Решение № 11078 от 10.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11078 гр. С, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110118461 по описа за 2025 година

От името на В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А. Ц., ЕГН **********, чрез адвокат С. К., са предявени срещу Б, ЕИК *** искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № *** на 21.10.2024 г., по дестинация ПП, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /С, България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 31.03.2025 г. до изплащане на вземанията.

Ищците твърдят, че В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А.

Ц., ЕГН ********** са сключили договор за въздушен превоз с ответника, по силата на който последният се е задължил да превози ищците по маршрут с полет *** (управляван от България Ер), излитащ по разписание на 21.10.2024 г. Поддържа, че Б е потвърдило резервацията на пътниците и е издало на същите бордни карти. Твърдят, че полетът е изпълнен със закъснение, поради което и пътниците пристигнали в крайната дестинация /С, България/ със закъснение повече от три часа. Предвид горното поддържат, че от страна на ответника е дължимо обезщетение в размер на от по 400 евро за всеки от ищците, доколкото разстоянието между началната и крайната точка на пътуването е 1758 км, респективно попадат в приложното поле на чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

1

Моли се, да бъде постановено решение, с което Б, ЕИК *** да бъде осъдено да заплати /разделно/ на В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А. Ц., ЕГН ********** сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № *** на 21.10.2024 г., по дестинация ПП, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /С, България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 31.03.2025 г. до изплащане на вземанията.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Излагат се съображения, че по делото липсват доказателства, че ищците са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

По отношение на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:

За уважаване на така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А. Ц., ЕГН ********** са имали потвърдена резервация; че пътниците са пристигнали в крайната точка на пътуването си със закъснение от над три часа, че последните са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; размера на дължимото обезщетение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище „Ш“ П, Франция и летище С, България е над 1500 км.

2

Съгласно чл. 5, т. 1, б. "в" от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната помалко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В т. 4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.

В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т.

1, б. "б. ", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

Страните не спорят, а и от представените от ищеца писмени доказателства се установява съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищците по маршрут ПП, като полет № *** е излитащ по разписание на 21.10.2024 г. в 10:15 часа.

По делото не е спорно и се установява от събраните в проиводството доказателства, че ответното дружество е потвърдило резервациите за горепосочените полети и е издало бордни карти на ищците.

Между страните не е спорно, че полет полет № *** е излитащ по разписание на 21.10.2024 г. в 10:15 часа, по маршрут ПП – управляван от авиокомпания Б, е излетял и кацнал със закъснение. Същият е с час на излитане по разписание – 10:15 часа, като е излетял от летище Ш в 18:30 часа /местно време/, респективно по разписани е следвало да пристигне в крайната точка на дестинацията – Летище С, България в 14:00 часа местно време, а вместо това е пристигнал в 21:56 часа, тоест полетът е изпълнен със закъснение, довело до пристигане в крайната точка на дестинацията, със закъснение от повече от три часа.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че Регламент 261/2004 г. е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява 3 законодателство с пряко приложение в страните от ЕС, както и доколкото съгласно чл.

3 т. 1 б. "а" от Регламента, се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в държава-членка, към която договора се прилага /какъвто е и настоящият случай/.

Регламент 261/2004 г. предоставя правото да получат фикцирано парично обезщетение, без да носят тежест на доказване за причинените им неимуществени вреди - безспокойство и неудобство /ал. (2) от Преамбюла на Регламента/, на пътници, на които съгласно чл. 1 т. 1 от Регламента: а/ им е отказан достъп на борда против тяхната воля, б/ техният полет е отменен и в/ техният полет е закъснял.

"Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за целите на прилагането на правото на обезщетение, като пътници, чиито полети са отменени, и те могат по този начин да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в член 7 от Регламента, когато те страдат, поради закъснение на полет, от загуба на време, равна на или поголяма от три часа, което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето за пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния контрол на въздушен превозвач." / ***/07 and C-432/07: Christopher Sturgeon and Others v Condor Flugdienst GmbH and Stefan Bock and Cornelia Lepuschitz v Air France SA /.

"Членове 5-7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за установяване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на този регламент, когато те страдат, за сметка на такива полети, от загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето за пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния контрол на въздушен превозвач." /решение по свързани дела C581/10 и C629/10 и решение свързани дела C-402/07 и C-432/07/.

"Тъй като, що се отнася до закъснелите полети, това неудобство се обективира при достигането на крайния пункт на пристигане, Съдът е постановил, че с оглед на обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004 закъснението трябва да се 4 преценява по отношение на предварително планираното време за пристигане в тази дестинация по разписание (вж. Решение по дело Sturgeon и др. и Решение по дело Nelson и др.).

Понятието "краен пункт на пристигане" обаче е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при директно свързващи полети /какъвто е настоящият случай/ дестинацията на последния полет.

За да се приеме, че е налице един единствен /свързващ/ полет, следва този полет да се осъществи без прекъсване в рамките на едно или две денонощия. Такъв именно е настоящият случай. В процесния случай е налице именно един полет по маршрут ПП.

Видно от цитираната съдебна практика, правото на обезщетение по Регламента възниква за всички пътници, достигнали в своя краен пункт на пристигане със закъснение, съгласно посоченото в Регламента.

От непротиворечивите твърдения на страните и доказателствата по делото е видно, че ищецът не е бил превозен в своя краен пункт на пристигане своевременно, а е достигнал същия със закъснение от повече от три часа.

Съгласно парктиката на Съда на ЕС обуславящо правото на обезщетение по чл.

7 от Регламента е закъснението в крайния пункт на дестинацията. В конкретния случай, това е летище С, България.

Процесното закъснение, което надвишава три часа, се приравнява на отменен полет по смисъла на Регламента, съответно обуславя същия. В този смисъл е Решение на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по съединени дела C-402/07 и C432/07. Макар да са превозени до своя краен пункт на пристигане, ищците го достигат по-късно от предварително планираното време по разписание и поради това претърпяват аналогична загуба на време.