Решение № 846 от 07.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Варна, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110101218 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от "***" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ... № ..., вх. ...., ет. ..., ап. ..., срещу „****” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1953,09 евро (3819,90 лева) – частичен иск от общо 3 646,19 евро (7131,33 лева), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0753005 със срок на действие от 29.08.2022 г. до 28.08.2023 г., за причинени на 27.08.2023 г. при ПТП – сблъсък с внезапно излязло на пътното платно диво животно, имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден десен калник, спойлер предна броня, десен фар за мъгла, дясна предпазна лайсна предна броня, конзола предна броня дясна, буфер предна броня десен, кора под предна броня, въздуховод пред радиатори десен, рамка радиатори, водач среден в предна броня, кора над радиатори, фар десен, решетка в предна броня средна долна и лайсна около десен халоген на собствения на ищцовото дружество лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че има валидно сключена застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица № 0306Х0753005 със срок на действие от 1

29.08.2022 г. до 28.08.2023 г. при ответното дружество за фирмения си лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, със застрахователна сума 10 800 лева и застрахователна премия 1032,75 лева, изплатена изцяло.

Излага, че на 27.08.2023 г. предоставил автомобила си на С. И.. Около 20:00 ч. на същата дата, докато водачът управлявал автомобила по път II-51 км 62+711 в посока гр.

Бяла, внезапно на пътното платно излязло диво животно и настъпил сблъсък между автомобила и същото. Сочи, че за ПТП били уведомени контролните органи, които след посещение на място и изясняване на механизма на ПТП, съставили Протокол за ПТП № 1842049.

На 28.08.2023 г. ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие. От застрахователя бил извършен оглед на автомобила и изготвен Опис на щетите по претенция № 713023030100129, като в него били описани увредените части: предна броня, преден десен калник, спойлер предна броня, десен фар за мъгла, дясна предпазна лайсна предна броня, конзола предна броня дясна, буфер предна броня десен, кора под предна броня, въздуховод пред радиатори десен, рамка радиатори, водач среден в предна броня, кора над радиатори, фар десен, решетка в предна броня средна долна и лайсна около десен халоген.

Заявява, че за претърпените вреди застрахователят изплатил на ищцовото дружество обезщетение в размер на 868,67 лева. Тъй като сумата била недостатъчна да покрие щетите, ищецът извършил проучване в няколко сервиза и установил, че необходимата сума за възстановяване на автомобила възлиза на 8000 лева. Счита, че след приспадане на платената сума, застрахователят му дължи обезщетение в размер на 7131,33 лева.

Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „****” АД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на действащ към датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил. Заявява, че с подписването на застрахователната полица ищецът е декларирал, че е запознат и приема ОУ, неразделна част от застрахователния договор.

Застъпва, че страните изрично са уговорили начина на обезщетяване, а именно по експертна оценка на застрахователя, като в ОУ се определят начините на обезщетяване при частични щети в зависимост от годините, на които е МПС, изчислени от първата му регистрация.

Сочи, че процесното МПС към датата на застрахователното събитие е на 13 г., като сумата, за която се твърди, че е необходима за възстановяване на автомобила, е необосновано завишена и съставляваща повече от 70% от стойността му. Твърди, че по образуваната щета е извършен оглед на процесния автомобил, резултатите от който са обективирани в два броя Опис на щетите по претенция № 713023030100129 – от 01.09.2023 г. и 05.09.2023 г. Счита, че с извършеното плащане на 15.09.2023 г. в размер на 868,67 лева задължението на ответното дружество е изпълнено.

Заявява, че в съставеното на 01.09.2023 г. Опис-заключение било отразено, че предна броня на застрахования автомобил е била увредена в степен, налагаща боядисване, при 2 предходно събитие, за което била образувана преписка по щета № 13023030103451, като липсвали данни посоченото увреждане да е било отстранено към датата на процесното ПТП.

Сочи още, че преди датата на последното – 27.08.2023 г., в периода на застрахователно покрИ.е на полицата са образувани предходни щети с №№ 13023030102271, 13023030103451, 13023030103452 и 13023030103453, по които са изплатени застрахователни обезщетения в размери съответно: 651,43 лева, 625,29 лева, 385,77 лева и 157,17 лева.

Застъпва, че предходните неотстранени увреждания по МПС и изплатените по посочените щети застрахователни обезщетения следва да бъдат взети предвид при определяне на застрахователното обезщетение, като съгласно чл. 50 от ОУ на застраховка „Каско“, при частична щета застрахователната сума се намалява с размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Сочи и че съгласно чл. 50 от ОУ, в случай че застрахованият не е заплатил допълнителна застрахователна премия за възстановяване на застрахователната сума до първоначално уговорената в полицата, при последващо застрахователно събитие се прилага чл. 48 от ОУ за пропорционално обезщетятване – при частична щета, според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на МПС, а при тотална щета до размера на застрахователната сума.

Оспорва и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира разноски. В евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът „***“ ЕООД се представлява от адв. Й. А. от АК Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът „****” АД не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.

В конкретния казус между страните не се спори, че към датата на твърдяното застрахователно събитие – 27.08.2023 г., е бил налице валидно сключен между тях договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0753005 от 26.08.2022 г., както и че към ответното дружество е била образувана щета № 713023030100129, по която последното е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 868,67 лева.

Извършеното плащане на застрахователно обезщетение съдът цени като извънсъдебно признание от ответното дружество, че констатираните от негов представител при извършения оглед на автомобила увреждания представляват покрит застрахователен риск, ангажиращ отговорността на застрахователя.

Спорен по делото е размерът на дължимото обезщетение.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, 3 което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като според ал. 1 на същия законов член, обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на увреденото лице, предвид правото му на достъп до качествени стоки и услуги.

За определяне стойността на щетите по делото са допуснати две съдебноавтотехнически експертизи, като вещите лица и по двете приемат, че настъпилите увреждания по процесния автомобил при реализираното на 27.08.2023 г. ПТП са тези, описани от представител на застрахователя в Опис на щетите по претенция № 713023030100129 от 01.09.2023 г. и Опис-заключение по щета № 713023030100129 от 05.09.2023 г.

Със заключението на вещото лице инж. Л. М. с вх. № 79958/23.09.2025 г. стойността на ремонта на щетите по лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** по средни пазарни цени за части и труд към датата на ПТП, при съобразяване на цената на труда в 30 сервиза на територията на гр. Варна, половината от които притежаващи европейски сертификат за качество, а другата половина – не, е определена на 3035,61 лева с вкл. ДДС.

На същата сума, според вещото лице, възлиза и стойността, необходима за отстраняване на щетите по автомобила по средни пазарни цени на боя, съответстваща на боята на конкретното МПС, бояджийски материали, алтернативни нови части от алтернативни доставчици и автосервизни услуги, без да се вземат предвид цени на оригинални части и цени на официални за съответната марка сервизи.

Действителната стойност на лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** към датата на процесното ПТП, като се вземат предвид наличните предходни увреждания на същия, за които липсват данни да са били отстранявани, е определена на 10 500 лева с вкл. ДДС.

В съдебно заседание на 01.10.2025 г. вещото лице обосновава еднаквата стойност на ремонта както по въпроса, поставен от ищеца – с условие за включване на сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, така и по въпроса, поставен от ответника – с условие за изключване на официални сервизи за съответната марка, с разбирането си, че по втората задача е следвало да не включва единствено официалния сервиз за „Пежо“. За 4 резервните части пояснява, че и в двата случая е включвал алтернативни такива, когато аналози са налични на пазара, но че част от детайлите се предлагат единствено като оригинални.

В заключението си по допуснатата повторна съдебно-автотехническа експертиза вещото лице инж. И. И. определя стойността на ремонта на щетите по лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** по средни пазарни цени за части и труд към датата на ПТП, при съобразяване на цената на труда в 30 сервиза на територията на гр. Варна, половината от които притежаващи европейски сертификат за качество, а другата половина – не, на сумата 4688,57 лева с вкл. ДДС (2397,23 евро).