Решение № 139 от 12.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20235001000111 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №97 от 27.10.2022г., постановено по т.дело №142/2021г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, ЗК“Л. И.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“С. ш.“№ ***, е осъдено да заплати на Н. Б. П. с ЕГН:**********, от гр.С., ЖК“Л.“, бл. ***, ет. *, ап. **, сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на нейната майка Р. И. П. в резултат на ПТП, настъпило на 08.03.2019г. /на път, свързващ с.Б. и с.К., обл. П., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с ДК №********, е била блъсната като велосипедист/, за което има влязла в сила присъда по НОХД №***/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като иска за 1 разликата над присъдения размер от 150000лв. до пълния предявен от 200000лв. е отхвърлен като неоснователен, и ЗК“Л. И.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“С. ш.“№ ***, е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд-Пазарджик, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, държавна такса и изплатен хоН.р на вещо лице в размер на 6634,50лв., а на адв.Я. В. С. с адрес: гр.С., ЖК“Д. - *“, бл. ***, вх. *, ет. **, ап. **, на основание чл.78,ал.1 от ГПК във връзка с чл.38,ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 5436лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Н. Б. П., която чрез пълномощника адв.Я. С. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 150000лв. до пълния предявен от 200000лв. Изложени са съображения за неправилно приложение на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетението като несъответен на действителната тежест на причинения противоправен резултат – смърт на най-близък роднина, и доживотните последици, свързани с търпените неимуществени вреди, които са с изключително силен и продължителен интензитет, според СПЕ, и отражението им върху нейното ежедневие, както и на действащите към 2019г. лимити на отговорност на застрахователите от 10 000 000лв. при едно пострадало лице, като се има предвид и отношението на делинквента към извършеното от него увреждащо деяние, отличното здраве на починалата, независимо от възрастта й, и икономическата обстановка в страната.

Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв с ДДС, съобразно уважената част от иска.

Въззиваемата страна „ЗК Л. И.“АД е депозирала чрез пълномощника адв.В. Д. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които при определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид, че пострадалата е майка на ищцата, която е била на 74г. при процесното ПТП, като двете са живеели в отделни домакинства и са поддържали много близки отношения и силна емоционална връзка, а ищцата, която към датата на ПТП е била на 33г., отдавна след навършване на 2 пълнолетие и изграждането й като самостоятелна личност със свое собствено семейство – съпруг и дете, е преживяла тежко внезапната и нелепа загуба на починалата и търпи силни психически и емоционални болки от събитието, които установени по делото обстоятелства са правилно преценени в цялост и съвкупност и, наред с икономическата обстановка в страната, отдалечеността на събитието във времето и практиката по сходни случаи, определят като дължи размер на обезщетението такъв, който не надвишава сумата от 130000лв., въпреки което дружеството не обжалва присъдения по-голям размер. Претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от Н. Б. П. против „З. к.я Л. И.“АД иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 200000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на майка й Р. И. П., настъпила при ПТП на 08.03.2019г. при движение с велосипед по пътя между с.Б. и с.К., обл. П., причинено по вина на водача Д. С. П. при управление на товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с ДК № ********, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №**/**/************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2019г. – датата, на която ответника е трябвало да се произнесе по заведената претенция, до окончателното изплащане.

Размерът на претендираното обезщетение е обоснован с посочените в исковата молба обстоятелства, според които ищцата живеела заедно с майка си в едно домакинство и малко преди смъртта й излязла на квартира в същия квартал, за да може майка й да направи ремонт на апартамента, в който трябвало да живеят всички заедно с внучето, тъй като била в последните месеци от бременността си, и дори ден след смъртта й трябвало да дойде майстор за поредната ремонтна дейност по апартамента, като помежду им имало изключителна привързаност и обич и всеки ден нейната майка я посещавала в квартирата, отивайки в 6,00 часа и тръгвайки си не по-рано от 18,00 часа, чувайки се отново вечерта по телефона и многократно на ден, 3 когато майка й е ходела в гр.С., като в деня на смъртта й тя й звъняла многократно на телефона докато разбрала лошата вест. Двете разчитали изцяло една на друга, тъй като баща й починал преди доста години, и нейната майка била единственият човек, който й помагал при отглеждането на детето, което към датата на смъртта й било на няколко месеца. След смъртта на майка си постоянно сънувала кошмари, редовно ходела на гроба й и разговаряла с нея като с жива, изпитвала ужас при влизане в апартамента, в който живеели заедно, изпаднала в тежка депресия, станала подтисната и затворена, тъй като част от смисъла на живота й вече го нямало.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по размер, считайки предявеният да не отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД, с оглед 74-годишната възраст на пострадалата и 36-годишната възраст на дъщеря й към датата на ПТП, която последна е била отделена в самостоятелно домакинство и със създадено собствено семейство, и, позовавайки се на икономическите и социални условия в страната и на съдебната практика по сходни случаи.

С допълнителната искова молба ищецът П. е оспорила доводите на ответника, свързани с възрастта на пострадалата, считайки за неморално обсъждането й във връзка с продължителността на човешкия живот, с твърдения тя да е била в отлично здраве, да не е имала вредни навици и да е водела здравословен начин на живот, а обстоятелството, че самата тя е била на 36 години още повече да утежнява психичното й състояние вследствие загубата на нейната майка, с която са имали изключително близки отношения.

С първоинстанционното решение искът е приет за допустим. Прието е за безспорно установено въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД №***/2020г. на Окръжен съд-Пазарджик, че на 08.03.2019г. на път свързващ с.Б. и с.К., обл. П., Д. С. П. при управление на МПС товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с ДК № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20,ал.1 от ЗДвП, вследствие което не е забелязал движещата се пред него велосипедистка Р. И. П. и я е блъснал, като по непредпазливост е причинил смъртта й, настъпила в резултат на тежка съчетана гръдно-коремна и опорно-двигателна травма, довела до разкъсване на аортата, масивна 4 кръвозагуба, остра анемия на вътрешните органи, при което да са налице условията на чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.432 от КЗ за обезщетяване от страна на ответния застраховател на произтеклите за ищеца като дъщеря и единствен законен наследник на починалата неимуществени вреди, за които отговаря застрахованото лице, за каквото с молба вх.№****/19.03.2019г. е претендирала по реда на чл.380 от КЗ. Относно размера на дължимото обезщетение е прието от събраните писмени и гласни доказателства и заключение на съдебна психологична експертиза да се установява, че преживяната психическа травма е с различна тежест и интензитет по отношение на ищцата отколкото в нормални други случаи, тъй като майка й е била единственият й родител и е преживяла различно по-тежко от обичайното при загуба на близък човек емоционално състояние, както и негативни изменения в психиката и поведението през кратък период от време, като е отчетено, че тя вече е на 36 години с изградено свое собствено семейство – дете и партньор, наличие на роднинска подкрепяща и приятелска среда. С оглед на тези обстоятелства е определен размер на обезщетението от 150000лв., ведно със законната лихва от 20.06.2019г., когато е изтекъл тримесечният срок по чл.497 от КЗ за произнасяне от застрахователя по заявената на 19.03.2019г. пред него претенция.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Ищецът е предявила претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с молба вх.№****/19.03.2019г. и в срока по чл.496,ал.1 от КЗ застрахователят не е заплатил такова, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.***,ал.3 от КЗ.

Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед пределите на въззивната жалба, отнасяща се до отхвърлителната част на първоинстанционното решение за разликата над присъдената сума от 150000лв. до претендираната от 200000лв.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при 5 съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените психически и емоционални болки и страдания, като при причиняването на смърт, както в случая, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, в каквато насока са и изричните указания по ППВС №4 от 23.12.1968г. В този смисъл възраженията на ищеца, поддържани и във въззивната жалба, възрастта на починалата да не е от значение и обсъждането й да е неморално, са неоснователни. Безспорно загубата на родител, с когото е съществувала пълноценна емоционална връзка, причинява страдания за детето, независимо от възрастта им, тъй като се касае за незаменим в личен план фактор в живота на всеки от тях, негативите от лишаването от който неизменно съпътстват низходящия. Възрастта, обаче, сама по себе си е от значение за характера, степента и интензитета на душевните болки. Както основателно застъпва въззиваемото дружество, не е без значение дали се касае за загуба на родител, оставил невръстно дете с неукрепнала психика, чието присъствие, подкрепа и участие в живота му е основополагащо за неговото пълноценно развитие, формиране на личността и бъдеща реализация, чиято липса бележи целият му по-нататъшен съзнателен живот, или се отнася до родител, който е изпълнил основният си дълг и е оставил низходящ в зряла възраст с утвърден характер и изградена ценностна система, самостоятелен и независим от родителска грижа, намерил своето житейско и социално поприще, както в случая.

Към датата 08.03.2019г., на която е настъпило произшествието, при което е починала Р. П., същата е била на 73 навършени години, а нейната дъщеря ищецът Н. П. на 32 навършени години. Не следва да се обсъждат събраните от ищеца гласни и писмени доказателства относно здравословното състояние на Р. П. като неотносими към спора, доколкото ответникът не се позовава на влошено такова, което при това да е от значение за продължителността и характера на отношенията между майка и дъщеря.