Решение № 283 от 19.12.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. гр. Добрич, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. МарГ.а Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500625 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с рег. № 13637/17.07.2025 год., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ***, представлявано заедно от всеки от двама изпълнителни директори: П. С., Я. Д. и Д. К., чрез упълномощения адвокат В. Д. К. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 558/30.06.2025 г. на Районен съд – Добрич по гр. дело № 1679/2022 г., в частта в която са отхвърлени предявените от въззивника срещу Г. Ц. Н. с ЕГН ********** от гр.

С., бул. *** искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.дело № 1089/2022 г. по описа на Добрички районен съд за следните суми:

318,85 лева, представляваща главница за неизплатена електрическа енергия и цена на мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа по 2 броя фактури ФВ0003737225/14.10.2021 г. и ФП***/13.12.2021 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в село К., община Б., област Д., ул. ***, и с кл. номер № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1 датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 08.04.2022г. до окончателното плащане; 12,08 лева, представляваща мораторна лихва върху горната сума, изчислена за периода 25.10.2021 г. 01.04.2022 г.

Със същото решение съдът е уважил предявения насрещен иск като е осъдил „Енерго-Про Продажби“ АД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД да заплати на Г. Ц. Н. сумата общо в размер на 386,42 лева, включваща: 318,85 лева, представляваща стойността на задължението по двата броя фактури:

ФВ0003737225/14.10.2021 г. и ФП***/13.12.2021 г. за обект с абонатен №***, находящ се в село К., община Б., област Д., ул. *** и с кл. номер № ***, 17,57 лева, представляваща начислени лихви за забава и 50 лева, представляваща такса повторно присъединяване към електропреносната мрежа, получена от ответното дружество без основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска 02.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 51,50 лв., представляваща сторените разноски по уважения насрещен иск, а именно: 50 лв. – платена държавна такса и 1,50 лв. – платен комисион за внасянето на държавната такса по банков път. В тази част решението на ДРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 17.07.12025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото решението е връчено на въззивника, чрез неговия процесуален представител, на 14.07.2024 г., от която дата тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На първо място решението на ДРС не е съобразено с обстоятелството, че в случая се касае до потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обекта на ответника през процесния период, респ. е без значение реалната консумация на ел. енергия в обекта. Задължението на абоната касае неплатената цена за достъп за поддържане на мрежата и принципната готовност за престиране на енергия. Единствено от значение са разходите за поддържане и управление на мрежата, които се формират в зависимост от ангажираните за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в електро преносната мрежа, в съответствие със заявената от него мощност. В този смисъл независимо от моментната консумация при наличие на 2 присъединяване към мрежата всеки небитов абонат дължи определена цена за осъществяваната от „Енерго-Про Продажби“ АД дейност по поддръжка на резервирания от ответника капацитет от мрежата. Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа е в зависимост от предоставената мощност, съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В тази връзка се сочи, че в издадените от ищовото дружество, настоящ въззивник, фактури не се съдържа начисляване на стойност на потребена електрическа енергия, тъй като такава не е налице, а е начислена дължимата сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при резервираната от ответника, настоящ въззиваем, капацитет от мрежата.

Да се приеме, че ответникът не дължи процесните суми означава да бъде установено по делото прекратяване на облигационната връзка между страните или преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. В случая данните по делото са в насока предоставена енергия на обекта на ответника за небитови нужди, като поради липсата на сключен договор с търговеца на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект, както към 01.10.2020 г., така и към настоящия момент. Именно в качеството си на търговец на свободния пазар „Енерго Про Продажби“ АД е издало посочените в исковата молба фактури. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение на Добричкия районен съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен.

Претендират се сторените от страната разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е 3 постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, Г. Ц. Н. е собственик на имот в село К., общ. Б., обл. Д., ул. ***, с абонатен № *** и клиентски № ***.

Ищецът сочи, че на осн. чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат на енергийното предприятие – краен снабдител, каквото е и „ЕнергоПро Продажби” АД, освен цена на потребената електро енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел.енергия по електроразпределителната мрежа. Доколкото ответникът стопанисва обекта, представляващ курортно-туристическа сграда за стопански нужди, то същият има качеството на небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката. В тази връзка се настоява, че за периода, обхванат от издадените фактури, е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия за процесния обект.

Според ищеца законодателят е възприел различен подход при определяне на цените за битови и небитови клиенти за достъп до електропреносната мрежа като първата категория клиенти заплащат такса, изчислена на базата на количеството действително изразходвана електрическа енергия. При потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обект с аб. № *** (според ищеца) , цената за достъп се определя на ден, съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, като се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа енергия, доколкото цената за достъп се заплаща от небитовите потребители за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на енергия, с оглед сторените разходи за поддържане и управление на мрежата, които от своя страна зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност, което независи от моментната консумация при наличие на присъединяване към 4 мрежата. В този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставена електрическа енергия или не. Освобождаването от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според която предявените искове са неоснователни и недоказани. Оспорват се твърденията, че през периода 14.10.2021 г. – 13.12.2021 г. в обекта, с адрес село К., улица *** е налице консумирана електрическа енергия, доколкото се касае до жилищна сграда, ползвана единствено през летния сезон, като считано от 15.09.2021 г., сградата се зазимява и се прекъсва електрическото захранване, за да се избегне рискът от пожар, вследствие повреда на ел. инсталацията. Предвид обстоятелството, че електрозахранването в процесния имот е било преустановено, Г. Н. на 02.06.2022 г. с два банкови превода заплатил неоснователно претендираните от ищеца суми и начислената лихва за забава до момента общо в размер на 386,42 лева, за да има възможност да ползва имота си през летния сезон на 2022 г.

Предявен е насрещен иск от Г. Ц. Н. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД град Варна за осъждане на ответника /ищец по главния иск/ да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 386,42 лева, включваща 318,85 лева – платена от Г. Ц. Н. стойност на 2 броя фактури ФВ0003737225/14.10.2021 г.

;ФП***/13.12.2021 г. за обект с абонатен №***, находящ се в село К., община Б., област Д., ул. *** и с кл. номер №***, 17,57 лева начислени лихви за забава и 50 лева, представляваща такса за повторно присъединяване, която сума е получена от ответното дружество без основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е представил отговор, според който този иск е неоснователен. Изложени са съображения, идентични по своя характер и съдържание, с доводите и аргументите, развити в първоначалната искова молба.

5

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 91 и сл. от Закона за енергетиката, при действие на Общите условия за продажба на електрическа енергия, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от ДКЕВР. Исковете са процесуално допустими заявени след успешно проведено заповедно производство и депозирано възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, в установения едномесечен срок по чл. 415, ал. 5 вр. ал. 2 от ГПК.

Не е спорно по делото, че ответникът Г. Ц. Н. е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД във връзка с продажба на електрическа енергия за обект с абонатен № ***, клиентски № ***, находящ се в село К., община Б., улица ***.

По делото е депозирано заключение на вещото лице инж. Е. Ч. по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, според което на 14.10.2021 г. „Енерго-Про Продажби” АД е издало фактура № 0003737225 на стойност 246,36 лева, която сума касае междинно плащане за месец октомври 2021 г., формирана като 50 % от вземането за месец септември. Установено е, че за месец септември са начислени 1 206 kWh потребена електрическа енергия (според фактура № 0314506836/14.10.2021 г.), като на 14.11.2021 г. от „Енерго-Про Продажби” АД е издадено кредитно известие № 0315650528 на стойност 47,03 лева. В същото известие са начислени 344 kWh потребена електрическа енергия и е извършено приспадане на междинното плащане по фактура № 0003737225/14.10.2021 г. Дължимата сума за месец октомври 2021 г. според в.л. е 246,36 - 47,03 = 199,33 лева (което е окончателната стойност на фактура № 0003737225/14.10.2021 г.). На 13.12.2021 г. от „Енерго-Про Продажби” АД е издадена фактура № 0316808305 на стойност 119,52 лева, като това е стойността на начислените 292 kWh потребена електрическа енергия и са приспаднати 37,84 лева, представляващи компенсация за месец октомври и 32,12 лева компенсация за месец ноември. Общото задължение за месец октомври и за месец ноември е 318,85 лева.