Решение № 3060 от 14.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3060 гр. Варна, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110112782 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 12, вх. А, ап. 12, против „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № 146А, Бизнес център „****“, иск з а прогласяване нищожността на сключения между страните Договор № **** за покупко-продажба на МПС от **** г., с рег. № **** на нотариус ****, рег. № **** на НК, по силата на който първия е продал на втория л.а. марка „****“, модел „****“, с рег. № В **** НТ, рама WD****210420, за сумата от 6 300 лв., на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, във вр. чл. 209 ЗЗД И заявените в евентуалност при уважаване на главния иск претенции от „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № 146А, Бизнес център „****“, срещу М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„****“ № 12, вх. А, ап. 12, а именно:

- за осъждане на М. Ж. Ж. да заплати на „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД, сумата от общо 1176,80 лв., представляваща част от непогасени лизингови вноски по Договор **** от 23.11.2022 г. за обратен лизинг (вноска 21, 22 и 23), от които 688,98 лв. главница, 450,29 лв. възнаградителна лихва за периода 10.10.2024 г. – 06.12.2024 г., 37,53 лв. обезщетение за забава за периода 10.09.2024 г. – 06.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /06.12.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 87 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ.

- за осъждане на М. Ж. Ж. да предаде владението на „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/ върху л.а. марка „****“, модел „****“, с 1 рег. № **** на основание чл. 108 ЗС.

В исковата си молба ищецът М. Ж. Ж. твърди, че на **** г. продал на ответното дружество, именувано „****“ АД към онзи момент, собствения си автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег. № **** за сумата от 6 300 лв., платима в тридневен срок от сключването на договора. Посочено е, че в т. 2 от последния било уговорено, че целта на извършената продажба е било последващото предоставяне на автомобила от купувача в полза на продавача за възмездно ползване, при условията на договор за обратен лизинг по смисъла на чл. 342 – 347 ТЗ. В тази връзка, между страните бил сключен Договор **** от 23.11.2022 г. за обратен лизинг, съобразно който ответното дружество, в качеството си на лизингодател, предоставило на ищеца, в качеството му на лизингополучател, лизингов актив – л.а. марка „****“, модел „****“, с рег. № **** със задължение за придобиване собствеността върху него от лизингополучателя. Съгласно чл. 4 и чл. 8 от Договора, общата лизингова цена възлизала на 11 674,40 лв., платима на 36 вноски, съобразно погасителния план, обективиран в Приложение № 1, със срок до 30.11.2025 г., от които 7 000 лв. главница, при лихвен процент 34 % и годишен процент на разходите от 39,83 %. Твърди се, че с т. 1.2 било уговорено, че договорът за обратен лизинг, този договор, Общите условия, заявката за сключване на договора, ведно с приложенията към тях и дадените съгласия, представляват цялостно и единно споразумение между страните. Отбелязано е, че съгласно т.

2.2 от Общите условия към договора, със сключването му, ответникът /лизингодателят/ се задължил да предостави на ищеца /лизингополучателя/ за ползване лизинговия актив /автомобила/, придобит от дружеството чрез договор за покупко-продажба, срещу лизингови вноски, уговорени в договора, а ищецът се задължил да приеме актива, да заплаща вноските и другите разходи, както и да придобие правото на собственост върху актива след заплащането на вноските. Предвид това, за ползвател на придобития от ответника автомобил бил вписан ищецът.

При така изложеното, ищецът намира, че по същество сключеният между страните по спора Договор от 23.11.2022 г. представлява такъв за финансов лизинг, валидността на който е обусловена от валидността на сключената на **** г. покупко-продажба на процесния автомобил, явяващ се лизинговия актив по договора от 2022 г. За извод в този смисъл е посочено обстоятелството, че при кандидатстване за сключване на договор за обратен лизинг с ответника, наред с други данни, от кандидатстващия се изисква предоставянето на информация за МПС – бъдещ предмет на договора за обратен лизинг. След това, съгласно т. 4 и 5 от ОУ, се извършвала оценка на кредитоспособността на кандидата и предложеното превозно средство, последвана от прехвърляне собствеността върху последното в полза на ответника за съответната стойност и сключването на договор за обратен лизинг, съгласно който МПС се предоставя на лизингополучателя за възмездно ползване срещу заплащането на сума в размер на продажната цена на вещта по извършената покупко-продажба, платима на вноски, заедно с 2 възнаградителна лихва. Посочено е, че на основание т. 13 от ОУ след погасяването на всички вноски, лизингополучателят бил длъжен изкупи обратно вещта, предмет на договора на покупко-продажба на МПС.

В този смисъл, счита, че изначално между страните целта била сключването на три договора: за покупко-продажба на МПС, за обратен лизинг срещу заплащане и за прехвърляне на МПС обратно на лизингополучателя, поради което ищецът намира, че по същество се касае за опит за заобикаляне на забраната, уредена в чл. 152 ЗЗД, досежно предварителното уговаряне, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта. В тази връзка и предвид взаимната обусловеност на сделките, ищецът счита, че договорът за покупко-продажба на МПС представлява продажба с уговорка за изкупуване, поради което е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, като противоречащ на закона, а именно – на разпоредбата на чл. 209 ЗЗД.

За извод в посочения смисъл е изтъкнато обстоятелството, че неприложима в настоящата хипотеза се явява нормата на чл. 333 ТЗ, уреждаща предпоставките, обуславящи допустимостта на продажба с уговорка за изкупуване, доколкото макар и процесният договор за покупко-продажба на МПС да е сключен в писмена форма, не е определен срок, в рамките на който да бъда упражнено правото на изкупуване, като вместо това, страните са уговорили заплащането от страна на лизингополучателя на лизингови вноски.

Доколкото по извършената покупко-продажба ищецът се явява физическо лице, което не е действало по занятие при прехвърляне собствеността върху процесното МПС, счита, че следва да се ползва от потребителска закрила по смисъла на ЗЗП, предвид качеството си на потребител. В тази връзка допълва, че договорът за обратен лизинг носи белезите на потребителски кредит, а вещта, предмет на съглашението за „обратно придобиване“, е предназначена за лично потребление, поради което приложение следва да намерят общите правила на гражданското право, а не нормите на ТЗ.

Предвид нищожността на покупко-продажбата от 2021 г., ищецът счита, че ответното дружество не е придобило собствеността върху процесния автомобил, представляващ лизингов актив по договора за обратен лизинг, поради което последният е лишен от основание и също се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото по същество е каузална сделка.

Моли се за уважаване на така заявената претенция и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „****“ АД /с предишно наименование „****“ АД/ е депозирал отговор на исковата молба, както и насрещна искова молба по чл. 211 ГПК . Поддържа се становище за недопустимост на исковата молба, поради липсата на интерес за водене на производство по прогласяване нищожността на сделка, доколкото за страната е налице възможност да търси по-голяма защита на правата си, чрез предявяване на осъдителен иск за заплащане на получените по нищожен 3 договор суми. Отделно от това са изложени доводи за неоснователност на ищцовата претенция.

Твърди се от ответника, че между страните по спора е сключен Договор № **** от **** г. за обратен лизинг, въз основа на който е сключен и Договор № **** от **** г. за покупко-продажба на МПС. Сочи се, че съгласно погасителния план в Приложение № 1 към договора за лизинг, дължимата от лизингополучателя сума била в общ размер на 8 356,34 лв., от които 6 300 лв. главница и 2 056,34 лв. възнаградителна лихва. Сочи се, че сумите били погасени изцяло на 08.11.2022 г., поради което договорът бил прекратен не само на основание чл. 14.1.1 от ОУ към него, а и на основание чл. чл. 6, ал. 1 от Споразумение за изкупуване на права по Договор за обратен лизинг от 23.11.2022 г.

Отделно от това, на 23.11.2022 г. между страните било сключено Споразумение за изкупуване на права по Договор № **** от **** г. за обратен лизинг, с цел на ищеца да бъде предоставено ново финансиране. В тази връзка, лизингополучателят следвало да се откаже от правата си по посочения договор за лизинг от **** г. и да прехвърли същите на лизингодателя за сумата от 7 000 лв. при условията, посочени в споразумението. В резултат на посоченото, между страните бил сключен нов Договор **** от 23.11.2022 г. за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Излага се, че съгласно погасителния план в Приложение № 1 към договора, общо дължимата от лизингополучателя в полза на дружеството сума била в размер на 11 674,40 лв., дължима на 36 лизингови вноски до 30.11.2025 г., от които 7 000 лв. главница и възнаградителна лихва от 4 674,40 лв. Предвид това, на ищеца било предоставено ползването на лизинговия актив – процесният автомобил, собственост на дружеството.

Изтъква се, че сключеният между страните Договор **** от 23.11.2022 г. е за финансов лизинг, противно на твърденията на ищеца, че представлява такъв за лизинг с обратно действие, доколкото не е предвидена възможността за обратно изкупуване на лизинговия актив. В този смисъл излага, че към момента на сключването му, договорът за покупко-продажба от **** г. не е част от комплексното правоотношение по договора от 23.11.2022 г., а е част от прекратеното правоотношение по Договор № **** от **** г., като лизинговият актив ще подлежи на прехвърляне в полза на ищеца, в качеството му на лизингополучател, едва след пълното погасяване на дължимите по съглашението от 2022 г. суми.

Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба за нищожността на извършената покупко-продажба, както и на договора за финансов лизинг от 2022 г. В подкрепа на последното е отбелязано, че не е налице нарушение на правилото на чл. 152 ГПК, предвид това, че лизинговият актив е преминал в собственост на лизингодателя още преди сключването на последния договор за финансов лизинг. Страната счита, че дори да се приеме обратното, то това не би довело до недействителността на лизинговото правоотношение, а само 4 на договора за покупко-продажба. Изтъква се, че не би могло да приеме, че предоставения за ползване автомобил се явява обезпечение при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на съответните вноски, доколкото именно процесното МПС се явява пряк обект на лизинга.

Изложени са доводи от ответника, че договорът за лизинг е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, поради което приложение следва да намерят общите правила на ТЗ за търговските сделки, като ирелевантно се явява потребителското качество на която и да е страна по него.

Счита, че съобразно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ, няма пречка третото лице, от което се придобива лизинговият актив да бъде същото, на което впоследствие се предава по лизинга. В този смисъла намира, че не са налице ограниченията, въведени в разпоредбите на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, още повече че целта на търсеното финансиране от страна на лизингополучателя е покупката на лизинговия актив.

С депозираната насрещна искова молба е отправено изявление за разваляне на сключения между страните Договор **** от 23.11.2022 г. за финансов лизинг, поради непогасяване на три лизингови вноски (вноска 21, 22 и 23), на основание т. 14.3 от ОУ, а именно: сумата от общо 1 176,80 лв., представляваща част от непогасени лизингови вноски, от които 688,98 лв. главница, 450,29 лв. възнаградителна лихва за периода 10.10.2024 г. – 06.12.2024 г., 37,53 лв. обезщетение за забава за периода 10.09.2024 г. – 06.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата. Предявен е и иск за предаване владението върху процесния лизингов актив – автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****Т.