Решение № 21 от 16.04.2026, Районен съд - Чирпан

Съд: Районен съд - Чирпан
Дело: Административно наказателно дело 312/2025
Вид: Решение № 21
Подписан: 16.04.2026
В сила: 07.05.2026
Състав: Ивайло Митков Енчев

Цитирани разпоредби

чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Чирпан, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря М.а В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20255540200312 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на С. Г. С. с ЕГН ********** и с постоянен адрес: XX обл. Стара Загора, чрез процесуалния му представител адв. Димитър Търгов -АК Стара Загора, с адрес за призоваване град Чирпан, бул.“Г.Димитров” № 26 к-с „Явор“ ет. 2 против Наказателно постановление № 5-0375-000484 от 08.10.2025г. на Недялко Сребрев П. - Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена административна санкция - глоба в размер на 200 лева /102.26 евро/ за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, по съображения подробно описани в жалбата и моли да бъде отменено.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани, чрез процесуалния си представител. Молят да се потвърди НП.

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендират юрисконсултско възнаграждение в полза на МВР – Стара Загора.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа гледна точка следното:

На 01.09.2025 г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН Серия: GA АКТ № Е 3261190 от мл. автоконтрольор Цветан Калев при РУ – Чирпан, за това, че на същата дата, около 22:36 часа, в гр. Чирпан, бул. Георги Димитров, до дом 48, в посока на движение запад-изток, управлява собственият си лек автомобил марка XX, модел XX с регистрационен номер XX, ката управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство - значителна неизправност, с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя, като в самия акт е отразено, че същият е получил препис.

Въз основа на този акт е издадено Наказателно постановление № 25-0375000484/08.10.2025 г. от Недялко Сребрев П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ – Чирпан, оправомощен да издава наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В НП е възпроизведено същото фактическо обвинение и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложена глоба от 200 лв. /102.26 евро/.

По делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства. Като писмени доказателства съдът прие и обсъди: АУАН серия GA № 3261190/01.09.2025 г., наказателно постановление № 25-0375-000484/08.10.2025 г., заповеди за компетентност, писма и справки от ОДМВР – Стара Загора, включително писмо относно техническата изправност на процесното МПС, както и останалите приложени по делото документи.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Цветан Калев и свидетеля В. К. се установява, че при извършената проверка контролните органи са възприели автомобила като „по-шумен от обичайното“, като констатацията за неизправност на шумозаглушителното устройство е направена единствено въз основа на слухови възприятия, без използване на техническо средство за измерване на нивото на шума .

От показанията на актосъставителя се установява още, че същият няма конкретен спомен за дата и час на извършеното нарушение, както и че не е извършвана проверка с техническо средство, а изводът за неизправност е направен по предположение за евентуална липса на елементи от шумозаглушителната система.

Свидетелят К. също потвърждава, че не е използвано техническо средство, като сочи, че преценката е направена „по слух“, поради липса на уред за измерване на шум, като същевременно заявява, че впоследствие подобни неизправности се установяват от специализирани органи с технически средства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и непротиворечиви, доколкото същите се подкрепят взаимно, като същевременно съобрази и техния характер на възприятия при извършване на проверката.

От правна страна съдът намира следното:

Съдът, в изпълнение на задължението си за служебна проверка на законосъобразността на наказателното постановление, намира, че същото е издадено от компетентен административнонаказващ орган, в рамките на предоставените му правомощия, а актът за установяване на административно нарушение е съставен от надлежно оправомощено длъжностно лице. Не се констатират нарушения и относно спазването на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, по 2 пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са технически изправни. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ санкция при управление на МПС със значителна техническа неизправност.

За да е налице съставомерност на деянието, следва да бъде установено по несъмнен начин не само наличието на техническа неизправност, но и нейният вид и степен, доколкото законът прави разграничение между незначителна, значителна и опасна неизправност, за които са предвидени различни по вид и размер санкции.

В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин наличието на техническа неизправност на шумозаглушителното устройство, още по-малко такава, която да бъде квалифицирана като „значителна“. Констатацията на контролните органи е направена единствено въз основа на субективна преценка „по слух“, без използване на техническо средство и без извършване на измерване на нивото на шума.

Съдът намира, че подобна преценка не представлява годно доказателствено средство за установяване на административно нарушение от този вид, доколкото липсват обективни и проверими данни относно състоянието на превозното средство. В този смисъл не може да се приеме, че е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с техническа неизправност, още по-малко с такава от категорията на „значителните“.

Наред с това, в наказателното постановление липсва конкретно описание на твърдяната неизправност, като е използвано единствено общото понятие „неизправно шумозаглушително устройство“, без да се посочи в какво се състои неизправността, което е в противоречие с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и води до неяснота на административнонаказателното обвинение.

С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице всички елементи от фактическия състав на административното нарушение, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл основателни се явяват възраженията на въззивника.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски по делото.

По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Направено е възражение от процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на същото.

Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената от процесуалния представител работа, както и обстоятелството, че са събрани както писмени, така и гласни доказателства, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0375-000484 от 08.10.2025 г., издадено от Недялко Сребрев П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ – Чирпан, с което на С. Г. С. с ЕГН **********, с адрес: XX, е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на С. Г. С. сумата от 204.52 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

----- следващ документ -----