Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 446 от 19.06.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1749/2025
Вид
Решение № 446
Подписан
19.06.2025
В сила
10.07.2025
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.65 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Бургас, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120201749 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Д. И. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в **** чрез адв.Д= АК-Бургас срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К и №10637094 издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал. ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

С жалбата се моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен. С приложените нови писмени доказателства жалбоподателят цели да докаже, че неправилно е измерена скоростта в момента на нарушението. Моли за отмяна и се претендират разноски.

Жалбоподателят е редовно призован, но не се явява лично. За него се явява упълномощен адвокат.

За ответната страна ОД МВР–Бургас, редовно призована не се явява представител. С нарочно становище се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена пред материално и териториално компетентен съд. Подадена е от лице посочено като нарушител и е в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. Производството пред съда е надлежно образувано. Разгледана по същество жалбата е неоснователна последните съображения:

Собственикът на превозното средство автомобил марка Мерцедес модел Спринтер със специален режим (линейка) с рег.№**** е Министерството на здравеопазването на РБългария и бил даден за безвъзмездно ползване на директора на ЦСМП –Бургас.

1

На 26.03.2025г горепосоченото пътно превозно средство със специален режим било предоставено за управление на правоспособното лице Д. И. П. в качеството му на водач, който притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №285440954 категория СЕ издадено от МВР-Бургас (лист 25 и 34 от делото). В същия ден на 26.03.2025г за времето от 14,42 часа до 15,09 часа с горепосочения автомобил се изпълнявало повикване №17504 за зареждане с кислород.

В 14,50,33 часа горепосоченият автомобил с водач жалбоподателя П. се движел в г****. ППС преминало покрай поставеното техническо средство за измерване на скорост модел ARH CAM S1. Направена била снимка №0357685 (лист 20 от делото). АТСС било разположена извън лек автомобил (лист 24 от делото). За това действие е бил представен и протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-532/12.05.2015г (лист 23 от делото), в който фигурира номерът на клипа на описаното по–горе нарушение, както и е посочено точно мястото където е било поставено техническото средство извън лекия автомобил.

Издирен бил собственикът на посоченото по-горе МПС. Установено било, че собственик е С.К. П. законене представител на фирма „Министерство на здравеопазването“.

В пътния участък, където било разположено техническото устройство мобилната система за контрола на скоростта е бил в границите на населеното място, както и водачът– жалбоподател е имал задължение да управлява със скорост до 50 км/ч. Автомобилът със специално предназначение линейка с рег.№**** в 14,50,33 часа преминал със скорост от 67 км/ч, като от тази скорост е бил приспаднат толеранс -3% и установената скорост била определена на 64 км/ч , която надвишавала с 14 км/ч допустимата за населеното място. На собственика на МПС бил връчен ЕФ серия К и №10613046 (лист 27 от делото). В 7-дневния срок на 04.04.2025г била подадена към ОДМВР-Бургас декларация по чл.188 ЗДвП (лист 25 от делото), в която собственикът на МПС декларирал, че на посочената дата, час и място водачът на автомобила е бил жалбоподателят Д. И. П.. С декларацията е изказано и възражение относно отчетената скорост като са били представени допълнително следните писмени доказателства: писмо от GPS България Ад вх.№03-69-1/04.04.2025г (лист 29 от делото), разпечатки от GPS системата за проследяване -6 броя (лист 30-33 от делото) указващи позицията и скоростта на автомобила по време на заснемането на нарушението, графична справка за скоростта в часовия диапазон 14,48 до 14,53 часа и скоростта на автомобила в отделни позиции по маршрута.

Като взел под внимание възражението, в частта му досежно авторството на нарушението АНО-ОДМВР-Бургас издал нов ЕФ серия К и №10637094 на жалбоподателя П. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП за превишаване на скоростта в населеното място с 14 км/ч. На 15.04.2025г жалбоподателят лично получил екземпляр от ЕФ. На основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и 2 в тяхната съвкупност БРС направи следните изводи:

Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - „ARH CAM S1“, към датата на заснемане на нарушението било одобрен тип средство за измерване, годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение с писмо и Протокол за проверка (л.21 и 22 от делото). Жалбоподателят лично получил ЕФ на 15.04.2025г (видно от лист 41 от делото) и в 14 дневен срок е подал жалба пред съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на наказателни постановления не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.

Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и 3 издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш или акт за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмСБургас.

Атакуваният ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа всички реквизити. При позиционирането и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол, към което изискване и задължителното за прилагане на ТР 1/2014г на ВАС. По делото е приложен, попълнен от служител на Пътна полиция ОДМВРБургас –оператор със системата протокол по чл.10 от Наредбата №8121з-532/15г.

Протоколът е от датата на нарушението, чийто час попада в периода от време, през което автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на лист 23 от делото). Отразено е обстоятелството, че в този участък максимално разрешената скорост е като за населено място е 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 67 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 7-дневен срок от получаването на АУАН, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, собственикът на лекия автомобил се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП, поради което и 4 правилно не е бил санкциониран с ЕФ.

В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 50 лева е в размер точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.