Решение № 1154 от 30.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. П., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220100060 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П.

Д.” № 25, офис сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Ю. Х.

Ю., чрез юрисконсулт Ц. П., против Е. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул.

„Ц. С.“ бл. 10А, ет. 2, ап. 205, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество следните суми: 5271,17 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №7000899879; 1578, 23 лева договорна лихва за периода 01.01.2020 г. - 05.01.2022 г.; 1971,18 лева обезщетение за забава, начислено за периода 02.01.2020 г. до 28.07.2022 г. - датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2413/2022 г. по описа на РС П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 25.11.2021 г. е подписано Приложение 1 към Договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу ответницата Е. А. К., произтичащо от договор за потребителски кредит № 7000899879 от дата 31.12.2018 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответницата било изпратено от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез настоящия ищец в качеството му на пълномощник уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/7000899879 от 1 дата 25.11.2021 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне.

Писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсена“ пратка. Направено е искане приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответната страна, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Сочи, че на 31.12.2018 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /заемодател/ и Е. А. К.

/заемател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 7000899879, съгласно който заемодателят се задължил да предостави на заемателя потребителски кредит в размер на 6943,87 лева, която сума била преведена по банкова сметка на кредитополучателя.

Ответницата се задължила при условията и сроковете на договора да върне паричната сума, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 3273,66 лева при което общата стойност на плащанията по кредита възлизала в размер на 10 217,53 лв. В договора било уговорено, че кредитополучателят дължи да върне сумата по кредита в срок до 05.01.2022 г. на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 35 броя вноски били в размер на 283,82 лева всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и в размер на 283,83 лева. Посочва, че срокът на договора е изтекъл на 05.01.2022 г. с последната погасителна вноска и не е обявявана предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Поради забава в плащанията била начислена и лихва за забава за периода от 02.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 1971,18 лева. За периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Твърди се, че за „Агенция за събиране на вземания"' ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч. гр. д. № 2413/2022 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба с вх. № 21991/20.09.2023 г., с която се иска да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. А. К..

В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба с вх. № 21986/20.09.2023 г., с която оспорва исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, 2 намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото писмени доказателства /Договор за потребителски кредит №7000899879; заявление – декларация за установяване на договорни отношения/ се установява, че на 31.12.2018 г. между цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата Е. А. К. е сключен Договор за потребителски кредит №7000899879, по силата на който банката е предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 5000 лева. Посочен е общ размер на кредита 6943,87 лева, като към главницата е включена сумата от 594,00 лева застрахователна премия Комбо Живот и сумата от 605,88 лева Застраховка Комбо Безработица.

Срокът на договора за кредит е 05.01.2022 г., видно от чл. 6 на същия. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 743,99 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план и предвид заявеното желание в Искането-декларация, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Съгласно чл.7.2.1 от договора, при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя. Кредитът се счита за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. Общото крайно задължение по договора съгласно чл. 10 от същия възлиза на сумата от 10 217,53 лева, дължима на 36 погасителни месечни вноски, от които 35 вноски в размер на 283,82 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 283,83 лева, съгласно погасителния план. Падежът на всяка вноска е на пето число на съответния месец като първата вноска е дължима на 05.02.2019 г., а последната вноска е с падеж 05.01.2022 г. Според чл.9.1 от договора, уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 27,09 %, а съгласно чл. 10 от договора ГПР е 42,01%.

Съгласно чл.9.4 от договора, при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на ОЛП плюс 10 пункта надбавка. Според чл.11.1 от договора, в случай на просрочие при изплащане на една или повече дължими месечни вноски, потребителят е длъжен да заплати и начислени лихви за периода на просрочието. В чл.16.2 от договора е уговорено, че при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Според предвиденото в чл. 19 от договора при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора.

В конкретния случай, видно от материалите по делото е, че банката кредитор е 3 подала заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на датата 28.07.2022 г., т.е след изтичането на крайния срок на договора - 05.01.2022 г. Затова нито в заявлението, нито в исковата молба, предмет на разглеждане, няма позоваване на настъпила предсрочна изискуемост.

Видно е от приетите като доказателства по делото застрахователна полица №81001NLB2011 от 31.12.2018 г., че същата е сключена между „Уника Живот“ АД и ЗК „Уника“ АД и Е. А. К. при уговорена застрахователна сума от 5000,00 лева и застрахователна премия 1199,88 лева, а в преддоговорната информация към застрахователния договор е посочено, че застрахователната сума се определя при сключване на договора за кредит и е в размер на главницата по кредита към датата на първото му усвояване, но не повече от 10 000 лв.

Приет като доказателство по делото е сключен на 31.08.2018 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, като цедент и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер, по силата на който цедентът ще прехвърля на всеки три – шест месеца на цесионера своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица – потребители по смисъла на ЗПК за срока и при условията на договора. В чл. 1.3 е посочено, че вземанията по конкретните договори за потребителски кредити, ще се индивидуализират в отделно Приложение 1 към договора. Видно от приложеното към исковата молба Приложение 1 от 25.11.2021 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. вземането, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит с № 7000899879 от 31.12.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответницата Е. К., е прехвърлено в полза на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

Като доказателство по делото е приет Анекс от 25.11.2021 г. към Рамковия договор за цесия от 31.08.2018 г., сключен между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД като в чл. 3 от същия страните се споразумяват, че удължават срока на договора за цесия от 30 на 45 работни дни.

Видно от Приложение № 2 към Рамковия договор за продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г., изменен и допълнен с Анекс от 25.11.2021 г., цедентът е потвърдил прехвърлянето на цесионера на вземанията, индивидуализирани в Приложение № 1/25.11.2021 г., представляващо неразделна част от Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г., изменен и допълнен с Анекс от 25.11.2021 г..

С пълномощно от 31.08.2018 г. цедентът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да го представлява в качеството му на цесионер пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Към исковата молба е приложено уведомително писмо от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до длъжника - ответницата за това, че „Ти Би Ай Банк” ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло вземането си към 4 ответницата, произтичащо от договора за кредит от 31.12.2018 г.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно икономическата експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че кредитът е усвоен по банковата сметка на ответницата, като на 31.12.2018 г. сметката е заверена със сумата от 6943,87 лева с основание „усвояване на кредит“. На същата дата от размера на кредита са удържани следните суми – 1199,88 лева застрахователна премия и 743,99 лева такса отпускане. Остатъкът в размер на 5000 лева е изплатен касово на ответницата. Към момента на изготвяне на заключението ответницата е извършила плащания в общ размер на 3382 лева, от които 1672 лева са съотнесени към погасяването на главницата, 1676,77 лева договорни лихви и 32,53 лева наказателни лихви.