Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21715 от 04.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12198/2025
Вид
Определение № 21715
Подписан
04.11.2025
В сила
04.11.2025
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21715 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100512198 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу определение № 37580/10.09.2025 г. по гр.д. № 1842/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, с което е отхвърлена молба на жалбоподателя за изменение на решение № 13526/10.09.2025 г. по гр.д. № 1842/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта, касаеща разноските. Жалбоподателят (ответник в производството пред СРС) сочи, че в полза на процесуалния представител на ищеца не се дължи адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност счита, че присъденото такова в размер на 400 лв. се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, като в полза на процесуалния представител на ищеца по делото да не бъдат присъждани разноски, а при условията на евентуалност да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Насрещната страна – адв. В.В.М. – процесуален представител на ищеца В.П.П., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното определение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение № 13526/10.09.2025 г. по гр.д. № 1842/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, са уважени искове, предявени от ищеца В.П.П. срещу ответника „Профи кредит България“ ЕООД, като е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 40006522863/05.11.2021 г., поради противоречие със закона, и ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 427, 70 лв., частично от сума в общ размер 1431, 50 лв., като платена без основание по нищожен договор за потребителски кредит № 40006522863/05.11.2021 г. С решението на СРС е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. В.В.М. – процесуален представител на ищеца, основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 400 лв.

Съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за посоченото производство е в размер на 448,15 лв. От друга страна, съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в наредбата, поради което не следва да се преценява какъв е размерът по наредбата. Предвид факта, че предявените искове са уважени изцяло, на основание чл.

38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца - адв. В.В.М., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 400 лв. Същото се явява справедливо такова с оглед фактическата и правна сложност на делото, обусловена от вида и броя на исковете и събрания доказателствен материал, както и извършените от адвокат М. процесуални действия по делото пред първата инстанция.

В тази връзка следва да се посочи, че в решението на СРС са изложени подробни мотиви във връзка с основанието за дължимост и размера на определеното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, които настоящата съдебна инстанция споделя.

Ето защо, съдът счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 37580/10.09.2025 г. по гр.д. № 1842/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3