Присъда № 15 от 14.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 15 от 14.04.2025 г. по

НОХД № 1236 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора Обвинението против подсъдимия А. Ф. К., роден на *** г. в гр. Стара Загора, с ЕГН ********** е в това, че на неустановена дата през лятото на 2016 г. в ***, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилите 14-годишна възраст А. О. С. /тогава с имена А. С. Е./, родена на *** г. и Г. Е. В., родена на *** г., като е блудствано с две малолетни лица и деянието е извършено чрез употреба на сила спрямо двете лица – престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.

Съдебното производство по делото се проведе в отсъствие на подсъдимия А. Ф. К., в хипотезата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. да отчете наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – изтеклия значителен период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната му отговорност. Поради това пледира за определяне на наказанието “Лишаване от свобода” под минимума предвиден в закона с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, за срок позволяващ отлагане на неговото изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от 5 години.

Служебният защитник на подсъдимия - адвокат К. Т. от АК - Стара Загора в хода на съдебните прения пледира за доказаност на обвинението срещу подзащитния му по несъмнен начин. Моли съдът да отчете наличието на смекчаващите отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, като също счита, че изтеклия значителен период от време от извършване на деянието до момента /близо 9 години/ е основание да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието “Лишаване от свобода” да бъде определено под законовия минимум от пет години. Счита, че целите на наказанието биха се постигнали в пълен обем с приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК – с условно осъждане на подсъдимия.

Подсъдимият А. Ф. К. е взел участие в проведеното срещу му досъдебно производство, като е дал лаконични обяснения за случилото се лятото на 2016 г. в *** и изразява разкаяние.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Ф. К. е роден на ***г. в гр.Стара Загора, с постоянен адрес: ***, български гражданин, с начално образование, неженен, работи като общ работник, неосъждан и без криминалистически регистрации.

1

През лятото на 2016г. подсъдимият К. живеел при баба си в ***, обл.

Стара Загора в пристройка към къща. В същия двор в къщата живеели и малолетните пострадали А. О. С. /тогава с имена А. С. Е. – видно от Удостоверение за идентичност на имената – л.166 от ДП/, родена на *** г. и Г.

Е. В., родена на *** г. Двете деца, тогава били на 7 годишна възраст , точно завършили първи клас и прекарвали лятната си ваканция играейки заедно в двора на къщата.

Подсъдимият К. бил първи братовчед на свидетелката Г. Е. В..

Независимо, че двете деца били още в невръстна възраст за сексуални отношения, подсъдимият решил да извърши с тях блудствени действия.

Един ден, на неустановена дата през лятото на 2016 г., както двете момичета си играели в двора на къщата в *** той им предложил да ги заведе до магазина в центъра на селото и да им купи сладки неща за ядене.

Отишли до магазина, като там той им купил разни сладки изделия близалки и сокчета и др. и се прибрали заедно.

Те влезли в стаята, където живеели родителите на свидетелката и пострадала Г. В., сложили си нещата на масата и започнали да ги ядат. Тогава в стаята влязъл подсъдимия К., тайно заключил входната врата, взел ключа със себе си и пуснал телевизора като го настроил на порно канал. Казал им, че каквото става на телевизора ще се случи и с тях.

Тъй като на телевизора давали как хора правят секс, двете се уплашили и започнали да плачат.Опитали се да избягат през вратата, но не успели, тъй като тя била заключена.

Тогава той започнал насила да съблича и двете момичета. Те се опитвали да си вдигат гащите, но той отново ги свалял насила. После той си събул своите гащи. Двете деца още повече се уплашили, защото до този момент не били виждали гол мъж. Подсъдимият започнал да опипва и двете момичета в областта на половите им органи и в областта на гърдите. Сложил отново насила и двете на леглото, като се опипвал по члена. По думите на свидетелката и пострадала А. С., непрекъснато „обарвал“ и тях, и себе си по члена като се обръщал да гледа и телевизора. Първо легнал върху свидетелката Г. В. и правел движения „напред-назад“, после направил същото и спрямо свидетелката С.. Опитвал се със сила да разтвори краката им.

Момичетата си затворили очите и си стискали краката. Колкото и да се опитвали да си стискат краката, той успял с члена си да се докосне до половите органи на децата. Първо като легнал върху свидетелката В., а после лягайки върху другата свидетелка, той започнал да търка члена си по половия им орган. Те плачели през цялото време и се съпротивлявали като го ритали, но подсъдимият продължавал блудствените си действия.

След известно време, по думите на свидетелката С., „А. стана и излезе нещо бяло от неговия член. Той се облече и си тръгна. Тогава видях, че си отключва вратата и разбрах, че е заключил предварително.“ После двете с Г. В. се облекли, излезли на двора и си казали, че няма да 2 кажат на никого. Двете деца с тяхната детска психика си мислели, че те са виновни за случилото се и ги било страх и срам.

След два - три дни подсъдимият К. след като осъзнал изцяло какво е направил с двете деца, страхувайки се да не го издадат, без да се обади на никого избягал от къщата и заминал в неизвестна посока, като повече не се е завръщал в родния си дом. Установил се да живее в с.Батановци, общ. Перник, където работил като общ работник.

Момичетата не разказали на никого за случилото се с тях в продължение на почти 4 години.

Едва в средата м. юни 2020 г., когато пострадалата Г. В. е била на гости в дома на родителите на другото пострадало момиче А. С., последната споделила с майка си – свидетелката С. Е., за случилото се през лятото на 2016 г. и за блудствените действия извършени спрямо тях двете от подсъдимия А.

К.. Тя се обадила на майката на Г. свидетелката К. А. и на 16.06.2020 г. бил подаден сигнал в РУ – Казанлък, въз основа на който било образувано и досъдебно производство срещу извършителя К..

По досъдебното производство е била назначена и изготвена Съдебна психолого-психиатрична експертиза на Г. Е. В. /на 7 години към деянието/ , изслушана в съдебно заседание, според заключението на която малолетната /към изготвяне на СППЕ на 11 г. / е психично здрава. Към инкриминираната датата и при освидетелстването й е била в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Становището на експертите е, че към инкриминирания период детето с оглед ниската си възраст не е осъзнавало, че действията извършени от А. К. спрямо нея са с цел удовлетворяване на сексуални потребности. Осъзнаването е настъпило в пубертета – на 10-12 годишна възраст. Вещите лица са дали категорично заключение, че не се констатират клинични данни за преживян диагностично значим стрес към инкриминирания период или такъв, свързан с промяната на психичното състояние на Г. Е. В.. При освидетелстваната не са констатирани настъпили неблагоприятни последици за психиката й, свързани със сексуално съзряване, сексуална ориентация и израстване.

Назначена и изготвена в хода на разследването е и Съдебна психологопсихиатрична експертиза на другото пострадало момиче – А. О. С. /на 7 години към деянието, тогава с имена А. С. Е. /, изслушана в съдебно заседание, според заключението на която малолетната /към изготвяне на СППЕ на 11 г. / е психично здрава. Към инкриминираната датата и при освидетелстването й е била в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Становището на експертите е, че към инкриминирания период детето с оглед ниската си възраст не е осъзнавало, че действията извършени от А. К. спрямо нея са с цел удовлетворяване на сексуални потребности. Осъзнаването е настъпило в пубертета – на 10-12 годишна възраст. Вещите лица са дали категорично заключение, че не се констатират клинични данни за преживян 3 диагностично значим стрес към инкриминирания период или такъв, свързан с промяната на психичното състояние на пострадалата А. О. С.. При освидетелстваната не са констатирани настъпили неблагоприятни последици за психиката й, свързани със сексуално съзряване, сексуална ориентация и израстване.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена Съдебна психолого-психиатрична експертиза на извършителя – подсъдимия А. Ф. К., изслушана в съдебно заседание, като видно от заключението той не страда от психично заболяване. Към инкриминирания период – лятото на 2016 г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Бил е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях и да участва във фазите на наказателното производство, както и да изтърпява наказание.

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия А. К. частични самопризнания, от показанията на свидетелките и пострадали А. С. Е. и Г. Е.

В., дадени в хода на ДП пред съдия и пред разследващ орган и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.2, предл.1 и ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК, от непосредствените показания на свидетелката С. Е. С. – майка на А., от показанията на свидетелката К. И. А. – майка на Г., дадени в хода на ДП пред разследващ орган и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, предл.2 от НПК, от показанията на свидетелката Н. У. в хода на съдебно следствие и тези на свидетелите Е А. С.

А. и Г. А., приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.5 от НПК, от изготвените Комплексна Психолого-психиатрична експертиза на Г. Е. В. /л.29-43 от ДП/, Комплексна психолого-психиатрична експертиза на А. С. Е. /л.51-69 от ДП/ и Комплексна психолого-психиатрична експертиза на дееца, от справка за съдимост на подсъдимия /л.162 от ДП/, характеристична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и от др. писмени доказателства по ДП, и от приетата в съдебно заседание актуална справка за съдимост.

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимия А. Ф. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 149, ал.5, т.1 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, като на неустановена дата през лятото на 2016 г. в ***, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилите 14-годишна възраст А. О. С. /тогава с имена А. С. Е./, родена на *** г. и Г. Е. В., родена на *** г., като е блудствано с две малолетни лица и деянието е извършено чрез употреба на сила спрямо двете лица.

4

От обективна страна е доказано, че на посоченото място - къща в ***, през лятото на 2016 г. , подсъдимият е осъществил физически контакт по описания във фактическото изложение начин и чрез използване на сила с малолетните пострадали момичета А. и Г., като извършените от него действия по естеството си са такива, с извършването на които е възможно и е постигнал възбуждането на полово желание и удовлетворяването му, без съвкупление.

Цялостното обективно поведение на подсъдимия, като поредица от фактически действия, съпътстващи осъществения физически контакт с момичетата от събличането му пред тях, събличането на двете деца, пуснат порно канал по телевизора, лягането на дееца и децата в общо легло, опипването и извършените телодвижения, макар и без осъществяване на проникване в аналния отвор и във влагалището им, навежда на единствения извод за наличие на предвидената в закона специфична цел, обосноваваща и прекия умисъл за осъществяване на деянието от подсъдимия.