Решение № 8646 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8646 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110132784 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „...“ ЕАД срещу Ф. Н. М. и И. Н. М., с която са предявени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответниците при разделност на дълга с равни квоти, за следните суми: сумата от 2993,39 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., аб.№ ...., сумата от 54,43 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.09.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от 24.10.2019г. до окончателното плащане, сумата от 498,86 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2017г. до 16.10.2019г., и сумата от 11,82 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.10.2016г. до 16.10.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 61281/2019г. по описа на СРС, 44 св.

В исковата молба ищецът излага, че ответниците в качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за 1 продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е било остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, като в края на всеки отоплителен период са били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За непогасените задължения в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпили възражения от длъжниците. С тези доводи ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните с предмет продажбата на топлинна енергия за процесния имот като твърдят, че не са собственици на имота. По тези съображения молят за отхвърляне на исковете и правят искане за присъждане на сторените по делото разноски.

От страна на третото лице-помагач на ищеца „...“ ЕООД е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 61281/2019г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено от „...“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Ф. Н. М. и И. Н.

М. е издадена заповед за изпълнение с предмет вземанията за исковите суми, платими разделно, при равни квоти. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците по заповедта са подали възражение, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, с оглед на което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

2

Основателността на исковите претенции за главница се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ: 1/ наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, страна – потребители по което през исковия период са ответниците;

2/ извършена от ищеца през този период доставка на топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена; и 3/ неизпълнение насрещното задължение на купувачите за плащане стойността на потреблението.

Спорът между страните по делото, на първо място, е концентриран върху съществуването на договорното правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по тълк.дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС приема, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като 3 клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Съобразно посоченото решение, задължително за съдилищата, в случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така даденото разрешение признава възможността облигационната връзка с топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните.

В случая между страните не е спорно, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № ... в гр. ..., се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ ..... Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено и обстоятелството, че през исковия период ищецът е доставил за имота топлинна енергия в количество на стойност съответна на начислената цена на потребление.

Ищецът, който носи доказателствената тежест, обаче не е ангажирал доказателства, които недвусмислено да обосноват извод, че ответниците са били собственици или ползватели по силата на учредено им вещно право на ползване на процесния имот в рамките на исковия период. Видно от представени изравнителни сметки и документ за главен отчет, като титуляр на партидата за имота през исковия период е вписана Е.Г.М. От приобщените към доказателствата удостоверения за семейно положение и за родствени връзки се установява, че Е.Г.М.е съпруга на Н.И.

М., чиито синове са ответниците. По отношение на Н. М. не се спори, че е починал преди исковия период, оставяйки за наследници по закон съпругата си Е. М.а и ответниците. Като доказателство е прието писмо с рег.№ 7000-1858-15/1 от 3.12.2015г. от зам.кмет на р-н „..“, СО, до „...“ ЕАД, в което се съдържа информация, че процесният имот е бил продаден от Б. РНС на Н.И. М. и Е.Г.М.с договор, сключен на 13.01.1998г. Доколкото в писмото не са изписани в цялост имената на единия от купувачите – Н.И. М., не може с категоричност да се установи, че същият съвпада с лицето наследодател на ответниците. Дори да се приеме, че се касае за едно и също лице обаче, съдържащото се в писмото изявление не доказва притежанието на вещни права върху имота от страна на посочените в него лица. По своя характер писмото съставлява частен диспозитивен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, поради което при липса на указания в него като придобивно основание договор, не може да се направи извод относно принадлежността на правото на собственост върху имота. По делото не 4 са представени други документи, легитимиращи ответниците като собственици или вещни ползватели на имота, за да се приеме качеството им на потребители по силата на закона. От друга страна, не е представено и заявление-декларация от някой от тях, съдържащо волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия, независимо от притежанието на вещно право върху имота съобразно приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение. При липса на данни за сключен по този начин договор ирелевантно е обстоятелството кой фактически е обитавал имота през исковия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с притежанието на вещното право на собственост или ползване върху имота.

Въз основа на изложеното, в приложение на последиците от разпределение тежестта на доказване между страните, следва да се приеме, че не се установява правнорелевантното качество на ответниците като потребители на топлофикационната услуга, обуславящо възникването и съществуването на облигационна връзка с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия като условие да бъде ангажирана отговорността им за договорно неизпълнение.

При извода за недоказаност на спорното договорно правоотношение исковете с предмет вземанията за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение следва да се отхвърлят като неоснователни, а с оглед акцесорния им характер подлежат на отхвърляне и исковете за мораторна лихва върху главните вземания.