Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 679 от 11.05.2021, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 594/2021
Вид
Решение № 679
Подписан
11.05.2021
В сила
17.08.2021
Състав
РУМЕН НИКОЛОВ ЙОСИФОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.2, ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите

Р Е Ш Е Н И Е

№:679 11.05.2021г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен

Йосифов

Секретар: Сийка

Хардалова

Прокурор: като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело

№ 594 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на „Катрин

85“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес управление гр.Бургас, ж.к.Славейков бл.33, вх.4, ет.6, ап.16, представлявано от управителя Щерю Желев Таралов, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-6-0052861/18.01.2021г. на началник-отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), потвърдена с решение № ГДФК-29/08.02.2021г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – магазин за обувки, находящ се в гр.********, ул.****** № **, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се счита, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като се иска нейната отмяна. Изложени са възражения, като е акцентирано на издаването на процесната заповед преди акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП), поради което дружеството не е могло да се възползва от правната възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че в заповедта липсват конкретни мотиви за продължителността на срока. Счита за неясно с какво извършването на търговската дейност би застрашило живота и здравето на гражданите, кои са нуждаещите се от защита особено важни държавни или обществени интереси, както и коя е опасността, която сериозно ще застраши изпълнението на акта. Поради това намира заповедта за немотивирана, тъй като в нея липсват конкретни фактически основания за налагането на мярката, а се съдържа единствено бланкетни фрази, които нямат отношение към конкретното нарушение. Прави възражение и срещу предварително изпълнение, каквото не е предмет на настоящото производство, а и видно от заповедта, такова не е постановявано. На последно място твърди, че дружеството не е допуснало осъществяването на визираното в заповедта административно нарушение – контролната покупка не била на стойност от 98 лева, а от 108 лева и за нея бил издаден фискален бон. Имало разминаване в часовника на касовия апарат от 33 минути и това не било отразено в протокола за проверката. Освен това в заповедта е посочено, че дружеството имало задължения към бюджета, което не отговаряло на истината. Пред съда дружеството-жалбоподател не изпраща представител и не прави искания.

Ответната страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната преписка за издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения юрисконсулт К.Т. пред съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 11.01.2021г., в 13:17 часа в обект – магазин за обувки, находящ се в гр.****, ул.****** № **, стопанисван от дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 052861/11.01.2021г.

В него е отразено, че при извършена в 13:12 часа контролна покупка преди легитимация, на чифт обувки, на стойност 98 лева, заплатена в брой от органите по приходите, не бил издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Сумата по покупката била заплатена от инспектора по приходите С. Н. Х., а плащането – прието от продавача в обекта К. В. Х., ЕГН-**********.

След легитимацията на контролните органи бил отпечатан дневен финансов отчет от фискалното устройство и била направена проверка касовата наличност, при които била установена разлика от 140 лева. С протокола за проверка представляващият дружеството бил поканен да се яви на 19.01.2021г. в ТД на НАП-Бургас за съставяне и връчване на АУАН. Протоколът е съставен в присъствието и подписан от продавача извършил продажбата – К. Х..

За констатираното неиздаване на фискален бон срещу дружеството-жалбоподател бил съставен и АУАН № F586501 от 19.01.2021г., с което същото било квалифицирано по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За разликата в касовата наличност бил съставен АУАН № F586506 от 19.01.2021г., квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Въз основа на констатациите в протокола и преди съставянето на двата акта, административният орган – ответник в настоящото производство, издал заповед № ФК-6-0052861/18.01.2021г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Катрин 85“ЕООД търговски обект – магазин за обувки, находящ се в гр.*****, ул.********* № ** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Освен на неиздаването на касов бон, органът се позовал на установеното при проверката от контролните органите, че дружеството било регистрирано по ЗДДС, имало касова разлика в размер на 140 лева между наличните парични средства в касата и тези маркирани на фискалното устройство, имало средно-дневен оборот от 125,69 лева. Посочено е наличието на непогасени публични задължения в размер на 3672,24 лева към 13.01.2021г., както и декларираните финансови резултати от дейността на дружеството – за 2019г., данъчна печалба от 6375,44 лева, за 2018г. – 2965,20 лева и за 2017г. – 1983,45 лева, които са намерени за нереално ниски предвид местонахождението на обекта на оживена улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти от този вид дейност. Направен е извод, че създадената организация на работа в обекта, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, което води но невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Според органа това обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Първо

„Катрин 85“ЕООД е оспорило процесната заповед по административен ред пред директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с решение № ГДФК-29/08.02.2021г. е отхвърлил жалбата. Горестоящият орган е обсъдил установената при проверката фактическа обстановка, констатирал е, че процесната заповед е издадена в предвидената форма, от компетентен орган, който е действал в условията на обвързана компетентност. Намерил е за доказано, че за контролната покупка не бил издаден фискален бон, поради което атакуваната пред него заповед е преценена като законосъобразна и целесъобразна.

По делото наред с констативния протокол за проверката, са представени опис на паричните средства в касата и дневния отчет на фискалното устройство от които се констатира разликата в касовата наличност. Приложена е справка за дневните обороти на обекта по фискалното устройство, справка за счетоводните резултати на дружеството за последните пет години, справка за наличието на публични задължения към 13.01.2021г., както и двата АУАН. Всички те подкрепят безпротиворечиво установените при проверката факти.

От своя страна жалбоподателят е представил като писмено доказателство издадено удостоверение от НАП за липса на публични задължения, но към 19.01.2021г., т.е. с по-късна дата от извършената проверка за това обстоятелство съгласно процесната заповед – 13.01.2021г. Следователно може да се направи извода, че в периода между двете дати е било извършено плащане на тези задължения. Представен е издаден фискален бон от деня на проверката – 11.01.2021г. за сумата от 108 лева, но часът за издаването на същия е 12:44 часа, т.е. половин час преди проверката и извършената контролна покупка на стойност 98 лева. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че покупката била на тази по-висока стойност, а това противоречи и на съставения при проверката констативен протокол, подписан без възражения от продавача приел плащането. Последното съчетано с липсата на доказателства за направеното твърдение за разминаване в часовника на касовия апарат от 33 минути, води до извода, че жалбоподателят се опитва да изгради защитна теза, която обаче не почива на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок (решението на горестоящия орган е връчено на 19.02.2021г. като жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 05.03.2021г.), срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед №

ФК-6-0052861/18.01.2021г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.

(л.49) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта работещата в него К. Х. от името на търговеца е бездействала правнорелевантно, като не е издала касов бон за извършеното плащане от контролните органи на стойност 98 лева. Този факт се установява от изготвения протокол за проверката, а твърденията на жалбоподателя, че покупката била на друга стойност, за която бил издаден касов бон, останаха недоказани.

При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.