Решение № 268 от 23.01.2019, Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н

О Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.01.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На десети януари две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Мирослава

Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 3517 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.

„ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена „**********”

ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *************, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на

С.А.С., ЕГН: **********, с адрес:

***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 19401/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 3 012,83 лв. /три хиляди и дванадесет лева и осемдесет и три стотинки/ представляваща дължима главница за погасяване задължение по Договор за потребителски заем № PLUS-11852968/12.11.2015г., сключен между „**********”

ЕАД и С.А.С. - кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 22.12.2017г. до окончателното и изплащане, 1539,06 лв. /хиляда петстотин тридесет и девет лева и шест стотинки/ възнаградителна лихва за периода от

20.11.2016 г. до 20.11.2019 г.; 138,64 лв. /сто тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, мораторна лихва за периода от

20.12.2016 г. до 11.12.2017г., а в условието на евентуалност се предявява осъдителен иск за същото вземане.

В исковата молба се сочи, че на 12.11.2015г. между страните бил сключен

Договор за потребителски кредит № PLUS-11852968, съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 3000лв.

Кредиторът превел сумата по посочената от заемателя банкова сметка. ***, съгласно раздел т.7 и т. 10 от договора възлиза на 6636 лв., която сума е разсрочена на 48 месечни вноски - всяка по 138,25 лв. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл.

410 от ГПК, ответникът е погасил първите 23 месечни вноски.

Вследствие на неплащането остатъка от кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е бил уведомен по пощата. За събиране на вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 19401/2017г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение. Поради липсата на редовно връчване на заповедта, на заявителя било указано да предяви иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 47 ал.

5 ГПК. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 10.01.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител с исковата молба е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - Договор за кредит;

Извлечение от погасителен план; Покана за доброволно изпълнение, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносна бележка за държавна такса са в общ размер от 138,27 лв. Следва съобразно нормите на чл.

78 ал. 8

ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25

НЗПП Приета с ПМС № 4 от

06.01.2006 г., да се определи на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 143,81 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „**********”

ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. ********** и С.А.С., ЕГН: **********, с адрес:

***, че съществува присъденото с издадена по 19401/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 3 012,83 лв. /три хиляди и дванадесет лева и осемдесет и три стотинки/ представляваща дължима главница за погасяване задължение по Договор за потребителски заем № PLUS-11852968/12.11.2015г., сключен между „**********”

ЕАД и С.А.С. - кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 22.12.2017г. до окончателното и изплащане, 1539,06 лв. /хиляда петстотин тридесет и девет лева и шест стотинки/ възнаградителна лихва за периода от

20.11.2016 г. до 20.11.2019 г.; 138,64 лв. /сто тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, мораторна лихва за периода от

20.12.2016 г. до 11.12.2017г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.

1 ГПК С.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „**********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. *************, сгр. 14 сумата от 238,27 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 143,81 лв. разноски по ч.гр.д. № 19401/2017г. по описа на ВРС.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: