Определение № 1309 от 17.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1309 гр. Плевен, 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500616 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

С Определение №2593 от 26.06.2024г., постановено по гр.дело №4840/2023г. по описа на РС – гр. Плевен, е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

Срещу определението е постъпила въззивна частна жалба от Г. В. В. – ищец по делото. В нея се правят оплаквания, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че не е заявявал, че процесната вещ му е открадната, а че същата е отнета след проверка от служител на Затвора при изпълнение на задълженията му по охрана на лишените от свобода и се намира в склада на Затвора. Моли определението да се отмени и да се продължат съдопроизводствените действия.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото Д. Г., в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Счита, че спирането е правилно, защото когато се разкрият престъпни обстоятелства, гражданското дело се спира. Моли определението да бъде потвърдено.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване 1 акт и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по делото е образувано по ИМ от Г. В. В. срещу Д. П. Г..

В нея ясно е описано, ч есе претендира обезщетение от ответника, за това, че като надзирател в Затвора-Плевен при извършена „неправомерна“ според ищеца проверка е отнел личната му машинка за постригване.

С молба от 19.06.2024г. от назначения служебен адвокат на ищеца Г. В. – адв.И. Ц. е поискано спиране на производството на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, тъй като били налице данни за извършено престъпление – кражба.

С атакуваното определение РС-Плевене приел тези доводи и спрял производството.

Въззивният съд счита, че тези изводи на първата инстанция са неправилни и не кореспондират с доказателствата по делото. В същност по делото освен твърденията на страните в ИМ и писмения отговор не са представени никакви доказателства по отношение на изложените обстоятелства. Ответникът е направил искания по чл.192 от ГПК, но по същите няма произнасяне от съда, защото делото е било прекратявано, а сега и спряно. При пълната липса на доказателства няма как съдът да приеме, че при разглеждане на делото са установени престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, каквото именно е изискването на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

За да спре производството по този ред е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора.

Изискването престъпните обстоятелства да се констатират от съда, разглеждащ гражданско правния спор, означава, че само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК . Това основание за спиране на гражданското производство не е налице и в случаите, когато една от страните по него твърди, че съществуват такива обстоятелства и по неин сигнал се извършва проверка за евентуално извършено престъпление, ако съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, не е извършил надлежна 2 проверка на тези твърдения и не е констатирал наличието на обстоятелствата в производството по спора / в този смисъл определение № 2/03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 2780/2017 г. на ВКС, IV г. о. /

В определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, т. о., касационната инстанция е извела разрешението, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Съгласно практиката, формирана с определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, І т. о. и определение № 342/28.07.2022 г. и определение ч. т. д. № 653/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. и цитираните в тях множество актове на касационната инстанция, пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК . В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК .

В конкретния случай няма нито твърдение за образувано наказателно производство, нито данни за такова, а още по-малко за тъждественост между престъплението и претендираният деликт.

Ето защо атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на процесулните действия.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2593 от 26.06.2024г., постановено по гр.дело №4840/2023г. по описа на РС – гр. Плевен, с което е спряно производството по 3 делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и

ВРЪЩА делото на ПлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4