Решение № 17 от 26.01.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. С., 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500567 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №642/08.11.2021г. по гр.д.

№3185/2021г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. З. Ш. против „Арет - 90“ ООД, гр. С. иск с правно основание чл.200, ал.5 от КТ за заплащане на сумата от 200000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й А.С.С., ведно със законната лихва за забава, считано от 24.09.2020г. С решението са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 3200лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Б. З. Ш., която обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си въззивника Б.Ш. чрез пълномощника адв. В.М. от АК – С. посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Посочва, че по делото не се спорил факта на трудовата злополука, нито претърпяването на тежка емоционална загуба от страна на ищцата. Ответната страна оспорвала единствено размера на претендираното обезщетение, процесуалните й усилия били насочени към установяване на факта на съпричиняване на вредоносния резултат от 1 страна на работника. Районният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е игнорирал становището на ответника. Счита, че е налице признание на иска, видно от отговора на исковата молба и процесуалното поведение на ответника, което съдът бил длъжен да прецени. Районният съд направил изводите си за липса на доказана трайна и дълбока емоционална връзка и недоказаност на продължителни болки и страдания, търпени от ищцата от смъртта на брат й, в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивницата счита, че от свидетелските показания се установила по несъмнен начин силната, дълбока и трайна привързаност между нея и брат й, силната емоционална връзка и тежката емоционална травма от загубата на брата. Посочва, че тя и брат й са си помагали във всичко, били са заедно в ежедневието си, тя разчитала на него за справяне с всички грижи. Съдът не взел предвид представените по делото решения на ТЕЛК, установяващи здравословното й състояние и установяващи поставянето й в пълна зависимост от грижата и присъствието на друг човек, за да се справя с ежедневието си. Починалият брат е бил един, измежду тези, най-близки хора в семейството, на които тя се опирала и които се грижат за нея непрекъснато. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски за заплатен адвокатски хонорар.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, от насрещната страна - „Арет 90“ ООД, гр. С..

С отговора, въззиваемото дружество чрез пълномощника адв. ЕЛ. П., оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е обосновано, правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че съдът е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилен извод за недоказаност на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и брат й. Отчетено е че връзката е в рамките на нормалната между брат и сестра. Посочва, че възражението за признаване на иска е неоснователно, тъй като с отговора на исковата молба исковата претенция е оспорена изцяло, а алтернативно е искано намаляване размера на обезщетението, поради съпричиняване. Сочи, че съдът е бил длъжен да се съобрази с ТР №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, което е и сторил. Изискваната в тълкувателното решение дълбока връзка и сериозни морални болки и страдания не били установени. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени искания за събиране на 2 доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивницата Б. З. Ш., редовно призована, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие адв. Маринова от АК – С., която посочва, че поддържа подадената вззивна жалба на изложените основания и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата й претенция като основателна и доказана. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемото дружество „Арет - 90“ ООД, гр. С., редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. П. от АК – С., която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор по изложените в него съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването /изцяло/ – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд СПОДЕЛЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

3

С.ският районен съд е бил сезиран с предявен от Б. З. Ш. против Б. З. Ш. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на брат й А.С.С., в резултат на трудова злополука на 24.09.2020г., в размер на 200000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, намиращ правното си основание в чл.200 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.

За да възникне отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на трудова злополука или професионална болест е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните; 2. увреждане на здравето на работника, настъпило в резултат на трудова злополука, приравнените на нея случаи или на професионално заболяване – временна или трайна неработоспособност или смърт; 3. наличие на претърпени вреди – имуществени и неимуществени и 4. причинна връзка между трудовата злополука или професионалното заболяване и настъпилите вреди за пострадалия работник.

В случая между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че брата на ищцата А.С.С. е работил по трудово правоотношение при ответното дружество „Арет 90“ ООД, гр. С., като е заемал длъжността „електромонтьор“ към момента на злополуката – 24.09.2020г.

Между страните не се спори, че на 24.09.2020г. е настъпила трудова злополука при подмяна на изолаторите на технологичното оборудване на ВЕЛ „Райнино“, гр.

Исперих, обл. Разград – изход в посока с. Свещари, по наряд №128/24.09.2020г., при която е настъпила смъртта на работника А.С.С., по време на изпълнение на служебните му задължения. Злополуката е призната с нарочно, влязло в сила, Разпореждане №5104-19-4/19.01.2021г. на НОИ, за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

Не се спори по въпроса, че смъртта на А.С.С. е настъпила именно в резултат на трудовата злополука от 24.09.2020г.

Работодателят - въззивник с отговора на исковата молба е оспорвал исковата претенция с твърденето, че увреждането е настъпило в резултат на проявена груба небрежност от страна на работника и той следва да носи отговорност при условията на чл.201, ал.2 от КТ.

В случая, ищеца в първоинстанционното производство, въззивник в настоящото - Б. З. Ш. е сестра на увреденото – починалото при трудовата злополука, лице – А.С.С..

4

По смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък, включва лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Спорният въпрос, пренесен с въззивната жалба във въззивното производство касае всъщност налице ли е визираната в Тълкувателното решение трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния брат и търпени ли са продължителни болки и страдания от смъртта му, обуславящи визираното в тълкувателното решение изключение за обезщетяване на неимуществени вреди.

Както бе посочено, съгласно ТР№ 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1 по описа на ОСНГТК на ВКС освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изключението е обяснено по следния начин: когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.