Определение № 274 от 07.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. К., 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20265100500175 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б. К. С., чрез представител им по пълномощие, против определение № 550 от 04.05.2026 г. по гр. д. № 121/2026 г. на Районен съд – К., с което е върната подадената от Б. К. С. искова молба, в частта, с която се иска да бъде установено спрямо В. Г. З. и П. С. Д., че ищецът е собственик на поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти на с. П., общ. К., и е прекратено производството по отношение на тези ответници. Счита, че обжалваното определение е неправилно, като се излагат съображения, че частният жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство, има правен интерес от предявяване на иска срещу ответниците В. Г. З. и П. С. Д.. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по предявения иск срещу ответниците.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалбба от ответниците В. Г. З., П. С. Д. и В. А. С., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

1

Гражданско дело № 121/2026 г. по описа на Районен съд – К. е образувано въз основа на подадена от Б. К. С. искова молба, с която са предявени искове срещу ответниците В. Г. З., П. С. Д. и В. А. С., за прлизнаване за установено, че ищецът е собственик на процесен недвижим имот, представляващ поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти на с. П., общ. К..

В исковата молба са изложени твърдения, че през 2009 г. първите двама ответници В. Г. З. и П. С. Д. са продали на ищеца процесния поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти на с. П., общ. К., като са се легитимирали като собственици по силата на наследствено правоприемство с констативен нотариален акт за собственост по наследсдтво, съставен през 2009 г. Твърди се също така, че през 2023 г. първите двама ответници В. Г. З. и П. С. Д. са продали на третата ответница В. А. С. процесния поземлен имот № ***, като при продажбата са се легитимирали като собственици въз основа на съставен през 2023 г. друг нотариален акт за собственост по наследство. В тази връзка, ищецът излага твърдения, че към 2023 г., когато са продали процесния имот на ответницата В. А. С., първите двама ответници В.

Г. З. и П. С. Д. не са били собственици на имота. Направено е и искане за отмяна на нотариален акт за собственост оп наследство, съставен през 2023 г., с който първите двама ответници са се легитимирали като собственици на процесния имот.

С обжалваното определение районният съд е приел, че ищецът има правен интерес да установи собствеността си само срещу приобретателя – третата ответница В. А. С., но не и срещу първите двама ответници, прехвърлили имота преди предявяване на иска. Позовал се е и на цитирано решение на ВКС, за което е приел, че представлява задължителна практика.

Поради изложеното, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта относно предявените срещу първите двама ответници установителни искове за собственост, като е постановил връщане на исковата молба в тази й част.

Определението е неправилно.

С т. 3Б от Тълкувателно решение 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, се даде отговор на въпроса: Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е 2 разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, като изрично е прието, че е налице правен интерес. В тази връзка, цитираната от първоинстанционния съд практика е постановена преди приемане на тълкувателното решение и не е актуална. ОСГК на ВКС изрично посочва в мотивите си, че допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес.

Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-голямо основание следва да се приеме, че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу 3 приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Ето защо, постановеното определението е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като делото се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по предявените искове срещу тримата ответници.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 550 от 04.05.2026 г. по гр. д. № 121/2026 г. на Районен съд – К. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по предявените искове срещу тримата ответници.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4