Протокол № 7890 от 07.06.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 7890 гр. София, 28.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА

Съдебни

МАРТИНА ЕВГ. ПАНКОВА заседатели: Таня Цв. Златанова при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА и прокурора Г. П. И.

Сложи за разглеждане докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Наказателно дело от общ характер № 20211110214098 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Л. Г. Р. , редовно уведомен чрез адв. Т., се явява лично

АДВ. М. Т., редовно уведомена, не се явява.

В съдебното заседание се явява АДВ. М., с пълномощно за съдебното заседание.

СРП се представлява от ПРОКУРОР И..

СЪДЪТ докладва постъпила молба от адв. Т., с която моли да бъде отменена мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ по отношение на подсъдимия Р. с доводи, че ще изложи подробни аргументи в съдебно заседание.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ по лична карта:

Л. Г. Р. е със снета по делото самоличност.

СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на Съда, съдебния секретар и прокурора.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл.275 от НПК.

СЪДЪТ след като констатира, че са изпълнени изискванията на чл.271чл.275 и на осн. чл.276 от НПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ по отношение на подсъдимия Р..

/прочете се/

ЗАЩИТАТА: Поддържаме искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Нямам доказателствени искания.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Няма да соча нови доказателства.

С оглед изявлението на страните и на осн. чл. 283 НПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна.

На осн. чл. 286 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо председател, моля да постановите съдебен акт, с който да уважите така депозираната молба и да отмените мярката за 2 процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ спрямо подзащитния ми. Защитата намира, че към настоящия етап от наказателното производство, дори и да е съществувала някаква необходимост нейното налагане в хода на ДП към настоящия момент такава необходимост отсъства. Това е така, доколкото видно от всички материали по делото подзащитният ми е трайно обвързан с територията на Република България, като същият полага обществено полезен труд, същият е адресно регистриран и липсват, каквито и да е било данни от които може да се направи извод, че съществува реална опасност Р. да се укрие извън пределите на Република България. Обвинението по което подзащитния ми е предаден на съд, не е от такова естество, което да предполага евентуално укрИ.е. Тоест от тежестта на самото обвинение не може да се извлече такава опасност. На следващо място, следва да бъде отчетен периода от време през който действа мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“, а именно срок от почти две години. Защитата е наясно, че в съдебна фаза няма максимално предвиден срок за действие на тази мярка.

Следва да бъде отчетено доколко същата се явява пропорционална и този срок се явява разумен. Към настоящия момент предвид процесуалното поведение на подзащитния ми, а именно, че същият не е ставал пречка по никакъв начин за забавяне на производството, както и неговата защита, намирам, че тази мярка може да бъде отменена. Следва да се отчете, че в случай на отмяна на тази мярка за процесуална принуда, че спрямо него ще продължи да действа МНО „Гаранция в пари“, която би обезпечавала нормалното развитие на наказателния процес. Предвид изложеното, моля да отмените мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитата ми. Налага ми се да напусна страната във връзка с работата ми. Нямам намерения да се укривам или да възпрепятствам делото. Основното, за което искам да отпадне МНО е във връзка с работата ми. Евентуално, сестра ми живее в Испания, да отида да ги видя, но не е конкретно свързано с това. На същото място работя.

Предният път съм представил копие от трудовия ми договор. Няма, какво друго да кажа.

ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на така депозираната молба.

Считам, че същата е неоснователна. Нито защитата, нито подсъдимият излагат конкретна причина за напускане на страната. Не се посочва периода, в който ще се пътува. Не се посочва с какво и къде ще се пътува. Не се посочва, какво точно във връзка с работата налага пътуването. Считам, че молбата не следва да бъде уважена. Не считам ,че срокът на прилагане на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ прекомерен, още повече, че същият е действително пократък от две години към настоящия момент, като част от заседанията са отлагани именно поради неявяването на защитата на Р.. Моля да имате това предвид. Моля да оставите молбата без уважение.

На осн. чл. 297 ал. 1 НПК

СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ

ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да ми бъде отменена мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩЕНИЕ.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, УСТАНОВИ следното:

Производството е по чл. 270, ал. 3 от НПК, образувано въз основа на постъпила молба от адв. М. Т., в качеството й на защитник на подс. Р., с която се иска от съда да бъде отменена взетата спрямо него мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

В съдебно заседание защитата и подсъдимия са изложили доводи, че с оглед трудовата ангажираност на подсъдимия, както и темпоралния период от време през, който спрямо същия е действала мярката за процесуална принуда са намалили интензитета на визираните в закона опасности същият да се укрие или възпрепятства разглеждането на делото, поради което в тази насока правят искане от съда така наложената мярка за процесуална принуда да бъде отменена изцяло.

В право на собствена защита подсъдимият Р., релевира доводи за наличие на служебни ангажименти, като се аргументира, че същият е трайно обвързан на територията на страната, трудово ангажиран е и не възнамерява да се укрива и препятства разследването.

Представителят на държавното обвинение намира молбата за неоснователна, като излага доводи, че продължителния период, в който спрямо подсъдимия е действала мярката за процесуална принуда е в следствие на процесуалното поведение на защитата на подсъдимия, който е ставал причина за отлагане на част от насрочените открити съдебни заседания. По същество намира, че не са налице основания да се приеме, че така взетата мярка за процесуална принуда следва да бъде отменена.

Настоящия съдебен състав независимо, че се е произнасял по идентична молба от страна на подсъдимия, чрез неговия защитник в настоящето производство дължи суверенна преценка по отношение на предпоставките, с които обезпечават взетата мярка за процесуална принуда, доколко същите се препокриват с тези с мерките за процесуална принуда, а именно обоснованото предположение за съпричастност към инкриминираното деяние, както опасността подсъдимия да се укрие. Доколкото мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ е субсидиарна в по-голяма степен обезпечава участието на подсъдимия в наказателното производство и преклудира възможността същия напускайки пределите на Република България да се укрие, в този смисъл след да се извърши преценка за наличието или липсата на основателни причини и доводи, които да водят до извода, че вече е отпаднала необходимостта от подобна мярка за процесуална принуда и интензитета на опасността, същият да се укрие, не може да бъде реално изведен. В този смисъл от материалите по 4 делото към настоящия момент е безспорно установено, че подсъдимият Р. е подсъдим по настоящото производство, като спрямо него с протоколно определение от 20.04.2021г. на 10 - ти въззивен състав на СГС по въззивно частно наказателно дело 1420/2021г. е била взета МНО „Задържане под стража“, която в последствие е изменена в МНО „Гаранция в пари“. С постановление на прокурора от 21.04.2021г. спрямо Р. е наложена „Забрана за напускане пределите на Република България“. Към настоящия момент по делото са били проведени реално две съдебни заседания, в които е даден ход на съдебното следствие, като към настоящия момент не са били събрани доказателства, които да разколебават първоначалните изводи на съда за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние. По отношение на изложените доводи за изтеклия период от време през който спрямо подсъдимия е действала мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ Съда споделя доводите на защитата, че същата действа в продължителен период от време, а именно две години от датата на нейното вземане, но това не е достатъчно обстоятелство, което да обоснове необходимостта от отпадане на така взетата мярка за процесуална принуда. В действителност по делото няма спор, както е и е изложено в молбата, че спрямо Р. действа и МНО „Гаранция в пари“, която да обезпечи целите на чл. 57 от НПК. Няма и спор, че същият с процесуалното си поведение до настоящия момент не е станал причина за отлагане на делата и има безукорно процесуално поведение. Няма спор и че се явява доказано твърдение, че към настоящия момент, същият е трудово ангажиран, за което в предходно съдебно заседание са били представени писмени доказателства.