без уважение. Оспорва се и предявеният като доказателство от ответника договор от 18.03.2010 г., сключен между ответното дружество и „Алида Фешънс“ Е., като неотносим към спора, като се посочва, че същият касае права и задължения между ответника и трето лице, а не права и задължения между страните по делото. С депозираното допълнително становище ищецът твърди, че за съдържанието и клаузите на горецитирания договор разбрал с отговора на исковата молба. Сочи се, че ищцовото дружество не се е задължило по какъвто и да било начин по този договор, тъй като липсвал подпис на ищеца върху него. Посочва се, че сам ответникът в отговора на исковата молба е признал, че ответното дружество е работило с няколко фирми – подизпълнители и в тази връзка липсват доказателства, от които да се установи, че дрехите, произведени от ищеца, са били предмет на договора с английската фирма, че същите са експедирани и именно същите са обект на рекламация. Сочи се, че ответното дружество не е представило износни фактури, които да са подписани и от двете страни – ответника и английската фирма. Оспорва се и представената фактура, изходяща от ответника до ищеца, в която е отразена рекламация по протокол 8668.50 GBPx2.29746, като се посочва, че последният не признава претендираното в нея задължение. На следващо място ищецът твърди, че посочената фактура не отговаря на Закона за счетоводството, тъй като в нея безспорно липсва подпис на получател. Сочи се, че с писмения отговор ответникът не е представил доказателства за редовното оформяне с документи на рекламацията от английската фирма, като се твърди, че не са посочени и конкретните дефекти на стоката, което от своя страна възпрепятства установяването дали се рекламира явен или скрит дефект и дали този дефект е във връзка с некачествената изработка или се дължи на некачествения материал, който е осигурен от възложителя – ответник по настоящото дело. Освен това се посочва, че не е конкретизиран броя на некачествените дрехи и техния производител. Излагат се съображения, че от подписаните и неоспорени от страна на ищеца фактури се установява, че за ответника е възникнало задължение да заплати дължимото възнаграждение, като поради липсата на възражения при приемане на готовата продукция работата следва да се счита приета. Предвид гореизложеното ищецът моли съда да остави без уважение възражението за прихващане на ответника и да уважи предявените искове, ведно с всички законови последици от това.

Разпечатката съдържа 30 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9dbbde9-8590-461a-b53a-269e023c1db4