Решение № 89 от 13.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Кърджали, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200223 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № */ 17.03.2026г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ гр.Пловдив, с което на основание чл.200 ал.1 т.27 предл.второ от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 766,94 евро на „Национална електрическа компания“ЕАД- София с ЕИК 000649348 за нарушение на чл.53 ал.1 вр.ал.4 т.3 от Закона за водите.

Жалбоподателят „Национална електрическа компания /НЕК/“ ЕАД гр.София оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. Излага следните съображения: от фактическа страна настоява, че в края на ноември и началото на декември 2025г. са регистрирани интензивни валежи, довело до рязкото покачване на притока към язовирите от каскада А., при което НЕК предприели действия по плавно сработване на постъпилия приток, с което обемът в язовира е приведен в съответствие с графика в рамките на една седмица, като не са причинени никакви вредни последици; то е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон като констатираното превишаване на обема не е в резултат на виновно 1 поведение на НЕК, а е пряка и неизбежна последица от непредвидими и изключителни обстоятелства- интензивни валежи, довели до приток, надвишаващ средните стойности, като това не е отчетено от наказващия орган съгласно чл.53 от Закона за водите. В случая е налице поведение от НЕК, което не само попада в хипотезите на чл.53 ал.5 от ЗВ, но и изключва наличието на каквато и да е противоправност, тъй като отклонението е краткотрайно, обективно обусловено, преодоляно своевременно и без вредни последици; допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като непълно и неясно е описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление, а и липсват мотиви относно отхвърлянето на възраженията за неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление № */ 17.03.2026г., издадено от Директора на БД ИБР. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. В пледоарията си моли съда да уважи жалбата по изложените в нея аргументи. Пледира, ако се отмени наказателното постановление, то да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 евро.

Административнонаказващият орган призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Настоява, че от събраните по делото доказателства става ясно, че НЕК АД са нарушили специфичните условия от графика за месец декември издаден от МОСВ. Заявява, че е следвало жалбоподателят така, както са изпратили писмо за промяна на количествата на 17.12.2025г., то по същия начин е следвало да поискат промяна и за периода, в който са допуснали нарушението, но такава промяна не е била искана от дружеството. Счита, че издадения АУАН , така и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентен орган, ясно е вписано какво е извършеното нарушение, както и правилно е определена имуществената санкция. Моли съда да постанови решение, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като претендира и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 евро.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното 2 заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 13.01.2026г. свидетелите Т. К. и В. П.- работещи като старши експерти в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“- Пловдив, изнесено работно място К., извършили проверка на язовир „**********“ разположен в землището на **************, стопанисван от „НЕК“ЕАД- София. Проверката била във връзка със спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец декември 2025г., утвърден от МОСВ и спазване на условията в издадено разрешително за водовземане по ЗВ с № ****/13.08.2002г., изменено с Решение № ***/07.07.2008г. и № **/23.04.2013г., последно изменено с Решение № ***/ 23.08.2018г. на МОСВ, с титуляр дружеството жалбоподател. С графика за използване на водите за комплексните и значими язовири от Министъра на околната среда и водите, за язовир „**********“ е определено специфично условие разрешените обеми за производство на електроенергия да се използват при обем в язовира над 267.00 милиона м3 и обемът в язовира да не надвишава 448,00млн. м 3, като за производство на електроенергия от ВЕЦ К. са разрешени общо 151,330 млн. м3, от които 150,000 млн. м 3 и 1,33м млн. м3 за АКВА ТИМ ЕООД. При проверката изискали от служителите намиращи се там документи за месец декември 2025г. за преработени количества вода за производство на електроенергия. От тях установили, че специфичното условие обемът в язовира да не надвишава 448,00млн. м3 е нарушено, защото в периода от 07.12.2025г. до 14.12.2025г. контролният максимален обем, който е заложен в графика за месеца, е над този обем през цитираното време. Това свидетелите го констатирали както от справките, които дружеството жалбоподател им изпращал на електронна поща, така и от проверката на място, при която се запознали с графика за целия месец декември 2025г. От тях разбрали на коя дата колко е завирения обем и разликата съгласно условието по разрешителното, и конкретно в случая за целия период от 07.12.2025г. до 14.12.2025г. двамата свидетели установили, че жалбоподателят е допуснал обемът в язовир ******** да надвишава заложените 448,00млн.м3. Всичко това свидетелите П. и К. описали в Констативен протокол № *****/ 13.01.2026г., който изпратили на жалбоподателя с покана да се яви за 3 съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която била получена на 13.02.2026г., видно от известие за доставяне. С това деяние, дружеството жалбоподател като титуляр по Разрешително № ****/ 13.08.2002г., изменено с Решение № ***/ 07.07.2008г. и № **/ 23.04.2013г., последно изменено с Решение № ***/ 23.08.2018г. на МОСВ, за водовземане от язовир „*******“, с разрешена цел производство на електроенергия, не било спазило специфично условие разрешените обеми за производство на електроенергия да се използват като обемът в язовира да не надвишава 448,00млн. м3 за месец декември 2025г. определен с месечен график, за използване на водите от комплексните и значими язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите, съгласно условието по т.7 от Приложение № 1 в издаденото разрешително. Предвид допуснатото нарушение свидетелят Т. К. съставила акта за установяване на административно нарушение на 23.02.2026г. в присъствието на колегата си В.

П. и на упълномощен представител на дружеството нарушител, който го подписал като вписал, че ще представи възражения в срок. Такова било подадено, но не било уважено, поради което на 17.03.2026г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.200 ал.1 т.27 предл.2 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 766,94 евро за нарушение по чл.53 ал.1 вр.ал.4 т.3 от Закона за водите.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Т. К. и В. П., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение № */ 23.02.2026г.; Констативен протокол № *******/ 13.01.2026г.; 4 броя сведения; разрешително за водоползване № ****/ 13.08.2002г., изменено с Решение № ***/ 07.07.2008г. и № **/ 23.04.2013г., последно изменено с Решение № ***/ 23.08.2018г. на МОСВ; както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното наказателно

4 постановление е наложено административно наказание на „НЕК“ЕАД- София за нарушение на разпоредбата на чл.53 ал.1 вр.ал.4 т.3 от Закона за водите. Чл.53 ал.1 и ал.4 т.3 от Закона за водите казва, че „Начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане“, като с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.27 от Закона за водите, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл.53 ал.1. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е водоползвател- титуляр на разрешително, който не е изпълнил задължението си произтичащо от чл.53 ал.1 вр.ал.4 т.3 от Закона за водите, тъй като не е спазил специфично условие касаещо максималния разрешен обем, предвид установените по-горе обстоятелства. Законосъобразно осъщественото деяние е подведено под състава на чл.200 ал.1 т.27 предл. второ от Закона за водите. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Наложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН. Така при правилно установена фактическа обстановка административно наказващият орган е подвел деянието под съответната правна квалификация на чл.200 ал.1 т.27 предл.второ от Закона за водите.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния 5 състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на жалбоподателя да е налице маловажност при условията на чл.28 от ЗАНН предвид липсата на предпоставки за това, тъй като осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици.