Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 363 от 28.10.2026, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
1322/2025
Подписан
28.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. гр. Лом, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620101322 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 ЗЗД Производството по делото е образувано по искова молба от Търговско дружество "НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. ******, представлявано от Л.Д., чрез адв. К. Т. – ВТАК, срещу Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, като е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 16.06.2023г. ответникът Н. С. Н., ЕГН ********** е сключил Договор за потребителски кредит №128945/16.06.2023г. с дружество „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника.

Съгласно сключения Договор кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата в размер на 2313.68 /две хиляди триста и тринадесет лева и 68 ст./ лева.

1

С подписване на договора, кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата и му е издаден разходен касов ордер за същата. Кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора сума, в размер на 2544 /две хиляди петстотин четиридесет и четири/ лева, която представлява - 2313.68 лв. /две хиляди триста и тринадесет лева и 68 ст./ лева главница, ведно с фиксиран годишен лихвен процент върху главницата, в размер на 230.32 /двеста и тридесет лева и 32ст./ лева. Договорената сума е следвало да бъде върната на 8 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 318 /триста и осемнадесет/лева, включваща главница и фиксиран годишен лихвен процент върху главницата. Неразделна част от Договора е погасителен план, който съдържа брой вноски, падежна дата, сума по главница и сума по лихва.

Задълженията по кредита се погасяват съгласно чл. 6 от договора, а именно:

Кредитополучателя погасява кредита на равни месечни вноски, като редът на погасяване е договорна лихва, законна лихва за забава, главница. Последната падежна дата е 16.02.2024г. Кредитополучателят дължи на кредитора договорна лихва, определена при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредита на кредитополучателя, се уреждат от договора и Общите условия към него. С подписване на договора за кредит кредитополучателят е удостоверил, че кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от договора, че е съгласен с тях и че желае договорът да бъде сключен. Предоставената сума посочена в договора съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави сумата и създава задължение на кредитополучателя да върне същата съгласно уговорените погасителни вноски, договорени между страните. Релевира се, че към настоящия момент кредитополучателят е направил едно плащане, в размер на 318 /триста и осемнадесет/ лева.

Остатъкът по кредита е в размер на 2226 /две хиляди двеста двадесет и шест/ лева, представляващи 2045 /две хиляди четиридесет и пет /лева - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №128945/16.06.2023г. и 181 /сто осемдесет и един/ лева- неизплатена договорна лихва за период от 16.08.2023г. до 16.02.2024г. От представените доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем, по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с договора 2 задължения. Кредитополучателят не е изпълнил поетите задължения, а вземането е с настъпил падеж. Следователно за ответника възниква задължението да заплати на ищеца главницата по Договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху нея до окончателното погасяване на вземането. Кредитополучателят не е изпълнил задължението си по процесния договор за кредит, поради което за Кредитора е възникнал правен интерес от предявяване на иск за осъждане на Кредитополучателя да върне остатъка по предоставената по договора парична сума. Поради неиздължаване на вземането по договора ищецът е предприел събиране на същото по съдебен ред, като първоначално е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд - Перник, на основание на която е образувано ч.гр.дело №1856/2025г. и въз основа на което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове в полза на доверителя ми. В указания срок НД Мениджмънт предявил пред настоящия съд иска си. Въз основа на издадената обезпечителна заповед срещу длъжника е образувано изп.дело №295/2025г. при ЧСИ А.В.Я., твърди ищецът.

Иска се: да се осъди Н. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, 2045 /две хиляди и четиридесет и пет/лева, представляващи неизплатена главница по сключен Договор за потребителски кредит №128945/16.06.2023г. за сума от 2544 /две хиляди петстотин четиридесет и четири/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на исковата молба - 18.06.2025г., до окончателното изплащане на вземането, 181,00 /сто осемдесет и един/ лева, представляващи договорна лихва за периода от 16.08.2023г. до 16.02.2024г. и 355.84 /триста петдесет и пет лева и 84 ст./ лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно 17.02.2024г., до датата на завеждане на исковата молба - 18.06.2025г. Претендират се и разноски, направени от ищеца.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез особения му представител адв. Е. К. от МАК. Твърди се, че в материалите по делото е приложен и договорът за потребителски кредит №128945/16.06.2023 г., като се прави възражение, че не се сочат никакви доказателства, че е предложен императива на чл.11, ал.5 от същия договор, а именно- липсва покана, предявена от кредитора, и поради това моли съдът да задължи ищеца да представи такива в следващото съдебно заседание.

3

Неизпълнението на валидно възникнало задължение за ищцовата страна е по същество отрицателен факт, като ответната страна счита, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната норма двустранният договор следва да бъде развален с едностранно волеизявление на изправната страна/кредитора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение в писмена форма, че след изтичане на срока ще прекрати договора. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД става ясно, че предупреждението, че договорът ще бъде прекратен, предвид изискването за писмено предупреждение до длъжника за разваляне на договора, не е дерогирано в Общите условия, но е валидно от съдържанието на чл.87 от ЗЗД. Ответникът приема, че искът е недоказан по основание, като това се отнася и до основателността на исканията за лихви - исковете са неоснователни, защото поради липса на главно задължение се явява неоснователна претенцията и за акцесорно задължение. Въз основа на това моли съдът да приеме за установено, че предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани.

В откритите съдебни заседания по делото ищецът, редовно призован, не се представлява. Постъпила е молба с вх.№ 10913/29.09.2026 г. от адв. К. Т. – пълномощник на дружеството, с която поддържа иска.

Ответникът Н. С. Н., редовно призован чрез особения представител адв.

Е. К. от МАК, не се явява, вместо него се явява адв. Е. К. от МАК, който оспорва иска. Заявява обаче, че не оспорва размера на договорната лихва и на обезщетението за забава, претендирани от ищеца, като счетоводно изчисление на същите.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е по делото сключен между ищеца и ответника Договор за потребителски кредит №128945/16.06.2023г. Съгласно сключения договор кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата в размер на 2313,68 лв.

Кредитополучателят е получил сумата, видно от представения разходен касов ордер от 16.06.2023 г. Кредитополучателят се е задължил да върне сума в размер на 2544 лева, видно от погасителния план към договора за кредит, която представлява – 2313,68 лева главница, ведно с фиксиран годишен 4 лихвен процент върху главницата в размер на 230,32 лв. Договорената сума е следвало да бъде върната на 8 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 318 лева, включваща главница и фиксиран годишен лихвен процент върху главницата. Задълженията по кредита се погасяват, съгласно чл. 6 от договора, а именно: кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски, като редът на погасяване е договорна лихва, законна лихва за забава, главница. Последната падежна дата е 16.02.2024 г. Кредитополучателят дължи на кредитора договорна лихва, определена при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%. Приложени са и Общите условия към договора за кредит. Поради неиздължаване на вземането по договора ищецът е предприел събиране на същото по съдебен ред, като първоначално е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд - Перник, на основание на която е образувано ч.гр.дело №1856/2025г., по което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове в полза на ищеца с Определение от 19.05.2025 г. и е издадена обезпечителна заповед от 30.05.2025 г. Образувано е срещу ответника изпълнително дело пред ЧСИ А.Я. с рег. № 747, с район на действие – ОС – Монтана, въз основа на така издадената обезпечителна заповед, видно от молба до съдебния изпълнител с вх. № 2253/04.06.2025 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и ищеца с твърдения предмет и посочените параметри съобразно сключения договор, изпълнение на договорните си задължения, включително факта на усвояване на отпуснатата сума по кредита от ответника, изискуемостта на вземането и размера на претендираните лихви. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за връщане на усвоените суми по кредита в уговорения срок, включително с договорените лихви, съгласно уговореното в договора или да докаже правопрепятстващите, правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако навежда такива.

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че е сключен договор за потребителски кредит между страните, по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя - ответник потребителски кредит в общ размер на кредита 2313,68 лева, срещу 5 задължението да се върне по установения между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие. Ответникът не твърди да е погасил претендираните от ищеца суми, останали неизплатени по договора. По делото не се установи от страна на ответника да са извършвани плащания по договора за исковия период, които да оборват твърденията на ищеца, че задължението не е изпълнено в цялост.

Също така изискуемостта е настъпила на крайната падежна дата – съгласно погасителния план това е 16.02.2024 г., поради което не е необходимо отправяне на покана до длъжника за изпълнение на задълженията му, както се твърди от особения представител, нито уведомление по смисъла на чл. 87 ГПК. В този смисъл съдът не споделя твърдението, че не е предложен императива на чл.11, ал.5 от договора за кредит, а именно- липсва покана, предявена от кредитора, тъй като предсрочна изискуемост на вземането не е обявявана, а в случая претенцията е с настъпил краен падеж съгласно погасителния план. Поради това искът за главница следва да се уважи в цялост. Следва да бъде уважен и искът за възнаградителна лихва по договора за кредит, както и за мораторна лихва, като оспорване досежно техния размер не бе направен от ответника, а бе признато счетоводното им изчисление за правилно и съответно не е назначаване съдебно-счетоводна експертиза.