Присъда № 218 от 11.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 218 от 10.04.2024г. постановена по НОХД № 8018/ 2022г. по описа на СРС, 111 – ти н.с.

Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против А.

Д. М., с ЕГН: ********** за това, че времето от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 01.02.2019г., при условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна стрА. продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, сама и в условията на посредствено извършителство, възбудила и поддържала у различни граждани заблуждение, че ще им организира екскурзии в чужбина, с което им причинила имотна вреда в общ размер на 7 000 (седем хиляди) лева, както следва:

В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 09.

11.2018г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Н. Г. Н., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с което и причинила имотна вреда в размер на 1 000 лева.

В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 09.

11.2018г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на посредствено извършителство, чрез Н. Г. Н., възбудила и поддържала заблуждение у В. Ц. Н., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с което му причинила имотна вреда в размер на 1 000 лева.

В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 09.

11.2018г. в град София, в условията на посредствено извършителство, чрез Н.

Г. Н., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у К. Ц. Н. – К.а, че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с което причинила на Н. - К.а имотна вреда в размер на 1 000 лева.

В периода от неустановена дата през месец ноември 2018г. до 09.

11.2018г. в град София, в условията на посредствено извършителство, чрез Н.

Г. Н., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у К. В. К., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с което му причинила имотна вреда в размер на 1 000 лева.

В периода от неустановена дата през месец януари 2019г. до 01.

02.2019г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у И. П. Б., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с което му причинила имотна вреда в размер на 1 500 лева.

В периода от неустановена дата през месец януари 2019г. до 01. 02.2019г. в град София, с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на посредствено извършителство, чрез И. П. Б., възбудила и поддържала заблуждение у Е. Б. К., че ще организира екскурзия до остров Мавриций, с което и причинила имотна вреда в размер на 1 500 лева – престъпление по 1 чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства безспорно се установява и доказва факта на извършено престъпление, както и авторството в него в лицето на подведената под наказателна отговорност А. М.. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото обвинение като и се наложи наказание в предвидения от закона размер, което, предвид проведената съкратена процедура, да бъде редуцирано с 1/3.

Частните обвинители също поддържат обвинението наред с прокурора като предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като и се наложи макС.лно по размер наказание.

Защитникът на подсъдимата се присъединява към становището на прокурора и частните обвинители относно наличие на извършено противоправно деяние. Предвид признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт акцентира, че неговата доверителка е осъзнала своето поведение и е изразила съжаление за стореното. Моли при определяне на размера на наказанието съдът да съобрази обстоятелствата, че подсъдимата не е осъждА., изминал е един сравнително продължителен период от време, от довършване на продължаваното престъпление, поради което и наказанието следва да бъде ориентирано към минималния размер и да бъде отложено с изпитателен срок.

В своя лична защита и последна дума подсъдимата А. М. се съгласява със становището на защитника си, като изразява съжаление за стореното и моли съда за справедливо наказание.

Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, становищата на страните и техните искания, намира за установено следното:

Подсъдимата А. Д. М. е родена на * в гр. *, Област *, живущ в гр. *, Област *, *, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждА., работеща, с ЕГН: **********.

За времето от 19.04.2010 г .до 18.12.2017г. подсъдимата А. Д. М. /с фамилия преди брака М./ работела по трудово правоотношение в туристическа фирма „*“ООД, гр. Пловдив, на длъжност „служител информация и пътувания“. В служебните й задължения влизало контактуване с клиенти и поддържане на връзка с чуждестранни и местни партньори и туроператорски фирми, организирала и систематизирала продажби на крайни клиенти и туристически агенции, пътувала като придружител на групите на туроператора. Покрай работата си в туристическата агенция, подсъдимата М. натрупала достатъчно знания и опит решила да придобие облага за себе си, като започнала да организира екскурзии на български граждани до различни 2 дестинации в чужбина, като предлагала изключително ниски цени за осъществяване на екскурзиите. Първоначално подсъдимата М. организирала няколко екскурзии в чужбина на изключително ниски цени. Клиентите, посетили тези екскурзии, остА.ли много доволни и започнали да споделят със свои близки и познати за осъществените пътувания и да споменава" името на подсъдимата М.. По този начин подсъдимата М. целяла да създаде у клиентите доверие към себе си и в последствие казвала на гражданите, които вече пътували по организирани от нея екскурзии, да споделят за това със своите близки и познати. В действителност подсъдимата М. нямала право да извършва туристическа дейност в качеството си на физическо лице, тъй като за тази дейност бил необходим лиценз, а тя нямала издаден такъв /видно от писмо на Министерство на туризма/. Въпреки че успяла първоначално да организира сама част от обещаните екскурзии, за организирането на последващите се наложило да ползва услугите на други туристически фирми.

Проведените екскурзии обаче били на по-високи цени от тези, които подсъдимата М. предлагала на клиентите си. Разликата между цената на действително проведената екскурзия и тази, платена от клиентите била доплащА. от подсъдимата М.

Доплащането ставало със суми, които подсъдимата М. събрала от други клиенти, желаещи да посетят организираните от нея екскурзии. Тъй като много от организираните от нея екскурзии се проваляли, на подсъдимата М. й се налагало да възстановява вече платени суми. Това отново ставало, като карала клиенти, които тепърва се записвали на организирани от нея екскурзии, да превеждат пари, дължими за екскурзията по сметките на други клиенти, чиито пътувания се били провалили.

През 2018 г. свидетелката Н. Г. Н. живеела и работела в гр. София. В службата си тя разбрала от свои колеги, че са посетили екскурзии до екзотични дестинации, организирани от подсъдимата М. и че са остА.ли много доволни. Колегите на свидетелката Н. й обяснили, че екскурзиите били организирани от лице на име А. М. /М. е моминската фамилия на подсъдимата М./ и че комуникацията с нея ставало основно по телефон. Свидетелката Т. Т. предоставила на св. Н. телефона на подсъдимата М. с номер ***.

През месец ноември 2018 г. свидетелката Н. се свързала с подсъдимата М..

Подсъдимата М. изпратила на свидетелката Н., чрез „Вайбър“, оферта която включвала предложение за пътешествие до следните дестинации: о-в.

Мавриций, Малдиви, Занзибар, Шри Ланка. Особеното при тези екскурзии било, че трябвало предварително да се предплати пакет, който можело да се използва в рамките на две години, като се избере конкретна дата за пътуване.

В действителност подсъдимата М. нямала намерение да предприеме стъпки за реализиране на въпросната екскурзия, а целта й била да използва получените от свидетелката Н. пари, за да покрие свои лични задължения към други клиенти, чиито екскурзии не били осъществени.

Свидетелката Н. се прибрала у дома си и споделила за получената 3 оферта със своя съпруг - В. Ц. Н., а след това със сестрата на съпруга й свидетелката К. Ц. Н. - К.а и нейния съпруг - свидетелят К. В. К..

Свидетелката Н. споделила условията на получената от подсъдимата М. оферта за пътуване и това, че всеки от тях трябва да плати по 1 000,00 лева за да се включи в екскурзията. Свидетелят Н., свидетелката К.а и свидетелят К. се съгласили с офертата, предоставена на свидетелката Н. от подсъдимата. По този начин, в условията на посредствено извършителство, чрез свидетелката Н., подсъдимата М. въвела в заблуждение свидетелите Н., К. и К.а, че ще участват в организирА. от нея екскурзия, срещу сумата от 1 000,00 лева за всеки един от тях. Четиримата свидетели решили да пътуват до остров Мавриций, като избрали за начална дата на пътуването си 09.03.2019 г. и всеки от тях се включил с по 1 000,00 лева. Свидетелката К. К.а имала електронно банкиране и на 09.11.2018г. превела сума в размер на 4 000,00 лева, които представлявали общата сума, платена от свидетелите Н., Н., К.а и К. за участие в организирА.та от подсъдимата М. екскурзия. Сумата била преведена по сметка, посочена от подсъдимата М. и като основание за превода било посочено „екскурзия А. М.“. Парите били преведени по сметка в банка „*“ АД, с IBAN BG14UNCR70001521148677 на името на М. Д. /т.З, л.12/.

В началото на месец февруари 2019г. подсъдимата Н. дочула от различни свои познати, че се били провалили платени от тях екскурзии, организирани от подсъдимата М..

Свидетелката Н. се свързала по телефона с обвиняемата и я попитала какво става с нейната екскурзия. Въпреки че не била предприела никакви действия по организиране на екскурзията, подсъдимата. Подсъдимата М. обяснила, че екскурзията й ще се проведе, но е необходимо да си намерят още няколко човека. Свидетелят Н. предложила на своите npиятели свидетелят И.

П. Б. и свидетелката Е. Б. К. да дойдат заедно с нея и семейството й на екскурзията, организирА. от подсъдимата М., като им предоставила телефона й.

Свидетелят Б. е обадил на предоставения му телефонен номер и разговарял с подсъдимата М.. Тя уверила свидетелят Б., че екскурзията до о-в.

Мавриций, ще се състои, като ще пътуват със самолет на Катарските авиолинии, а хотелът, в който участниците не бъдат настанени също бил от веригата на Катарските авиолинии. Свидетелят Б. повярвал, че подсъдимата М. действително ще организира екскурзия до о-в Мавриций и изразил желание да се включи в екскурзията, заедно с приятелката си – свидетелката К.. Подсъдимата М. му обяснила, че всеки от тях трябва да плати по 1 500,00 лева или общо 3 000,00 лева за двамата и изпратила банкова сметка, по която да бъде преведена сумата. Свидетелят Б. предал на свидетелят К. проведения разговор с подсъдимата М. и условията на офертата. По този начин подсъдимата

М., в условията на посредствено извършителство, чрез свидетелят И. Б., възбудила у свидетелката К. заблуждение, че ако плати 1 500,00 лева ще участва в екскурзия до о-в Мавриций, организирА. от 4 подсъдимата М.. На свидетеля К. се харесала предложената оферта и тя се съгласила да участва в пътуването.

На 01.02.2019г. свидетелката К. превела по изпратената М. банкова сметка сума в размер на 3000,00 лева представлявали общата сума, платена от нея и свидетеля Б. за участие в организирА.та от подсъдимата М. екскурзия.

Сумата била преведена по сметка в банка „Първа инвестиционна банка“ АД, с BG43FINV91501003807538 на името на А. З. /т.З, посочено основание за превод „екскурзия А. М.“.

С наближаване на дата на екскурзията 09.03.2019 г. св. Б. започнали да водят кореспонденция по телефона с подсъдимата М., като се интересували от номер на полета, кога ще си получат билетите и др. организационни въпроси. Подсъдимата, която изобщо не била предприела нищо, за да организира обещА.та екскурзия, а използвала получените суми в свой интерес, за да покрие задълженията си към други клиенти, започнала да дава уклончиви отговори; да говори, че вероятно екскурзията може да бъде отложена с около две седмици. Накрая подсъдимата М. признала пред свидетелите Н. и Б., че екскурзията няма да се състои. Двамата веднага поискали връщане на платените от тях и приятелите им суми. Въпреки, че подсъдимата обещала да върне парите, така и не направила това.