Решение № 418 от 19.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Гоце Делчев, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря К. Р. Ст. като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220101095 по описа за 2026 година

Делото е образувано по предявена от И. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Г. Д., ул.

“К. Н. Ат.“, № **, действаща, чрез адвокат В. Ат., член на КАК, против А. Н. О. с ЕГН ********** с адрес гр. Г.Д., ул. “Н. М.“, № **, искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на основание наследство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ на 1/60 /една шестдесета/ идеални части от следния недвижим имот, а именно: НИВА от 3.804 дка, находяща се в землището на село Борово, местността „Б.“, имот №******по картата на землището, при граници и съседи: имот № ***НАПОИТЕЛЕН КАНАЛ НА община Гоце Делчев, ИМОТ № *****- нива на наследници на Г. А. Х., имот № *****- нива на наследници на П. СТ. З., ИМОТ № ****- нива на наследници на АТ.С. Д. , имот № *****нива на наследници на И. И. О., имот № *******- нива на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, кметство с.

Б., имот № ******- нива на наследници на И. А. С., който имот по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-******/**.**.****** г. на изпълнителния директор на АГКК имотът представлява поземлен имот с идентификатор *******, с площ от 3805 кв.м., начин на трайно ползване - нива, местност „Б.“, , трайно предназначение на територията - земеделска, номер по предходен план *******, при съседи: поземлени имоти *****; *******, ******, *******, ********; *****; ******, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съда да отмени Нотариален акт вписан във вх.рег. ******, дв.вх.рег. *****, том ****, акт № ******, описна книга ******/**.**.**** година по описа на Службата по вписванията при Агенция по вписванията град Гоце Делчев, до размера на частта, притежавана от ищцата 1/60 /една шестдесета/ идеална част и основание чл. 537, ал.

2 от ГПК.

Твърди се от ищцата, че с ответницата са наследници по закон на К. Д. Б. бивш жител на с. Б., общ. Г. Д., обл.Благоевград починал на **.**.***** г., че К. Д. Б. е имал четири преки наследника, един от които е Н. К. Б.. Последният е имал шест деца, едно от които е ответницата, а ищцата е дъщеря на А. Н. Ст., друга дъщеря на Н. К. Б.. Сочи се, че с решение № ****/**.**.***** г. на Поземлена комисия гр. Гоце Делчев на наследниците на 1

Костадин Димитров Бозов е възстановено правото на собственост върху редица имоти, включително процесния, като ищцата е собственик на 1/60 ид.ч. от процесния имот, а ответницата е собственик на 1/30 ид.ч. от него. Твърди се, че въпреки, че никога не е владяла повече от полагащата й се по наследство част, без съгласие на останалите наследници, ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост върху 1/4 ид.част от имота.

Предвид изложените обстоятелства предявява своя иск. Претендира разноски.

Представени са писмени доказателства.

С Разпореждане Рег. № *****от **.**.*****г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който се прави признание на предявеният иск. Заявява, че е уведомила устно наследниците на Н. Б. за намерението си да се снабди с нотариален акт по давност върху 1/4 ид.ч. от имота, като разговаряла по телефона с тях. Сочи, че в последствие е разбрала, че същите имат претенции. Изрично заявява, че не оспорва предявени иск, като излага, че ищцата е била образувала друго дело пред РС Гоце Делчев с номер ********г., което е било спряно, за да могат да уредят отношенията си. Излага, че ищцата не е съдействала, за да се прехвърлят съответните ид. части въпреки, че нейния адвокат е уверявал ответницата, че са изготвени всички необходими документи. Излага, че е отправила покана за сделка, която не е била връчена своевременно и след това е получила новата искова молба. Предполага, че новото производство е образувано с цел присъждане на разноски. Моли всички разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК да бъдат възложени на ищцата.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената искова молба. Предвид направеното от пълномощника на ответницата признание на иска, е направено искане за прекратяване на съдебното дирене като съдът се произнесе с решение по реда на чл. 237 от ГПК, като уважи предявеният иск, изцяло като основателен и доказан, и отмени издадения нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижим имот. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответницата, редовно призована не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа направеното с отговора на исковата молба признание на иска, като твърди, че същия е основателен, поради което следва да бъде уважен. Счита, че с оглед стореното признание не следва да се присъждат разноски на ответника, а разноски да бъдат възложени на ищеца. Излага, че са налице предпоставките на 78, ал. 2 от ГПК доколкото ответницата е признала иска и не е дала повод за завеждане на делото. Претендира разноски.

В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и заявеното искане от страна на ищеца, чрез пълномощника му по чл. 237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание. Съдът е счел, че няма пречка в настоящия случай съда да се произнесе с признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, независимо от практиката на ВКС, че признанието на иск, касаещ правото на собственост върху недвижим имот, не може да доведе до произнасяне с решение по чл. 237 ГПК, тъй като искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, отчитайки изискването за правна сигурност в гражданския оборот, не може да стане с признание на иска. В настоящия случай обаче направеното от ответника признание, 2 че ищцата е собственик, се подкрепя от представените по делото доказателства, които обосновават основателност на иска. Отделно от това исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, при които съдът не може да постанови решение по признание на иска.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищецът следва да установи и докаже по реда на пълното и главно доказване, че е собтвеник на описаните в исковата молба идеални части от процесния имот, предмет на делото на основанието, посочено в исковата молба.

Ответницата от своя страна следва да опровергае твърденията на ищеца.

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.

Извършеното по настоящото дело признание не попада в някоя от хипотезите на чл.

237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание без да мотивира решението си по съществото на спора. Не са налице данни, че с извършеното признание се засягат права на трети лица. Отделно от това, както беше посочено по-горе, признанието се подкрепя и от събраните по делото доказателства. С оглед горното и след като съдът се увери, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, намира че искът следва да бъде уважен без разглеждане по същество, като се постанови решение при признание на иска.

С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като исковата претенция следва да бъде уважена, така както е предявена, като бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата И. Б., е собственик на основание наследство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ на 1/60 /една шестдесета/ идеални части от следния недвижим имот, а именно: НИВА от 3.804 дка, находяща се в землището на село Б., местността “Б.", имот №******по картата на землището, при граници и съседи: имот № *****, напоителен канал на ОБЩИНА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, ИМОТ № *****нива на наследници на Г. А. Х., имот № ******- нива на наследници на П. СТ. З., ИМОТ № ****- нива на наследници на А. С. Д., имот №*******- нива на наследници на И. ИВ. О., имот № ***- нива на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, кметство с. Б., имот № *******- нива на наследници на И. АТ. С., по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-***/**.**.**** г. на изпълнителния директор на АГКК имотът представлява поземлен имот с идентификатор *****, с площ от 3805 кв.м., начин на трайно ползване - нива, местност „Б.“, трайно предназначение на територията-земеделска, номер по предходен план 016056, при съседи: поземлени имоти *****; *****, **********, *****, *******; ******; *******.

На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъдат отменен издадения констативен нотариален акт в полза на ответницата. В тази насока е постановено Тълкувателно решение 3

№ 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот.

Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая с оглед уважаване на предявения собственически иск, като последица от това следва да бъде отменен издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт до размера на признатите идеални части от правото на собственост върху процесния имот.

Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна на ответницата.

По разноските: Ищцата, чрез процесуалния си представител, претендира да й бъдат присъдени сторените в производството разноски. От страна на процесуалния представител на ответницата е сторено искане да не се присъждат разноски на ищцата, с оглед признаване на иска, а на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да бъдат възложени на ищцата.