Решение № 1690 от 06.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. Плевен, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430102299 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от П. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.“***“ бл.***, ЧРЕЗ адв. В. Г. от АК-Плевен, ПРОТИВ „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, ж.к.“*** 4“, „***“ №***, представлявано от Р.И.М. и Т.И.В..

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 28.02.2012г. издаден по ч.гр.д. № 1130/2012г. по описа на РС-Плевен, е осъдена да заплати на „Обединена българска банка“ АД, следните суми: 1673,02 лв. главница; 373,94 лв. договорна лихва за периода от 13.12.2010г. до 21.02.2012г., 32,34 лв. наказателна лихва за периода от 13.12.2010г. до 21.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2012 г. до изплащане на вземането;

284,45 лв. деловодни разноски.

Ищцата твърди, че след издаване на изпълнителен лист от 28.02.2012г. по заповед за изпълнение №845/24.02.2012г., по ч.гр.д.№ 1130/20212г. по описа на РС-Плевен, кредиторът „Обединена българска банка“ АД е прехвърлило чрез договор за цесия вземането си по същия, на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По молба на последния от 27.02.2025 г., въз основа на 1 издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № *** по описа на *** с район на действие ОС-Плевен, за събиране на горепосочените суми. Ищцата счита, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Сочи се, че по първото образувано по време изпълнително дело №***/2012г. г. по описа на ***, продължено от *** като изпълнително дело №***, са извършени действия по принудително изпълнение през м. март 2016г. на трудовото възнаграждение на ищцата. Твърди се, че за периода от 29.05.2012г. до 26.06.2015г. не е текла погасителна давност, като ищецът се позовава на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че съдебният изпълнител е прекратил производството на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Образувано е ново изпълнително дело №*** по описа на ***, като е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата на 24.03.2025г., впоследствие запор на банкови сметки в „***“ АД, „***“ АД.

Ищцата счита, че предвиденият в чл. 110 вр. чл. 117, ал.2 от ЗЗД давностен срок е изтекъл, като обосновава правен интерес да търси своята защита по исков ред.

Направени са доказателствени искания. Претендират сторените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК от ответника чрез *** М.М..

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като необосновани и недоказани. Сочи, че до 26.06.2015г. не е текла погасителна давност, като се позовава на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Заявява, че след тази дата по изп. дело №***/2015г. са предприемани множество действия.

Твърди, че новообразуваното изп. дело № *** по описа на *** Ц. Н. е образувано преди изтичане на давностния срок. Твърди се, че давността е прекъсната с образуването му, тъй като в молбата за образуване е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен способ-запор върху банкова сметка. Навежда се довод, че за процесното вземане не е изтекла погасителната давност. Излага доводи също така, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

2

Отправено е искане производството пред РС-Плевен да бъде прекратено, като недопустимо. По отношение на основателността, ответникът излага доводи, че претенцията е неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.

В. Г. от АК-Плевен, който поддържа исковата молба по изложените съображения. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от копие на изпълнителен лист от 28.02.2012г. на Районен съд – Плевен, издаден по ч.гр.д.№1130/2012г., че ищецът П. Г. е осъдена да заплати на кредитора „ОББ“АД сумата от 1673,02 лв. главница;

373,94 лв. договорна лихва за периода от 13.12.2010г. до 21.02.2012г., 32,34 лв. наказателна лихва за периода от 13.12.2010г. до 21.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2012 г. до изплащане на вземането; 284,45 лв. деловодни разноски.

От изисканото копие на изп.дело № *** по описа на ***, с район на действие ОС-Плевен, се установява, че е образувано на 14.08.2015г., във връзка с изп. дело №***/2012г. по описа на *** П.Д., прехвърлено за продължаване на действията от *** /л. 42 от изп. дело №***/2015г.

Видно е, че на 03.03.2016 г. е извършено изпълнително действие от ***налагане на запор върху трудово възнагрждение /запорно съобщение, л. 57 от изп.дело № ****** по описа на ***/. Видно е от резолюция на ***, на л.

118 от изп. дело № ***, че е присъединил изп.дело № ****** към изп. дело *** по описа на ***. Видно е от резолюция на ***, на л. 74 от изп. дело № ***, че е наложена възбрана върху описани недвижими имоти на дата 01.04.2016г.

На л. 74 от изп.дело № ****** по описа на ***, с резолюция от 25.07.2018г. на *** е конституиран като взискател „Еос матрикс“ ЕООД.

Датите на извършване на изпълнителни действия са 03.03.2016г.налагане на запора, 01.04.2016г. – налагане на възбраната, и 25.07.2018г. конституиране като взискател на „Еос матрикс“ ЕООД от ***, като след тази дата в продължение на пет години не са извършвани никакви изпълнителни действия по смисъла на закона. Отразеното в удостоверение на ***, на л. 136 от изп. дело № ***, че последно изпълнително действие е на 25.06.2018г. и представлява „молба на взискателя за извършване на справки“, настоящият съдебен състав намира, че не представлява изпълнително действие по смисъла 3 на закона. Отразеното в удостоверение на ***, на л. 110 от изп. дело изп.дело № ******, че последно изпълнително действие е на 25.06.2018г. и представлява „молба на взискателя за извършване на справки“, настоящият съдебен състав намира, че не представлява изпълнително действие по смисъла на закона.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д.№1130/2012г. по описа на РС-Плевен. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума е процесуално допустим, а по същество и основателен.

Давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС подробно са описани действията, които не представляват изпълнителни такива, и не прекъсват давността. Сред тях са изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. В същото Тълкувателно решение е дадено разяснение, че давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Правният интерес от водене на настоящото производство се обосновава с твърдения за факт, възникнал след издаване на изпълнителен лист, съобразно предвидените в чл.439 от ГПК предпоставки, като ищецът се позовава на изтекла в негова полза обща петгодишна погасителна давност. В гражданското право давността е правна последица на бездействието.

Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Периодът от време, през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице 4 да погаси правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.

Следователно погасителната давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право и води до загуба на право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на правото, тоест погасява се само възможността за правна защита. В основата на погасителната давност, като правен институт, стои предположението, че носителят на субективното право няма интерес от осъществяването му /отказал се е от него/, щом като в продължителен период от време не търси помощта от правозащитен орган. Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнението, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Разпоредбата на чл.439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на изпълнителен лист.

Погасителната давност е юридически факт, който включва волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е бездействал. Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага служебно, не настъпва и по право. Това означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение: пред съд – при предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети от кредитора действия по принудително изпълнение /привеждане в изпълнение на изпълнителен лист/. По изключение правото на длъжника може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство, 5 при наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в частност след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, тоест влизане в сила на заповедта за изпълнение/.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9d53175-22fd-44eb-81e5-236537c8c6fd