Решение № 371 от 31.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. В.Т., 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Евгений Пачиков при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500557 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 365 от 18.03.2021 година, постановено по гр. д. № 2813/2020 година Районен съд – В.Т. е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, ЕИК 831830482 да заплати на С.

К. К., сумата 14000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултатна настъпило на 11.03.2020 година застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр. В.Т., предизвикано от водача на застрахован лек автомобил „П."; сумата от 509,44 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2020 год. до 23.11.2020 год., както и законна лихва от 24.11.2020 година до окончателното плащане на главницата. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 580,38 лв. – разноски по делото, както и ищецът е осъден да плати на ответника разноски по делото в размер на 386,18 лв. – съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против това решение са подадени възизвни жалби от ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, ЕИК 831830482. Обжалва се решението в частта му, с която искът е уважен за разликата от 6000 лв. до 14000 лв. както и по отношение размера на присъдената мораторна лихва в размер на 509,44 лв. Счита, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди е определено в нарушение на закона и принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Излага подробни аргументи за липсата на такива болки и страдания, които да обосновават присъждането на обезщетение по-голямо от 6000 лева. Изводът за обезщетение, определено в размер на 15 000 лв. не се обосновавал от доказателствата по делото. Отправя се искане 1 към съда да се постанови решение, с което да бъде отменено това на районния съд за разликата от 6000 лв. до 14 000 лв. и съответно отмяна на решението и по отношение на уважените акцесорни искове – мораторна лихва, както и присъдените разноски. Моли иска в тази му част да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

С въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпвал от другата страна.

В хода на проведеното съдебно заседание представители на жалбопадателя не се явява. Представя писмено становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба и изложените в нея възражения и доводи относно неоснователност на иска за разликата над 6000 лв. до уважения размер 14 000лв. Представя списък на разноските, като претендира присъждане на такива с оглед изхода на делото.

Въззиваемата страна С. К. се представлява в съдебно заседание от адв. Н. М., която заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно.Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението. Претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата пред въззивната инстанция.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на решението.

След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва да се премине към разглеждане на спора по същество и преценка правилността на атакуваното решение, според наведените във въззивните жалби на всяка една от страните Предмет на делото пред първата инстанция е предявен от С. К. К. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение в размер на 20000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.03.2020 г., ведно с лихва за забава /иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 497, ал.

2

1, т. 2 от КЗ/ върху дължимото обезщетение от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, както и мораторна лихва до датата на предявяването на иска в размер на 1394,44 лв. При така сложения предмет на делото следва да бъде установявано в рамките на процеса наличието на валиден застрахователен договор при ответника за автомобила, управляван от делинквента към датата на процесното ПТП, проведено рекламационно производство за доброволно уреждане на спора със застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По акцесорната претенция следва да бъде установено наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

Според оплакванията в подадената от ответника въззивни жалби спорен се явява само справедливият размер на определеното от първоинстанционния съд обезщетение в паричния му еквивалент, както и наличието и степента на травматичните увреждания и довели ли са те до неблагоприятно въздействие в неимуществената сфера на ищцата, че да обосновават обезщетение в претендирания размер. вреда от ищеца по делото. Нещо повече ответникът признава иска и смята, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 6000 лева и в жалбата си против решението за разликата от 6000 лв. до уважения размер на иска 14000 лв. – за 8000 лв. излага възражения относно приетото от първоинстанционния съд и анализирайки доказателствата стига до извод, че травмите на ищцата съставляват лека телесна повреда, а не е имало реална заплаха за плода и претърпяното ПТП и физическите болки и страдания не са повлияли върху бременността и не е имало реална опасност.

В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Освен това установените поделото факти не се спорят от страните. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда пространно.

На 11.03.2020 година около 9:05 часа в гр. В.Т. на бул. "Б." е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „П." В.А.А. движейки се по булеварда по посока общински пазар блъска пресичащата на пешеходна пътека тип „Зебра“ ищцата С. К. и получава следните травматични увреждания – контузия на главата без загуба на съзнание, наранявания около и травма около лявото око, в областта на таза, по коленете и ръцете.

Установено е, че ищцата е била бременна около 19-та гестационна седмица. Близо една година след инцидента и вследствие от него има посттравматично стресово разстройство, за което е била предписана терапия от психиатър. Непосредствено след инцидента е изпитвала силни болки в главата и коленете, както и страх и силно притеснение за бебето. След този случай станала страхлива и се притеснявала да когато се движи по улиците, престанала да 3 шофира, въпреки че имала съответната правоспособност. След раждането на детето се станала по-спокойна, но продължавала да се страхува от пресичане и излизане на открити места. Изпитвала и притеснение от външния си вид поради останалия белег на лицето.

Към датата на горепосоченото ПТП ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД е имал качеството на застраховател по валидно сключена застраховка „Гражданска застраховка“ за лекия автомобил „П.", управляван от виновния водач, застрахователна полица № BG 02119002964237.

Подадено е заявление вх. № ОК-343871 от 24.06.2020г. и заявление вх. № ОК-603418 от 05.10.2020г.от ищцата К. със претенция към ответното дружество за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 11.03.2020г. ПТП да и бъде заплатено обезщетение в размер на 20000 лв., по която щета й било платено такова в размер на 1000 лв.

Ответникът в хода на исковата производство както пред първата, така и пред втората инстанция признава основателността на иска за сумата от 6000 лева.

Така описаната за установена фактическа обстановка се възприема както от първата инстанция, така и от въззивната, а и страните не я оспорват. Не се оспорва и правната оценка на тази фактическа обстановка, а именно:

По пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими и относими доказателствени средства, ищецът е доказал, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане – факта на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите в следствие на произшествието неимуществени вреди, както и наличието на причинноследствена връзка между ПТП и последвалите от него увреждания на здравето довели до болки и страдания, запълващи съдържанието на неимуществените вреди.

Единствено спорно между страните е останало какъв да бъде размерът на обезщетението за така претърпените от ищцата неимуществени вреди.

При определяне размера на присъденото обезщетение решаващият състав е съобразил характера на получените увреди, изживените поради тях болки и техния интензитет, които се установяват, както от писмените доказателства, така и от разпита на свидетелите. Съдът е отчел и психо-емоционалното състояние на ищцата – наличието на страхови усещания, притесненията и безпокойствата, свързани и с състоянието на бебето. Налице е траен негативен ефект върху неимуществената сфера на ищцата. Същата непосредствено след инцидента е изпитала силен страх и разстройство не само за собственото си здраве, но и за това на бъдещия живот, който носи. Негативни мисли и емоции относно състоянието на плода. Не са били с малък интензитет и претърпените физически болки и страдания, макар и същите да имат характеристиката на лека телесна повреда. При тези обстоятелства и цялостен анализ на обективните факти, относими към определяне размера на обезщетението, първоинстнационният съд е определил, че адекватното и справедливо обезщетение на така установените и реално настъпили неимуществени вреди е в размер на 4

15000 лева. С този размер изцяло се солидаризира и въззивния съд. Не са събирани нови доказателства пред въззивната инстанция, а и анализът на събраните в хода на първоинстанционното производство такива, не дава основание за друг правен извод относно справедливия размер на обезщетението. Ето защо възраженията на жалбоподателя ЗК „БУЛ ИНС“ АД относно прекомерността на определеното обезщетение за неимуществените вреди над 6000 лв. са неоснователни. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че първоинстнационният съд не е обсъдил всички доказателства, а е направил изводи само въз основа на твърденията на ищцата. Действително не е изслушана съдебно-медицинска експертиза, но такава не е била необходимо с оглед характера на телесните увреждания.

Още повече, че ответникът не е спорил тяхната наличност, а спори само това какво отражение те и самото ПТП, в резултат на което са настъпили травматичните увреждания, са дали върху неимуществената сфера на ищцата. Следва да бъде отбелязано, че неимуществените вреди не се изразяват само и единствено в претърпените физически болки и страдания в резумлат на тях. Неимуществените вреди са съвкупен резултат от самото събитие – претърпяното ПТП и травмите от него. В резултат на ПТП освен увреждане на физическото здраве е настъпило такова и на психическото, а и въздействие върху емоционалната сфера. Категорично се установява в хода на производство, че ищцата е претърпяла освен физическите травми, предизвикали и болки, и психически такива – стрес, страх, безпокойство са свой и за живота на бъдещото дете, което носи. Бременността е състояние, което допълнително изостря сетивата и психическото състояние на жената.