Решение № 49 от 14.03.2022, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 14.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ П. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 25 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по повод искова молба на л.св. П.К.П., ЕГН: **********, с посочен адрес: Затвора – Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София и сочено в първоначалната искова молба правно основание: както чл. 284 от ЗИНЗС, така и чл. 49 от ЗЗД, с цена на иска 2000 лв.

С определение от з.с.з. на 30.01.2020 г. е констатирано, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 204 и чл. 205 от АПК, чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК и чл. 204, ал. 1-4 от АПК, поради което исковата молба е оставена без движение на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 204 и чл. 205 от АПК, чл. 127, ал.

1, т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК и чл. 204, ал. 1-4 от АПК с указание в едноседмичен срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. Да посочи изрично дали искът е предявен по чл. 284 от ЗИНЗС или по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ; 2. Да посочи ответника /ответниците съгласно чл.

205 от АПК, като част от съдържанието на ИМ по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК; 3.

Да посочи периода на главния иск за неимуществени вреди от 2000 лв.; 4. Да посочи прецизно изложение на обстоятелствата на ИМ-чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, като конкретизира предпоставките за допустимост на иска с оглед разпоредбите на чл. 204, ал. 1 от АПК - да уточни има ли отменен конкретен административен акт и какъв; 5. В случай на оспорване по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК-да конкретизира заедно с оспорването на какъв административен акт е предявен иска/исковете; 6. Да конкретизира дали искът/исковете е предявен при условията на чл. 204, ал. 3 от АПК и от какви нищожни и/или оттеглени административни актове са претърпени вредите, 7. Да конкретизира дали искът е предявен при условията на чл. 204, ал. 4 от АПК, в който случай следва да посочи конкретните действия и/или бездействия на конкретни длъжностни лица и дали същите са правозащитни органи или от системата на изпълнителната власт; 8. Да посочи от какъв акт на администрацията-действие или бездействие на орган или длъжностно лице са претърпените вреди, 9. Да конкретизира дали вредите са при и по повод изпълнение на административна дейност и каква и на кои длъжностни лица или претендира вреди по общия ред на чл. 45 от ЗЗД; 10. Да посочи връзката между незаконосъобразния ИАА, действие или бездействие и настъпилата вреда /имуществена или неимуществена/, 11. Да посочи петитум - в какво се състои искането-чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и характерът на вредата/вредите-имуществена/неимуществена, както и дали са предявени два иска; 12. Да внесе допълнителна държавна такса от 10 лв. по сметка на ЛАС /в случай, че са предявени двата иска – за главица и за мораторна лихва, в случай че поддържа иск за мораторна лихва/ съгласно Тарифа № 1 и да представи документ за внасянето на същата по сметка на ЛАС-чл. 128, т. 2 от ГПК, като указва и номера на сметката: Централна Кооперативна Банка, Банков код: ******; 13. Да представи преписи от исковата молба и приложенията, както и от уточняващата молба според броя на ответниците; 14. Да уточни изрично ответника /ответниците, като съобрази разпоредбата на чл. 205 от АПК, както и правното основание на исковете по чл. 284 и чл. 285 от ЗИНЗС /редакция ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от. 01.01.2020 г./ и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като са указани последиците при неизпълнение – връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото.

С молба вх. № 778/14.02.2020 г. на ищеца се сочи, че искът е предявен по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се сочи, че е за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на „служителите в РСИН – Габрово”, за което отговорност носи ГДИН – София.

С определение № 250 от 06.03.2020 г. съдът е прекратил висящността на производството по адм.д. № 25/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, образувано по искова молба от л.св. П.К.П., ЕГН: **********, с посочен адрес:

Затвора – Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, с цена на иска 2000 лв. и е изпратил делото по компетентност на Административен съд – Габрово, с мотиви, че в първоначалната искова молба на ищеца П.К.П. се сочат вреди от превеждането му в

Следствен арест – Габрово за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., а в уточняващата молба се сочи, че искът е предявен по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се сочи, че е за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на „служителите в РСИН – Габрово”, като ищецът твърди, че за периода от 06.09.2019 г. до 07.09.2019 г. в резултат на бездействие на служители в РСИН – Габрово”, като е приел, че делото следва да се изпрати по правилата на чл. 7 от ЗОДОВ на съда по мястото на увреждането – Административен съд – Габрово.

С определение № 5701 от 18.05.2020 г. по адм.д. № 3616/2020 г. Върховен административен съд в производство по чл. 135, ал. 3 от АПК е изпрател делото по подсъдност на Административен съд – Ловеч.

С разпореждане от з.с.з. на 04.08.2020 г. съдът е изпратил препис от исковата молба и уточняващата молба на ищеца вх. № 778/14.02.2020 г. заедно с приложенията на сочения от ищеца ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, на който указано да подаде писмен отговор с препис от него и приложенията и за ищеца в едномесечен срок със задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото; 2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник /ако има такива/; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. подпис на лицето, което подава молбата, като към отговора ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Със същото разпореждане е указано на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София последиците по чл. 133 от ГПК от неподаването на отговора, невземането на становище, неправенето на възражения, несоченето на доказателства, непредставянето на писмени доказателства или неупражняване на права по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор вх. № 3268/02.09.2020 г. от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, в който се обсъжда изцяло приложението на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, като се сочи, че искът е неоснователен. Допълнително видно от представените от ответника писмени доказателства на л. 21-37 от делото е видно, че в уточняващата молба вх. № 778/14.02.2020 г., ищецът е посочил сгрешен и нов период на исковата претенция.

С определение от з.с.з. на 04.09.2020 г. съдът като е съобразил съдържанието на първоначалната искова молба и уточняващата молба вх. № 778/14.02.2020 г., е оставил повторно исковата молба без движение, като указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. Да посочи изрично дали искът е предявен по чл. 284 от ЗИНЗС или по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ; 2. Да посочи периода на главния иск за неимуществени вреди от 2000 лв. – дали е за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г. /посочен в първоначалната ИМ/, или е за периода от 06.09.2019 г.- 07.09.2019 г. /посочен в молба вх. № 778/14.02.2020 г./; 3. Да конкретизира петитум - в какво се състои искането до съда - чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, като изрично уточни размера и периода на всеки от двата иска, както и дали са предявени два иска – в исковата молба се сочи, че се претендира и иск за мораторна лихва, който е в неуточнен размер и период; 4. Да внесе допълнителна държавна такса от 10 лв. по сметка на ЛАС /в случай, че са предявени двата иска – за главица и за мораторна лихва, в случай че поддържа иск за мораторна лихва/ съгласно Тарифа № 1 и да представи документ за внасянето на същата по сметка на ЛАС-чл. 128, т. 2 от ГПК, като указва и номера на сметката: Централна Кооперативна Банка, Банков код: ******; 5. Да представи препис от уточняващата молба за ответника. Със същото определение е указано на ищеца, че при неизпълнение на горите указания в указания срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

Постъпила е уточняваща молба от ищеца вх. № 3411/16.09.2020 г., в която се конкретизира, че е предявен един иск за неимуществени вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., като сочи, че не претендира отделен иск за мораторна лихва.

С определение от з.с.з. на

27.01.2021 г. съдът е насрочил делото по така уточнената искова претенция - предявен един иск за неимуществени вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, за периода 06.12.2019 г. – 10.12.2019 г., като сочи, че не претендира отделен иск мораторна лихва.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа исковата претенция, като претендира и разноски по делото за заплатена държавна такса.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, в писмен отговор вх. № 3268/02.09.2020 г. намира иска за неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, не ангажира становище, като липсва и писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба с правна квалификация по чл. 284 от ЗИНЗС е основателна, а претендираният от ищеца размер от 2000 лв. е завишен, поради което следва да бъде редуциран от съда.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Независимо от квалификацията на иска, която е направил ищецът - иск с правно основание чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът не е длъжен и не е обвързан от направената правна квалификация от ищеца. В същия смисъл е константната практика на гражданските съдилища /ВКС/, както и ВАС, конкретно – определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС.

Исковата молба с правно основание чл. 284, ал. 1 от

ЗИНЗС е допустима, като неприложима с оглед датата на подаване на ИМ – 01.11.2018 г. е разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС спрямо иск подаден, след 07.02.2017 г.

Съгласно сочената практика на ВАС - определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС искът е подаден от лице с активна процесуална легитимация срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, поради което искът е допустим.

По делото няма спор по фактите.

По искане на ищеца съдът е приложил адм.д. № 464/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч и адм.д.

№ 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

Видно от приложеното адм.д. №

515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с решение от 13.06.2020 г., постановено по адм.д. № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е осъдена на основание чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. Ген Н.Столетов № 21 да заплати на П.К.П., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, Х - та група, сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията в Арест - гр. Габрово за периода от 26.07.2019 г. до 28.07.2019 г., последица от неосигуряване на санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в съответствие с хигиенните изисквания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2019 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата част и до пълния претендиран размер от 2000 лева, като неоснователен и недоказан.