Определение № 41 от 23.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. София, 23.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20241001000036 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 692/11.01.2024 г. по описа на САС, депозирана от „Графкар“ ООД срещу определение № 3249/02.10.2023 г. по т.д. № 232/2023 г. по описа на СГС, VI-19 състав в частта му, с която се прекратява като недопустимо производството по предявените като евентуални искове на „Графкар“ ООД за установяване съществуване на вземанията в размер на 341 975 лева и 6 736.87 лева (левова равностойност на 3444.51 евро), като суми, получени от ЕТ „К. К.“ без основание, както и за установяване съществуване на вземане на „Графкар“ ООД в размер на 155 234 лева, представляваща получена от длъжника без основание сума, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземания до окончателното плащане. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено в обжалваната част и делото да бъде върнато за произнасяне по исковете.

По отношение на вземанията в размер на 341 975 лева и 6 736.87 лева жалбоподателят сочи, че ги предявил своевременно в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.“ на две евентуално съединени основания – по договор за заем, а ако такъв не бъде установен – като недължимо платени. Вземанията били приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания на главното основание – по договор за заем, което изключвало възможността синдикът да се произнася по евентуално заявеното основание. Списъкът се одобрявал от съда по несъстоятелност с определение, което не подлежи на обжалване и съдебният контрол по отношение съществуването на вземането се уреждал именно в исковото производство по чл. 694 ТЗ. Обратното би означавало, че кредиторът, който е удовлетворен от приетото от синдика вземане на главното основание, въпреки това следва да подава възражение срещу включването на вземането му на евентуалното основание в списъка на неприетите вземания. Що като главното му вземане било прието, кредиторът нямал интерес да възразява срещу списъка на неприетите вземания, където би било включено евентуално предявеното вземане. Освен това се поддържа, че тъй като нямало изискване относно реквизитите на списъка на неприетите вземания, то можело да се стигне до включване на едно и също вземане едновременно в списъка на приетите и в 1 списъка на неприетите вземания. Освен това искът по чл. 694 ТЗ следвало да бъде предявен за вземанията, които са предявени по реда на чл. 686 ТЗ като размер и основание, както било сторено и в случая, поради което не било налице нарушение на посочената разпоредба.

Неправилно било и определението в частта му по отношение на сумата 155 234 лева, представляваща получена от длъжника без основание сума. Това вземане било предявено със заявление от 23.09.2022 г. Вземане със същия размер, но с основание заемни средства е било включено в списъка на приетите вземания. С определението от13.01.2023 г. по чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността изключил от списъка на приетите вземания вземане за същата сума, но с основание получена без основание сума. Това породило у кредитора „Графкар“ ООД интерес да предяви иск за установяване на вземането си. Исковият съд приел, че така предявеният иск е недопустим, защото вземане с основание недължимо платено не било включвано от синдика в списъка на приетите вземания, като нямало как да се установи дали се касае до очевидна фактическа грешка при посочване на основанието на вземането от синдика, поради липса на изложени от него мотиви по списъка. Жалбоподателят намира, че след като е предявено вземането на основание дадено без основание, то ясно било, че се касае до техническа грешка по отразяване на основанието в списъка на приетите вземания. Така приел и съдът в производството по чл. 692 ТЗ, като изключил от списъка именно вземане, основано на неоснователно обогатяване, а не на договорно основание. Отново се сочи, че кредиторът е обвързан от предявените вземания и не може да предявява иск за други вземания. Счита се, че дори да се стигне до повтаряне на всички действия по приемане и оспорване на вземането, то крайният резултат, свързан с предявяване на иск по чл. 694 ТЗ от кредитора „Графкар“ ООД щял да бъде същият.

Направено е евентуално искане, ако въззивната инстанция сподели изводите н първата инстанция, производството по частната жалба да бъде спряно, до развиване на ново произнасяне от синдика по предявените от „Графкар“ ООД вземания. Такова искане е направено и до произнасяне от съда по несъстоятелността по молба на жалбоподателя от 20.10.2023 г. по т.д. № 2725/2021 г. на СГС за поправка на очевидната фактическа грешка в списъка на приетите вземания от съда или от синдика.

С допълнителна молба от 05.12.2023 г. жалбоподателят е уведомил въззивния съд, че по молбата му до съда по несъстоятелност, посочена по-горе, съдът е постановил определение от 23.10.2023 г., с което е указал на синдика А. М. да се произнесе по молбата на „Графкар“ ООД, с която е предявено вземането в размер на 155 234 лева, но на заявеното в молбата основание , подлежаща на връщане сума като получена без основание. Синдикът представила молба, с която след констатирана очевидна фактическа грешка, е представила списък (корекция) на вече обявения на 18.10.2022 г. списък на кредиторите с приети вземания само по отношение на вземането в размер на 155 234 лева. Според жалбоподателя не били постъпили възражения по така представения коригиращ списък.

Длъжникът ЕТ „К. К.“ и неговият синдик не са депозирали отговори на частната жалба.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Т.д. № 323/2023 г. по описа на СГС, VI-19 състав е образувано по изпратена по пощата на 30.01.2023 г. искова молба на „Графкар“ ООД против ЕТ „К. К.“ (н) на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, за установяване съществуването на вземания на ищеца в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник, а именно: да бъде 2 установено съществуването на част от предявените в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.“ /н/ вземания на „Графкар“ ООД, които след възражение на длъжника са изключени от съда по несъстоятелност от списъка на приетите вземания с Определение № 133 от 13.01.2023 г., постановено по т. д. № 2725/2021 г. по описа на СГС, а именно: - 341 975 лева – вземане, произтичащо от договори за заем, сключени между дружеството и длъжника /в периода 14.01.2020 година -28.09.2021 година/, а при условията на евентуалност като получени от длъжника суми без основание; - лихва за забава в общ размер върху сумата 341 975 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателното плащане; - 6736,87 лева (левова равностойност на 3444,51 евро) - вземане по договор за заем между дружеството и длъжника, а при условията на евентуалност като получена от длъжника сума без основание; - лихва за забава върху сумата по 6736,87 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата в размер на 251,26 лева ; - 155 234 лева - сума, която подлежи на връщане като получена без основание от длъжника; - лихва за забава върху сумата по 155 234 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата; - 22 200 лева - адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството по несъстоятелност на ответника.

В допълнителна молба от 09.03.2023 г. ищецът е пояснил, че евентуалните искове се предявяват, тъй като вземанията, които са техен предмет, са предявени като евентуални в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.“ и не са разглеждани от синдика, който включил в списъка на приетите вземания главните вземания. Въпреки че в производството по чл. 692 ТЗ съдът изключил главните вземания от списъка на приетите вземания, той също не разгледал евентуалните вземания.

След двойна размяна на книжа, при която синдикът е взела становище само по главните искове и акцесорните искове към тях, СГС е приел, че евентуалните искове са недопустими. Този за сумата 341 975 лева като получена от длъжника без основание и за сумата 6736,87 лева (левова равностойност на 3444,51 евро) - като получена от длъжника без основание, защото претенцията по тях не е била разглеждана нито от синдика, нито от съда в производството по чл. 692 ТЗ. Относно иска за сумата 155 234 лева, която подлежи на връщане като получена без основание от длъжника е прието, че вземане за такава сума и на посоченото основание не е приемана от синдика. Предвид така посоченото производството е прекратено по предявените евентуални искове, като недопустимо, ведно с искането за установяване вземане за на законна лихва от датата на молбата за предявяване на вземания върху първите две суми.

От събраните по делото писмени доказателства и вписванията в ТРРЮЛНЦ се установява следното:

От обявяванията в търговския регистър по партидата на ЕТ „К. К.“ се установява, че производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.“ /н/ е открито с Решение № 1020/26.08.2022 г. по т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС, TO, VI-4 състав, вписано в ТР на същата дата. По-късно длъжникът е обявен и в несъстоятелност на основание чл.630 ал.2 ТЗ.

От представеното от ищеца заявление с вх. № 60125/23.09.2022 г. за предявяване на вземания се установява, че в срока по чл. 685 ТЗ в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.“ са предявени следните вземания на „Графкар“ ООД: 341 975 лева - вземане, произтичащо от договори за заем, сключени между дружеството и длъжника, а при условията на евентуалност като получена от длъжника сума без основание; - лихва за забава върху сумата 341 975 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателното плащане; 3 6736,87 лева (левова равностойност на 3444,51 евро) - вземане по договор за заем между дружеството и длъжника, а при условията на евентуалност като получена от длъжника сума без основание; - лихва за забава върху сумата по 6736,87 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата; - 155 234 лева - суми, които подлежат на връщане като получени без основание от длъжника; - лихва за забава върху сумата по 155 234 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата; - 159 000 лева - суми, които подлежат на връщане като получени без основание от длъжника; - лихва за забава върху сумата от 159 000 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата; - 22 200 лева - адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството по несъстоятелност на длъжника.

В изготвения от синдика първи списък на приетите вземания, обявен в ТР на 18.10.2022 г., посоченото основание за включването на предявените от „Графкар“ ООД вземания в размер на 341 975 лева и 6736,87 лева е „заемни средства“. Липсва произнасяне относно евентуално направеното искане за включването на тези суми като получени от длъжника при липса на основание. В производство по възражението на ЕТ „К. К.“ срещу включването на вземанията на „Графкар“ ООД в списъка с приетите вземания съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение от 13.01.2023 г., постановено по реда на чл. 692 ТЗ и обявено в търговския регистър на 16.01.2023 г., като е изключил от списъка на приетите вземания тези в размер на 341 975 лева и 6736,87 лева като дължими по договори за заем.

В същия списък на приетите от синдика вземания (обявен в ТРЮЛНЦ на 18.10.2022 година) е включено вземане на „Графкар“ ООД в размер на 155 234 лева, с основание за приемане „заемни средства, удостоверени с банкови извлечения от сметка на „Райфайзен Банк (България)“. С определението по чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелност е разгледал възражение на длъжника и срещу това вземане и го е изключил като такова, предявено на основание платено без основание.