Решение № 1279 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502944 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС – Община Пловдив, ЕИК 000471504 и адрес Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, против Постановление на ДСИ от 28.08.2025 г., с което е наложена глоба в размер н а 400 лв., на основание чл.527, ал.3 от ГПК, в полза на Районен съд – Пловдив за неизпълнението на задължението да преустанови бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия по опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив, допуснато в периода 2007 -2011г., за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ 10 в града, и да предприеме ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр.Пловдив, като в срок от 12 месеца от влизане в сила на съдебното решение осигури достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ 10/ в атмосферния въздух на града, обективирано в приложения по изп.дело №2024/2023г. по описа на СИС при РС – Пловдив изпълнителен лист № 23002/09.01.2023г., изд. от ОС – Смолян, по гр.д.№ 556/2013г. В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваното постановление е немотивирано, като не са налице предпоставките на чл.527,ал.3 ГПК за налагане на глоба, т.к. нормата урежда случаите, при които длъжникът върши противното на това, с което е задължен със съдебно решение, а с р.

№60155/22.07.2021 г. по гр.д.№2584/2017 г. на ВКС е постановено друго – Община Пловдив и РИОСВ-Пловдив са осъдени да преустановят бездействие, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив. Иска се да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното постановление. В условията на евентуалност е направено искане да бъде намален размерът на наложената глоба.

От взискателите М. Т. Е., ЕГН: ********** и адв. К. Б., в качеството й на 1 представител на Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, със служебен адрес - гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат” № 1, „Делови център Пловдив“, ет.

6, офис 606, е подадено възражение по жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна.

От ДСИ, ІІ р. при ПдРС са представени мотиви, в които се сочи, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Производството по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС е образувано по молба от М. Т. Е. и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ от 08.02.2023г. и въз основа на представен със същата изпълнителен лист от 09.01.2023г., издаден по гр.д.№ 24/2013г. на Окръжен съд- гр.Смолян. В изпълнителния лист е записано следното: „Осъжда Община- гр.Пловдив и РИОСВгр.Пловдив да преустановят бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив, допуснато в периода 2007- 2011г., за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ10 в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр.Пловдив, като в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на града. Осъждането е постановено с Решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д.№ 2584/2017г. на ВКС. Дванадесетмесечният срок е изтекъл на 27.07.2022г. С решение по в.гр.д.№1710/2023 г. на ПдОС, 14 гр.с. съдът е изследвал въпросът относно това, какво следва да се разбира под „достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на града“ като се е позовал на таблица 2 от Приложение № 1 към Наредба № 12 от 15.07.2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух са отразени средноденонощните и средногодишните норми за опазване на човешкото здраве, както и допустимите отклонения от тях. С цитираното решение съдът е приел, че не е налице основание да се счита, че решението на ВКС е изпълнено, в случай че на 28.07.2022г. концентрацията на ФПЧ10 е била в норма, че следва да бъде отчетено уреденото в горепосочената таблица правило, че концентрацията на ФПЧ10 не следва да бъде превишавана повече от 35 пъти / в 35 денонощия/ в рамките на една календарна година, през която допустимите нива на ФПЧ10 следва да са в определена норма през поне една цяла календарна 2023 г.

Правната норма на чл. 527, ал. 3 ГПК предвижда изпълнението на решения, задължаващи длъжника да бездейства. Принудителното изпълнение следователно се налага, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за всяко нарушаване на задължението за бездействие, тоест при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага глоба до 400 лева. Настоящият случай касае последната посочена хипотезата. От данните по изпълнителното дело може да се направи обоснован извод, че е налице неизпълнение на задълженията на Община Пловдив посочени във влязло в сила съдебно решение.

От приложеното изп. дело се установи, че на длъжниците са връчени покани 2 за доброволно изпълнение съответно на 07.04.2023 г. /на РИОСВ - Пловдив/ и на 18.04.2023 г. /на Община – Пловдив/. По делото от Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив /РИОСВ гр. Пловдив/ е депозирана Молба с вх.№ 8699/21.04.2023г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК. С Разпореждане на ДСИ от 26.04.2023г. /л.363/ молбата за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.

1 от ГПК е оставена без уважение. От длъжника РИОСВ - Пловдив против Разпореждането от 26.04.2023г. на ДСИ е подадена жалба с вх. № 10264/11.05.2023г., която с Решение № 995/07.07.2023г. на Окръжен съд – Пловдив, XIV гр. с., по възз. гр. дело № 1710/2023г., влязло в сила на 07.07.2023г., е оставена без уважение. Съгласно мотивната част на съдебния акт, не е налице основание да се счита, че решението на ВКС е изпълнено в случай, че на 28.07.2022г. концентрацията на ФПЧ 10 е била в норма, тъй като такова тълкуване би било твърде стеснително. Разширително тълкуване в смисъл, че достигнатото ниво следва да се поддържа, без да е посочен определен срок, също е неуместно, тъй като и самото изпълнително производство би се превърнало в безсрочно. За да бъдат спазени изискванията на наредбата относно допустимите нива на ФПЧ 10, то същите следва да са в определена норма през поне една цяла календарна година. Календарната година, следваща датата, на която е изтекъл 12-месечният срок по решението на ВКС, е 2023 година. Предвид цитираното и приложено по преписката Решение № 995/07.07.2023г. на Окръжен съд - гр. Пловдив, XIV гр.с. С разпореждане от 14.07.2023г., ДСИ е оставил без уважение, като подадени преждевременно - преди изтичането на календарната 2023 г., молбите от 08.02.2023г. и от 20.04.2023г. на взискателите по делото - М. Т. Е. и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, представлявана от К. В. Б., с искане за принудително изпълнение по реда на чл. 527 от ГПК - налагане на глоба на длъжниците. Против отказа на ДСИ, е подадена жалба от взискателите по делото с вх.

№ 20547/29.08.2023г. С Решение № 1254/18.10.2023г. на Окръжен съд- Пловдив, VIII гр.с. по възз. гр. д. № 2553/2023г. е отменено разпореждане от 14.07.2023г. на ДСИ по изп. дело № 2023/2024 г. по описа на ДСИ - Пловдив, с което молбите от 08.02.2023г. и от 20.04.2023г., депозирани от М. Т. Е. и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, съдържащи искане за принудително изпълнение по реда на чл. 527 от ГПК - за налагане на глоби на длъжниците - Община Пловдив и РИОСВ, са оставени без уважение. Съгласно мотивите на цитираното Решение № 1254/18.10.2023г. на Окръжен съд - Пловдив,VIIIгр.с., по възз. гр. д. № 2553/2023г., от данните по изпълнителното дело може да се направи обоснован извод, че е налице неизпълнение на задълженията на длъжниците, поради което, съдебният изпълнител по искане на взискателите следва да им наложи предвидената в разпоредбата на чл.

527, ал.3 от ГПК глоба. С постановление на ДСИ от 31.10.2023 г. е наложена глоба на – Община Пловдив в размер на 300 лв. на основание чл.527, ал.3 от ГПК. С решение № 284/29.02.2024 г., постановено по в.гр.д.№448/2024 г. по описа на ПдОС, съдът е оставил без уважение подадената от длъжника по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС – Община Пловдив жалба против Постановление на ДСИ от 31.10.2023 г., с което е наложена глоба в размер на 300 лв.

С молбата с вх.№ 11794/ 02.05.2024г. по изп. дело № 2024/2023г. е направено искане от М. Т. Е. и от Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, чрез адв.К. Б., за пристъпване към принудително изпълнение съгласно чл.527 ал.3 от ГПК. С постановление от 28.06.2024г. е наложена глоба в размер на 350 лв., доколкото е констатирано от приложените от РИОСВ – Пловдив справки и таблици за оценка на съответствието на регистрираните нива на ФПЧ за периода 01.01.2023 г. – 3

31.12.2023г., че броят на превишенията на АИС „Тракия“ за календарната 2023г. е общо 47 броя, при нормативно определени 35 броя превишения. Постановление от 28.06.2024г., с което е наложена глоба в размер на 350 лв. на Община Пловдив е потвърдено от съда с решение № 98/03.02.2025 г., постановено по в.гр.д.№29/2025 г. по описа на ПдОС.

От взискателите е постъпила молбата с вх.№ 15052/ 26.06.2025 г., с която се иска да се пристъпи към принудително изпълнение съгласно чл.527 ал.3 от ГПК. С обжалваното сега постановление от 28.08.2025 г. обосновано и правилно е наложена глоба в размер на 400 лв., доколкото съдебният изпълнител е констатирал от приложените от РИОСВ – Пловдив справки и таблици за оценка на съответствието на регистрираните нива на ФПЧ за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., че броят на превишенията на АИС „Тракия“ за календарната 2024 г. след прилагане на методиката и приспадане на преноса на пустинен прах за 2024 г. е общо 45 броя, при нормативно определени 35 броя превишения. Посочените описани цифрови показатели не се оспорват от Община – Пловдив.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя Община – Пловдив, че не следва да се налага изобщо глоба, тъй като вече са били предприети различни мерки и програми, които да доведат до установените нормативни изисквания. От таблиците на РИОСВ – Пловдив по един безспорен начин се установява, че отново не е достигнат резултатът, който е въведен с чл.3 от Наредба № 12/15.07.2010г., препраща към Таблица №2 от Приложение №1, а именно допустимост от 35 броя превишения, поради което и от почнатите действия на длъжника на този етап не са достатъчни, за да се приеме, че е изпълнено Решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д.№ 2584/2017г. на ВКС, III г.о. За да се счита, че Община - Пловдив е изпълнила стриктно задължението си, посочено в изпълнителния лист, е необходимо да бъде измерен резултат до 35 броя /вкл./ превишения.

В обжалваното постановление от 28.08.2025 г. е налице ясно и точно описание на конкретното нарушение, което е извършено от този длъжник, както и са въведени съответстващи мотиви за налагане на глоба. Досежно направеното възражение от Община - Пловдив за завишеност на наложената глоба от 400 лв., съдът намира, че това не е така, тъй като разпоредбата на чл.527 ал.3 от ГПК предвижда глоба до 400 лв., тоест определеният размер от съдебния изпълнител е в обхвата на допустимото.