Решение № 63 от 25.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ловеч, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. ПАВЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от Е. ПАВЛОВА Търговско дело №

20214300900064 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258, чл.266 чл.86 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба с вх.№3166/23.08.21 г. от „П.С. 1" ЕООД със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения гр.П., ул. *** 18, офис 7, ЕИК ****, чрез пълномощника адв. О. Л. срещу ОБЩИНА Т., с адрес гр. Т., площад В. 1, представлявана от Кмета Д. М., ЕИК **** с посочено правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и цена на иска 468 527,71 лв.

Твърди, че на 10.07.2018 г. между страните бил подписан договор № СИИ-С92 0 1 8 /доказателство №1), по силата на който Община Т. възложи ла на „ПЪТСТРОЙЛОВЕЧ" ЕООД (с настояща фирма „П. С. 1" ЕООД) да извърши строителни дейности по реконструкция кръстовище ул. В.Л. и ул. М.Р. (при АИР) , като за извършването на строителството било издадено Разрешение за строеж № 75/14.05.2018 г./док.№ 2) при наличието на задължителни условия, в т.ч. да се изпълни одобрения инвестиционен проект № 64/14.05.2018 г., неразделна част от същото разрешение по проектни части Пътна и Геодезия, Електро, Конструкции, ОД и ВОД, ВиК, Хидротехническа и ПБ.

Изтъква, че определеният срок за изпълнение на строително-монтажните работи бил от 150 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (т.нар. акт — образец 2а), като срокът на действие на договора се ограничавал до 07.06.2019 г. Изтъква, че поради обстоятелството, че строежът включвал и подобект — „Изместване на 1 съществуващи електрически съоръжения, засягащи се от новото строителство на обект „реконструкция кръстовище ул.“В.Л.“ и ул. М.Р. (при АИР)" по плана на гр. Т. б или съставени два акта образец 2а, първият с дата 23.07.2018 г. за основния строеж {доказателство № 3), а по отношение на посочения подобект акт-образец 2а бил подписан на 07.11.2018 г./док.№ 4).

Сочи, че през време на изпълнението на строителните работи поради неподходящите метеорологични условия дейностите били временно преустановявани, за което били съставяни и необходимите строителни книжа. Излага, че първото спиране на СМР било в периода 19.11.2018 г. - 03.12.2018 г., за което б или издадени акт-образец 10 за спиране па строителството /доказателство № 5) и акт-образец 11 за възобновяването му /доказателство № 6). Твърди, че впоследствие има повторно спиране на строителните дейности, установено с акт-образец 10 от 17.12.2018 г. /доказателство № 7) и продължаването им при настъпването на благоприятни условия, удостоверено с акт-образец 11 от 06.03.2019 г. /доказателство № 8). Сочи, че въпреки нарушеният ритъм на работата по обекта, в резултат на неподходящите метеорологични условия, строителният процес приключил в началото на м. юни като последните актове за извършени работи са датирани от 06.06.2019 г., т.е. в рамките на срока. Твърди, че в процеса на изпълнението на договора било извършено едно междинно плащане на стойност от 190 799.18 лева, за което б ила издадена фактура № 783/18.12.2018 г., която прилага с извлечение, установяващо извършеното плащане /док.№ 9).

Излага, че след приключване на дейностите между контрагентите настъпило огромно несъгласие при количествено-стойностното отчитане на извършените СМР, а оттам и на следващото се възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника. Сочи, че въпреки размяната на проекти на акт-образец 19, възложителят необосновано отказвал да приеме извършеното като едновременно с това претендирал, че поради забавянето при изпълнението следва да начисли неустойка за забава в пълен размер от 30% като удържи сумата от дължимото възнаграждение. Твърди, че първоначално изпратили свой вариант на протокол за приемане на извършени СМР {доказателство № 10), в който подробно б или отчетени дейностите по отделни части и етапи, в т.ч. по видове и единични стойности и съответни количества. Твърди, че дейностите били разделени и съобразно вече отчетеното и платено с междинното плащане от възложителя през м. декември 2018 г. Сочи, че в отговор бил изпратен вариант от Община Т. {доказателство № 11), под писан от упълномощеното техническо лице, в което стойностите б или съвършено различни и неудовлетворителни.

Сочи, че в допълнение към предложения документ получили и писмо от Община Т. изх. № 29.10.2020 г. {доказателство № 12), в което б или направени някакви изчисления, чието съдържание останало напълно неясно, но все пак разбрали, че възложителя претендира в пълен размер установената в чл. 25, ал. 1 неустойка, която се остойностяваше на 184 560.76 лева без ДДС. Сочи, че и до момента не успявали да постигнат съгласие, което да оформ ят документално в акт-образец 19 за извършени строителни работи, което препятства създаването на протокол образец 15 и последващите документи по въвеждането му в 2 експлоатация. Сочи, че това обстоятелство е констатирано и от надзорната организация в писмо изх. № 13/28.01.2021 г. {доказателство № 13), но въпреки това във времето били съставени някои от необходимите документи като Протокол от 27.04.2020 г., с което се констатира годност за приемане на електрически съоръжения преди издаване на акт образец 5{доказателство № 14) .

За улеснение на съда и участниците в производството представя и сравнителна таблица {доказателство № 15), в която са отбелязани разликите в количествата и стойностите на работите в представените варианти на актове образец 19, упоменати по-горе.

Счита, че изложените обстоятелства обосновават правния интерес от депозиране на настоящия иск с ПЕТИТУМ съда д а постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА Т. ЕИК **** да заплати на „ П.С. 1" ЕООД, ЕИК ****, с предишна фирма „Пътстрой-Ловеч" ЕООД, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 100 000 лева, представляваща част от общо дължимата 468 527.71 лв., което е възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи, произтичащи от договор № СИИ-С992018 от 10.07.2018 г. с предмет реконструкция кръстовище ул. В.Л. и ул. М.Р. (при АИР), гр. Т. и подобект „Изместване на съществуващи електрически съоръжения, засягащи се от новото строителство на обект „Реконструкция кръстовище ул. В.Л. и ул. М.Р. (при АИР)" по плана на гр. Т., ведно със законната лихва върху частично предявената сума, считано от датата на внасяне на исковата молба до окончателното й плащане.

Моли в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените по делото разноски по списък по чл. 80 ГПК, който ще бъде представен в последно с.з.

В съответствие с чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка, по която ответникът може да заплати паричното си задължение и идентифицираща се с IBAN ***.

Представя писмени доказателства.

Моли на основание чл. 190 ГПК да бъде задължена насрещната страна да представи договор за възлагане на изместването на електрическо съоръжение № 1202860424 от 09.03.2018 г., сключен от нея с „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД , като съобразно становището на насрещната страна ще направи и други доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Т. Д., САК и адв. И. Д., САК, като пълномощници на отв. Община Т., Булстат- ****, съдебен адрес за призоваване гр, София, п. к. 1164, кв. „Л.", ***, ет. 2, ап. 17, тел ****, в което изразява становище, че искът за допустим, но исковата молба за нередовна.

Твърди, че ищецът, стр. 3 от исковата молба, претендира заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща част от 468 527, 71 лв., възнаграждение за извършени СМР по договор от 10. 07. 2018 г., с предмет: „Реконструкция кръстовище ул. „В.Л." и ул. „М.Р.", с подобект „изместване на съществуващи електрически съоръжения.", но той не е посочил в исковата молба строително-монтажните работи /СМР/, предмет на исковата претенция - за кои СМР, вид, количество, единична цена се дължи според него претендираната сума.

Счита, че този пропуск е съществен, тъй като води до неяснота относно „изложените 3 обстоятелства, на които се основа искът"-чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК Счита, че същевременно, липсата на очертани фактически рамки на спора затруднява в максимална степен правото на защита на ответника, както и възможността съдът да се произнесе по основателността на иска.

Поради изложеното, моли съда, да остави исковата молба без движение за отстраняване на горепосочените нередовности.

По основателността на иска оспорва твърдението на ищеца, че общо дължимата му от ответника сума по процесния договор е в размер на 468 527, 71 лв., с ДДС, като твърди, че незаплатените СМР са на стойност 407 535, 94 лв., с ДДС.

Оспорва представените от ищеца с исковата молба: - проект на протокол за приемане на извършени СМР от 2020 г./доказателство № 10 към исковата молба/; -асфалтов дневник на процесния обект/доказателство № 16/; - бетонов дневник на обекта /доказателство № 17/; - всички актове, образец 12 /доказателства №№ 18 до 23, вкл./.

Твърди, че посочените в оспорените документи данни за количества и видове СМР, дейности и материали, се неверни.

Излага, че извършените от ищеца СМР са на обща стойност 598 332, 70 лв., с ДДС, и са подробно описани по видове, количества и стойност в съставения от ответника проект на протокол за приемане на извършени СМР /доказателство № 11 към исковата молба/ и до момента ответникът е заплатил на ищеца сумата от 190 799. 18 лв.. с ДДС, и остават незаплатени СМР на стойност 407 535.94 лв„ с ДДС /598 332, 70 лв., с ДДС минус 190 799,18 лв., с ДДС/. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора между страните е уговорено, че Възложителят ще извършва междинни плащания и окончателно плащане.

Твърди, че междинните плащания не могат да бъдат повече от 90 % от стойността на договора с включен ДДС, като окончателното плащане, в размер на 73 824. 30 лв. с ДДС /10 % от стойността на договора с ДДС - 738 243, 04 лв., с ДДС/, се извършва след издаване на разрешение за ползване на обекта, условие, което към момента не е настъпило. Съобразно горното счита, че ответникът може да плати сумата в размер на 333 711, 64 лв., с ДДС / 407 535, 94 лв., с ДДС минус 73 824, 30 лв. с ДДС/, след подписване между страните на протокол, образец 19 и представяне на фактура.

Оспорва твърденията на ищеца, че не дължи неустойка в размер на 184 560, 76 лв. за забавено изпълнение на СМР по договора.

Сочи, че съгласно чл.25 от договора, ищецът дължи на ответника неустойка за забавено изпълнение на СМР по договора. Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора:

„Срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е 150 /сто и петдесет/ календарни дни от подписване на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа до подписване на констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа..". Изтъква, че протоколът за откриване на строителна площадка за основания строеж /както е посочено и от ищеца на стр. 1 от исковата молба/ е от 23. 07. 2018 г., т. е., от тази дата за ищеца е започнал да тече срокът за изпълнение на 4

СМР. Този срок е изтекъл на 22.03.2019 г., 150 календарни дни, изчислени, както следва: 119 календарни дни от 23. 7. 18 г. до 19. 11. 18 г.; -14 календарни дни от 3. 12. 18 г. до 17. 12.

18 г.; - 17 календарни дни от 6. 03. 19 г. до 22. 03.19 г. и тези изчисления са направени, като са съобразени периодите, в които строителството е спирано с акт, образец 10 /виж. и стр. 2 от исковата молба/.

Твърди, че на 16. 10. 2020 г., ищецът е депозирал при ответника писмо, вх. № РД-1901/16. 10. 20 г., изх. № 136/ 15. 01. 2020 г., в което е посочил, че е приключил „строителството на горепосочения обекти на база направено геодезическо заснемане. Ви изпращаме акт 19, подписан от наша страна."

Счита, че съобразно съдържанието и датата на това писмо, следва да се приеме, че датата на приключване на изпълнението на СМР е 16.10.2020 г., датата, на която ответникът е получил уведомлението от ищеца за приключване на строителството. т. е., забавата на изпълнение на СМР е 572 календарни дни /от 23. 03. 2019 г. до 15. 10. 2020 г. вкл./. Сочи, че при уговорена неустойка за забавено изпълнение 0.5 % от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % от стойността на договора /съгласно чл. 25, ал. 1 от договора/, размерът на дължимата неустойка е 184 560, 76 лв. /30 % от 615 202, 53 лв./.