Решение № 1688 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1688 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100500556 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3521/03.11.2021 г., постановено по гр. д. № 31350/2021 г. по описа на СРС, 34 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. А. Г. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД №2830/2017 г. по описа на СРС, НО, 152 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.10.2018 г. – дата на влизане в сила на присъдата до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 20200 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв. разноски за производството пред СРС.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 20200 лв. е депозирана въззивна жалба от ищеца в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Излага съображения, че решението е несправедливо съгласно принципа на чл. 52 ЗЗД. Счита, че съдът при определянето на обезщетението не е взел предвид емоционалното напрежение на ищеца, възрастта му, неговото социално положение, които обосновават претендирания с исковата молба размер.

Определеният размер на обезщетение не може да компенсира психическия страх на ищеца и последиците му в житейски план. Освен това не съответства на тежестта на повдигнатото обвинение и вредоносните последици. Поддържа, че съгласно свидетелските показания ищецът е личност, която към настоящия момент е поправила начина си на живот и има повисоки морални ценности. Ето защо моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да присъди пълния размер на претендираното обезщетение, заедно със законната лихва върху него.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на 1

Република България.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа въззивната жалба, като моли да бъде уважена. Претендира разноски за държавна такса за въззивното обжалване.

В открито съдебно заседание представителят на СГП е оспорил въззивната жалба.

Изразява становище, че правилно съдът е преценил, че не може да бъде възприето наличие на пряка причинна връзка между това производство и други наказателни производства, водени по това време, и нестабилното състояние на ищеца. Поддържа, че наказателното производство е протекло в разумни срокове, била е взета мярка за неотклонение „подписка“, а обжалваното решение е съобразено с чл. 52 ЗЗД и съдебната практика.

Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 3000 лв. е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. А. Г. с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 20200 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2018 г. до окончателното плащане.

Видно от приложеното н. о. х. д. № 2830/2017 г. по описа на СРС, НО, 152 състав, заедно с в. н. о. х. д. № 3637/2018 г. по описа на СГС и досъдебно производство № 225ЗМК 434/2016 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. 3320/2016 г. по описа на СРП, че досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 3 НПК на 15.02.2016 г., като на същата дата ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР със съмнение за притежание на наркотични вещества. Видно от постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 225ЗМК 434/2016 г., че на 10.10.2016 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 15.02.2016 г. около 17,35 часа в гр. София, кв. Изток, ул. „Юрий Гагарин“ срещу вход А на бл. 37 в паркиран лек автомобил марка „Ауди“ с рег.

№ *******, е държал без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите високорисково наркотично вещество – един брой спринцовка, съдържаща смес от кофеин, метадон и амфетамин с тегло 3,00 мл с активно действащ компонент амфетамин 1,7% на стойност 90,00 лева – престъпление по чл. 354а, ал.

3, предл. 2, т. 1, алт. 1 НК , за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ от две хиляди до десет хиляди лева. На ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 лв. На 19.10.2016 г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем. На 16.12.2016 г. е предявено разследването на ищеца, видно от протокол за предявяване на разследване, а на 16.01.2017 г. е съставено писмено мнение от разследващ полицай при 01 РУ-СДВР досъдебното производство да се изпрати в СРП с мнение за предаване на съд на обвиняемото лице. На 15.02.2017 г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца за посоченото по-горе престъпление. Взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 лв. е потвърдена от съда.

Производството пред първата инстанция е продължило в пет открити съдебни заседания, като процесуалното поведение на подсъдимия не е ставало причина за отлагане на делото, като се е явявал лично на всяко заседание. С определение на съда, постановено в открито съдебно заседание от 28.11.2017 г. е отменена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „парична гаранция“. С присъда от същата дата, постановена по н. о. х. д. № 2830/2017 г. по описа на СРС, 152 състав, подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По протест на прокурор от СРП е образувано в. н. о. х. д. № 3637/2018 г. по описа на СГС, което е протекло в едно съдебно заседание, проведено на 10.10.2018 г. С окончателно решение, постановено по в. н. о. х. д. № 3637/2018 г. по описа 2 на СГС, влязло в сила на 23.10.2018 г., е потвърдена оправдателната присъда.

От приложената справка за съдимост, издадена на 18.03.2021 г. е видно, че ищецът е бил осъден с присъда от 16.04.2014 г., изменена с решение от 16.07.2014 г. по в. н. о. х. д. № 2154/2014 г. по описа на СГС, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от пет години.

В първоинстанционното производство са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.К. Г., който установява, че познава ищеца от 10-12 години. През есента на 2016 г. ищецът му споделил, че го обвинили за притежание на наркотици, но не е бил виновен. В продължение на две години коренно се променил, започнал да страни от компанията, бил притеснен, отслабнал от притеснение. Стоял затворен сам в стаята си, защото се притеснявал от обвинението и това, че може да влезе в затвора. Ищецът бил депресиран и се затворил в себе си, а преди 2016 г. бил весел. Когато приключило самото дело през 2018 г. започнал да се пооправя, като все още се възстановявал. Отказвал да говори за случилото се.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо, поради което следва да бъдат разгледани доводите за неговата неправилност.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ , следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на Прокуратурата от незаконно повдигнатите му обвинения в извършване на престъпление, за което същият е оправдан с влязла в сила присъда.

От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, се установи осъществяването на всички елементи от описания правопораждащ фактически състав.

Срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, ал. 1 НК. Съгласно разпоредбите на чл. 93, т. 7 НК „тежко престъпление“ е това, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 5 години, т. е. престъплението, за което срещу ищеца е било повдигнато обвинение, е тежко по смисъла на сочената разпоредба.

Правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция с въззивната жалба, обхваща въпросите какъв е справедливият размер съгласно критериите за справедливост, заложени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение.

Съгласно трайната практика в понятието „неимуществени вреди“ се включват всички 3 телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Критерият за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретни обективни обстоятелства, преценявани във всеки конкретен случай - тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване и вида на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта на пострадалия, наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване /така решение № 186/21.12.2017 г. по гр. д. № 1780 /2017 г. по описа на ВКС, III г.о. и др./

От ангажираните по делото свидетелски показания, които съдът възприема изцяло като обективни, доколкото се отнасят до лично възприети от свидетеля обстоятелства, се установи, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство ищецът е преживял притеснения и неудобства.

В случая при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се съобрази, че наказателното производство е продължило 2 г. и 13 д., считано от момента на привличането му като обвиняем до постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда. Следва да се посочи, че ищецът е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, въз основа на заповед за задържане, както и че в хода на наказателното преследване в качеството му на обвиняем е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 лв., която по вид е по-лека, поради което съдът счита, че спрямо ищеца не е осъществена интензивна процесуална принуда и същият не е бил отделен от обичайната си семейна и социална среда за продължителен период от време. Във всички случаи наказателното преследване по обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление причинява негативни изживявания, свързани с възможността за постановяване на ефективна присъда, в каквато насока са и оплакванията на жалбоподателя. От събраните гласни доказателства не се установява по делото обвинението и проведеното наказателно производство да са оказали особено негативно въздействие върху психиката на ищеца и претърпени вреди над обичайните, които да са с трайни и неотстраними последствия - сериозно и необратимо влошаване на здравословното или психическото състояние, които биха обосновали присъждане на обезщетение в по-висок размер. Освен това по делото се установи, че срещу ищецът е водено и друго наказателно производство, поради което процесното не се е отразило негативно в по-голяма степен в сравнение с начина, по който би се отразило на лице, срещу което не е водено такова.