Определение № 523 от 28.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Пловдив, 28.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600584 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. К., в качеството му на защитник на подсъдимия А. Г. Г., срещу протоколно определение №1969 от 13.12.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2453/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняване на допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната му част. Прави се искане за неговата отмяна, като вместо това бъде постановен нов, с който съдебното производство бъде прекратено и делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частната жалба възражения, с приложените по делото материали, както и с атакуваното определение намира, че:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

Делото е образувано в Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу А. Г. Г. за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Това е третото произнасяне на апелативния съд по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

1

С определение № 257/ 25.06.2023 г. на АС-Пловдив, постановено по ВЧНД №289/2023г. по описа на с.с., е било отменено Определение № 1003/12.06.2023г. по НОХД № 901/23г. на Окръжен съд- Пловдив, съдебното производство по НОХД № 901/23г. на Окръжен съд Пловдив е било прекратено, а делото- върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Апелативният съд е намерил, че обвинителният акт, по който е било образувано съдебното производство, не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и е посочил конкретните процесуални нарушения, от категорията на „абсолютните“. Едното от тях се е изразило в липсата на дължими факти относно правната квалификация на извършеното по чл. 255, ал. 1, т. 6 от НК. Въззивният съд е констатирал отсъствие на факти, обосноваващи в коя от криминализираните в сочения текст три хипотези- 1.при упражняване на стопанска дейност, 2.при водене на счетоводство или 3.при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители е действал подс. Г. според прокурора, при все, че според обвинението той е реализирал две от тях.

Идентично виждане е изразено и в Определение № 404/ 18.10.2023 г, на ПАС, постановено по ВЧНД № 454/ 2023 година, с което е отменено. протоколно определение № 1554/02.10.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1672/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съдебното производство по НОХД № 1672/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. В същото определение АС-Пловдив е констатирал още дефицит на факти относно обвинителната теза, че през инкриминирания период подс. Г. е избегнал „установяването и плащането на данъчни задължения“. Прието е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва фактическо описание на поведението на подсъдимия, което да води до извода за наличието на тези две престъпни последици по чл. 255, ал. 1 НК, а именно: кои негови действия са довели до неустановяване на данъчните задължения и кои, макар те да са били установени, са довели до препятстване на плащането им.

Оплакването на обжалващата страна- че обвинителният акт отново е неясен, тъй като липсва единство между заявени факти в обстоятелствената част и диспозитива на ОА, е основателно.

Съдържанието на обвинителния акт, по който е образувано настоящето съдебно производство, формира еднопосочен извод, че описаните по- горе преждеконстатирани пороци на обвинителните актове, ограничаващи правото на защита на предаденото на съд лице, с оглед невъзможността да разбере фактите на обвинението и да организира защитата си, са налични и към момента. Следва да се констатира още, че:

Част от обвинението, формулирано в диспозитива на ОА е, че през инкриминирания период „са били отразени в отчетни регистри –дневници 2 за покупките на „В.“ ЕООД фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит , без да е налице доставка (1)… фактури, по които вече е бил ползван данъчен кредит(2) и по които данъчен кредит не е следвал, тъй като дружеството не е било регистрирано по ЗДДС (3)“. При внимателния прочит на съдържанието на обв. акт се установява, че в описателната част на обвинението липсва и индиция кога е било регистрирано като данъчнозадължен субект по ЗДДС същото дружество; кои от фактурите, относими към разследваното престъпление са по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е имало доставки; кои са за предшестващ регистрацията по ЗДДС период, съответно- и за кои от фактурите данъчен кредит е бил вече използван. Това не позволява да се приеме за ясно заявена обвинителната теза и то за обстоятелства, които според обвинението са съотносими към обективните признаци на престъплението.

С оглед наличното към настоящия момент обвинение само за използването на документи с невярно съдържание, но не и за съставянето на същите, възражението на жалбоподателя, че е налице неяснота и относно мястото на съставянето на счетоводните документи е неоснователно.

Неоснователни са възраженията, че не е ясна връзката на сочени в приложението към ОА свидетели(изброени в жалбата) към предмета на делото, както и за начина, по който прокурорът е избрал да възпроизведе в ОА(извън обстоятелствената му част) заключението на повторната ССчЕ.

Според съдебната практика, установена в съответствие със задължителното тълкуване в т.4.1 от ТР№2/2002 г. на ВКС, ОСНК, само непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, ако става въпрос за елементи на престъпния състав, съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. Разпитите на свидетелите и вещите лица се реализират в хода на съдебното следствие. Страните в него могат да им се противопоставят, да задават въпроси, да изразяват в пледоариите становище за несъотносимост или недостоверност.

Право на прокурора е да прецени кои доказателства да ползва пред съда, без да е задължен да сочи в ОА, респ. в приложението му с кой доказателствен източник какви факти ще доказва. Съдът не е задължен да приеме изводимото от съответния доказателствен източник за относимо към предмета на делото, нито да го цени. Поради това не може да се обсъжда допуснато от прокурора съществено процесуално нарушение по сочените от защитата съображения.

С оглед на всичко изложено по- горе, Пловдивският апелативен съд констатира за пореден път, че:

Обвинителният акт, поставящ началото на съдебното производство, отново не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 3 НПК. Той не може да изпълни главното си предназначение - да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното 3 престъпление и участието на подсъдимия в него, като по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и да осигури възможност на подсъдимия да реализира пълноценно правото си на защита.

Като е намерил за „голословно, неконкретизирано и общо“ заявеното от защитата относно съдържанието на обвинителния акт, а е констатирал отсъствието на нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, окръжният съд е постановил незаконосъобразно определение.

Посочените от настоящия съд нарушения по чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК са от категорията на „абсолютните“, неотстраними са от съда, но отстраними от прокурора. Обжалваното определение следва да бъде отменено.

Съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение №1969 от 13.12.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2453/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2453/2023 г.. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на обжалване и протест .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4