Решение № 5169 от 27.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5169 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100500538 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20194623/06.10.2021г., постановено по гр.д. №60287/2020г. по описа на СРС, 127 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл.439 от ГПК на Н. Ф. Д., предявени срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от 1720,72 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., и 116,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015г. – 15.09.2016г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №62614/2016г. по описа на СРС, 87 състав, и е било образувано изп. д.

№20178630400922 по описа на ЧСИ С.Х.. Осъдена е Н. Ф. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 100 лева – разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищцата Н. Ф. Д., чрез пълномощника адв. Н. К., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.

Погрешно първоинстанционният съд приел, че давността е петгодишна. Доколкото вземането не било установено със съдебно решение, а със заповед за изпълнение 1 на парично задължение, давността била тригодишна. Неправилни били и изводите на съда, че са били налагани запори и възбрана, тъй като същите били наложени след изтичане на давността. Запори, насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите не са били осъществени на определените дати, не прекъсвали давността. Удължаването на погасителната давност било забранено с императивната норма на чл.113 от ЗЗД. Нямало подадени молби от взискателя, съгласно изискванията на закона, а именно да съдържат конкретно посочено имущество, което трябва да бъде запорирано или евентуално проверено, за да бъде запорирано. Молбата не отговаряла на изискванията на закона и не можела да се приеме за действие, прекъсващо давността. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД счита въззивната жалба за неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземане по издаден изпълнителен лист от 31.01.2017г. по гр.д.

№62614/2016г. по описа на СРС, 87 състав, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ищцата Н. Ф. Д. за сумата от 1720,72 лева главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за периода от 03.11.2016г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 116,16 лева за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2016г. за събиране на което вземане е образувано изп. дело №20178630400922 по описа на ЧСИ С.Х. с район на 2 действие СГС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищцата твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №62614/2016г. по описа на СРС, 87 състав, поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

В случая за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден на 31.01.2017г., е образувано изп. дело №20178630400922 по описа на ЧСИ С.Х. с район на действие СГС, като с подадената на 31.03.2017г. молба за образуване на изпълнително производство взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.

На 25.05.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и са изпратени запорни съобщения до банки.

На 14.01.2019г. е подадена молба от взискателя, с която е поискано да бъдат извършени следните изпълнителни действия: налагане на запор на вземанията по банковите сметки на длъжника и налагане на запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника.

На 24.06.2019г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

3

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).

Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен 4 изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Изпълнителното производство по изп. дело №20178630400922 по описа на ЧСИ С.Х. с район на действие СГС е образувано през 2017г. при действието на постановките на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС, с което е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.

В случая давността е прекъсната на 31.03.2017г., 25.05.2017г., 14.01.2019г. и 24.06.2019г. с наложените запори на трудовото възнаграждение на длъжника и на вземанията по банковите му сметки, с подадената молба от взискателя с посочени конкретни изпълнителни способи и с наложената възбрана върху недвижим имот.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 5 от ТР №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В случая съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец в настоящото производство, както и запор върху вземанията по банковите му сметки, и е изпратил запорни съобщения до третите задължени лица – работодател на длъжника и банки, с което давността е 5 прекъсната. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съобразно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие.

Поради това въззивната инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 25.05.2019г. Съобразно възприетото по-горе последното изпълнително действие е извършено на 24.06.2019г. и изпълнителното производство е прекратено на 24.06.2021г.