Решение № 76 от 13.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Благоевград, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210201357 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на E Д. Б., с местоживеене в гр.Б , против НП №25-1116-003396/09.09.2025г., издадено от Началник група в Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30.00лв./15.34 евро/, във връзка с административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП или респ. чл. 6 nu 11, т.1 от ЗДвП, като наред с това е разпоредено и отнемането на 10 контролни точки от талона на жалбоподателя към неговото СУМПС по Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР, във вр. с чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че е при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения . Застъпва се също, че е приложена отменена санкционна норма, с която е наложено административното наказание на жалбоподателя и в сила по-благоприятен закон за дееца, който следва да се приложи. Алтернативно се твърди, че не е доказвано извършването на вмененото административно нарушение, а ако се приеме за извършено, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

1

Иска се отмяна на обжалвания акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажират свой представител по делото. В придружителното писмо към административната преписка поддържа становището, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него неоснователна, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани , не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за това лице.

/Установи се, че обжалваното НП е връчено чрез разписка на жалбоподателя на 12.09.2025г. , а жалбата срещу него е депозирана на 19.09.2025г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен начин, че на 22.08.2025г., около 00.26 часа, жалбоподателят е управлявал МПС/водач на лек автомобил с марка и модел „Б “, с рег.

№Е0159НК, собственост на друго лице- А /, с което се движел в Б , с посока на движение от бул.“П “ към С . В този момент преди него на същото място и в същата посока, се движел служебен патрулен автомобил на свидетелите Л.

И. и В. Л., двамата на длъжност младши автоконтрольори при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, които в този момент били на работа и изпълнявали трудовите си задължения по контрол по ЗДвП. Служебният автомобил на свидетелите И. и Л. бил с марка „Ф , с рег.№ и снабден с видеорегистратор /персонална полицейска камера/, който работел и генерирал запис за обстановката пред автомобила и пътя . След поставен на мястото и на пътя вертикален пътен знак В-24, жалбоподателят предприел с автомобила си 2 и извършил маневра „изпреварване“ на полицейския автомобил, в зоната на действие на този знак, което било възприето от свидетелите И. и Л. лично, както и заснето от видеорегистратора на ватомобила им. /Запис от този видеорегистратор бе приет като доказателство в процеса и бе предявен на страните по делото./ Заради това поведение на жалбоподателя, той бил спрян за проверка от свидетелите И. и Л. на пътя, които квалифицирали поведението му като административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП/ изпреварване при което не съобразява поведението си с пътните знаци , а именно пътен знакВ-24/. За това нарушение, св. И., в присъствието на св.Л. издал на жалбоподателя АУАН серия G A , №3912668 на същата дата, но вместо нарушение на пътен знак В-24, в акта бил посочен по погрешка пътен знак В-26. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му и срещу негов подпис .

След като констатирали, допуснатата техническа неточност относно неспазения от жалбоподателя пътен знак, с нарочна Докладна записка от 25.08.2025г., св.И. поискал отстраняването й при издаването на НП с вписване на пътен знак В-24, вместо В-26 за конкретната пътна ситуация.

Въз основа на АУАН и при отчитане на докладната записка на св.И., на 09.09.2025г., Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРБлагоевград, е издал на обжалваното НП№25-1116-003396, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 30.00лв., като с него е разпоредено и отнемането на 10 контролни точки от талона на Б. към неговото СУМПС по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

НП е връчено лично на жалбоподателя с разписка на 12.09.2025г. В екземпляра от НП, връчен на жалбоподателя, нарушението за което е наказан е изписано като такова с правна квалификация по „чл. 6 , ал.nu 11, т.1 от ЗДвП“, а в екземпляра на НП представен с преписката от санкционния орган, постановлението е преформатирано в друга бланка и в него е посочена като правна квалификация на твърдяното нарушение „чл.6, т.1 от ЗДвП“. В НП и в двата му варианта е посочен като неспазен и респ. нарушен пътен знак от жалбоподателя в рамките на описаната пътна ситуация В-24, а не В-26, както първоначално е отразено в АУАН.

Към АУАН и към НП е приложен като доказателство снимков материал 3 от работещия видеорегистратор , позициониран на служебния автомобил на свидетелите И. и Л. на 22.08.2025г. и за времето от 00.28.15 часа до 00.28.27 часа, в който снимков материал е заснета маневрата с автомобила на жалбоподателя и направеното от него изпреварване на автомобила на полицейските служители. Това поведение на Б. е заснето и в записа, приложен като веществено доказателство в процеса, предявен и на страните в хода на делото.

С допълнително изисканата информация -писмени доказателства от АПИ-гр.София, Община-Благоевград и Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРБлагоевград, се установи по един категоричен начин, че тази маневра на жалбоподателя с управлявания от него автомобил на заснетото и посочено в НП място, е в обхвата на действие и след поставен към 22.08.2022г., пътен знак „В-24“, който въвежда забрана за изпреварване на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“, позициониран именно за и на бул.“С “ в Б.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, на издателя за обжалваното НП са делегирани правомощия за издаване на такова постановление при констатиране на нарушения на ЗДвП/ т.3.11/.

Видно от представената по делото Справка за нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2023г., като до датата на твърдяното нарушение е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда от цитираните писмени доказателства, от гласните доказателства по делотопоказанията на свидетелите по акта И. и Л., които са и очевидци на нарушението, както и със записа от ползвания от тях виедорегистратор на служебния им автомобил на процесната дата и място. Тъй като всички събрани писмени, гласни и веществено доказателство, са безпротиворечиви и напълно кореспондират по между си, съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в процеса.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

НП е изготвено от компетентен за това орган и в тази насока се 4 представи изрична Заповед за делегирани правомощия на процесния издател.

НП и АУАН са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени /лично/ на дееца.

Като цяло както в АУАН, така и в НП се съдържат формално всички реквизити за такива документи по чл.42 и респ. по чл.57 от ЗАНН, в това число: дата и място на издаване, длъжност на издателя, дата и място на извършване на твърдяното нарушение, обстоятелства при извършване на нарушението, правна квалификация на нарушението, доказателства, които го обосновават, като в НП се съдържа и санкционна норма. Действително, при издаването на АУАН е посочено в съдържанието му, че при извършване на твърдяната маневра “изпреварване“, жалбоподателят е направил това след и в обхвата на действие на пътен знак В-26, вместо В-24, но тази техническа неточност /нередовност/ е отстранена с в издаденото НП, след докладна записка в тази насока на св.И., която корекция е допустима по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Ето защо тази корекция в съдържанието на АУАН, направена с НП, съдът не счита, че нарушава правото на защита, не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение в този казус и за това възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

Налице е обаче допуснато друго съществено процесуално нарушение при издаването на НП, което е връчено на жалбоподателя, защото се установи, че връченият екземпляр от НП е различен като формат на бланка и по съдържане от този, приложен и издаден към процесната преписка /приложени съответно на л.6 и на л.10 от делото/. От тях се вижда, че в екземпляра връчен на жалбоподателя и представен към жалбата му, правната квалификация на вмененото му административно нарушение е посочена като : „чл.6, ал. nu 11, т.1 от ЗДвП“, без да има такава норма в този закон, а в приложеното към преписката НП по случая, твърдяното нарушение е описано като : "чл.6, т.1 от ЗДвП“. Така посочена правната квалификация в екземпляра от НП, връчен на жалбоподателя несъмнено е създала неяснота за вмененото му нарушение, с което е засегнато в значима степен правото му на защита и именно заради това, тази неяснота следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП заради процесуалната му незаконосъобразност. Ето защо, възражението на 5 жалбоподателя в тази насока е основателно.

Отделно от горното, съдът констатира, че е допусната същата съществена неяснота и относно посочената санкционна норма по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, въз основа на която с НП се сочи, че е определено и отмереното административно наказание „Глоба“ в размер на 30.00лв., въпреки че към датата на издаване на обжалваното постановление /09.09.2025г./, такава санкционна норма вече не съществува в правния мир, защото тя е отменена с изменение на ЗДвП, публикувано в ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г. Същевременно, нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП,ако се приеме, че то е вмененото деяние на жалбоподателя с това изменение на ЗДвП, е подлежало на санкция с „Глоба“ в размер на 50.00лв. , а не такава в размер на 30.00лв., но по чл.183, ал.2, т.6 от ЗДвП. Следователно, нарушение като процесното, изразяващо се в неправилно изпреварване, което не създава обаче опасност за движението, не само, че не е несъставомерно деяние към момента на издаването на процесното НП, както се поддържа неоснователно от защитата, а дори вече се счита от законодателя за нарушение с по-висока степен на обществена опасност и за това санкцията за него е даже завишена от 30.00лв. на 50.00лв. От друга страна обаче именно последното препятства съда да преквалифицира процесното нарушение като отмери санкция различна от посочената такава в НП, защото това би утежнило положението на дееца и съдът няма подобни правомощия в настоящия процес по ЗАНН. Неоснователно е в същият ред на мисли и възражението на защитата за прилагането на по-благоприятен закон за дееца, защото такъв не е последвал след деянието и респ. при издаване на обжалваното НП.

Изложеното обосновава извода и за допуснато второ съществено процесуално нарушение при издаването на обжалваното НП, заради неяснота относно санкционната норма, след като е посочена като основание за наложеното наказание /чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП/, напрактика липсваща и отменена норма по ЗДвП към този момент.