Решение № 234 от 21.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Враца, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.а при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело № 20221420101958 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 12275/24.08.2022 г. от В. П. М., ЕГН **********, чрез адв. Б. П., против Д. И. Х., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2020 г., около 4:30 – 5:00 часа ищецът се намирал в заведение в центъра на с. Бъркачево, област Враца, заедно със свой приятел Валентин Х., като по това време ищецът вече си тръгвал от заведението и когато излязъл на терасата на път към автомобила си, видял ответника Д. Х. заедно с двама негови приятели. Ответникът започнал да вика на ищеца „Ти знаеш ли кой съм аз, знаеш ли какво ще стане“, след което го нападнал и се опитал да му нанесе няколко удара с ръка, но ищецът се предпазил. Тогава ответникът го ударил в гърдите, ищецът паднал на земята, а ответникът паднал върху него. Присъстващите ги разтървали и ответникът и неговите приятели си тръгнали. Ищецът опитал да стане от земята, но изпитал силна болка в десния крак. Бил приет в болницата, където били проведени оперативни процедури заради причинената му „Фрактура крурис декстра – счупване на десните пищялни кости“. Заявява, че за лечението е заплатил сумата от 846,25 лева, от които 539,80 лева за лечение на описаните травми съгласно фактура № 4000004573/29.06.2020 г. и 306,45 лева – за закупени във връзка с лечението лекарства и медикаменти. Заявява, че за изключително дълъг период от време ищецът ползвал отпуск по болест, тъй като нямал възможност да се движи пълноценно, което му 1 създало изключително много затруднения в работата му като земеделски производител. Сочи, че с Решение № 4/07.06.2021 г. по АНД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, ответникът бил признат за виновен за извършено спрямо ищеца престъпление по чл. 133, предл. второ вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Ищецът твърди, че по ДП № 865/2020 г. по описа на РП – Враца, ТО – Бяла Слатина ангажирал адвокат, на когото заплатил възнаграждение в размер на 400 лева.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът Д. И. Х. да бъде осъден да заплати на ищеца В. П. М. сумата от 1 246,25 лева, представляваща причинените му от деянието имуществени вреди, от които 539,80 лева за лечение на описаните травми съгласно фактура № 4000004573/29.06.2020 г.; 306,45 лева – за закупени във връзка с лечението лекарства и медикаменти и 400 лева – платен адвокатски хонорар за защита по АНД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и затруднения от травматичното увреждане, причинено му от ответника на 21.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. И. Х. чрез назначения му от съда особен представил адв. С. Г., с който заявява, че предявените искове са основателни и оспорва само техния размер. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени от него болки и страдания, като сочи, че липсват доказателства за настъпили усложнения в оздравителния период. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който първи е нападнал физически ответника, при което последният го е блъснал и двамата са паднали на земята и са получили увреждания.

Ето защо счита, че обезщетението следва да се намали.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Видно от приобщеното АНД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, НО, III състав, с влязло в сила на 23.06.2021 г. решение № 4/07.06.2021 г. ответникът Х. е признат за виновен в това, че на 21.06.2020 г. в с. Бъркачево, област Враца, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. П. М., изразяваща се в счупване на десните пищялни кости, което е довело до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник - престъпление по чл. 133, предл. второ вр. чл.

129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 2 лева. От фактическа страна е прието, че на посочената дата и място възникнал скандал между ищеца и ответника, при който ответникът бутнал ищеца, който паднал от тераса с височина около 1 метър от земята.

От епикриза /л. 16/, издадена от Ортопедо-травматологично отделение при „Първа частна МБАЛ“ ЕООД – гр. Враца, е видно, че ищецът е постъпил на 21.06.2020 г. и е изписан на 27.06.2020 г. с диагноза „Счупване на дясна подбедрица“. Предприето е оперативно лечение, като на 21.06.2020 г. със спинална упойка е извършена операция – открито наместване и ОМ на счупения голям пищял на подбедрицата, проведено е медикаментозно лечение. Препоръчано е частично обременяване на десен долен крайник за 60 дни, след което по преценка на лекуващия лекар. Изписан лекарствен медикамент – „Ксарелто“ за 10 дни.

От епикриза /л. 14-15/, издадена от Ортопедо-травматологично отделение при „Първа частна МБАЛ“ ЕООД – гр. Враца, е видно, че ищецът е приет на 16.03.2021 г. и е изписан на 19.03.2021 г. с диагноза „Заздравяло счупване на дясна подбедрица с ОМ“/. Извършена е операция за отстраняване на ОМ и проведено медикаментозно лечение.

Видно от болнични листове от 26.08.2020 г., 25.09.2020 г. и 19.03.2021 г., ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност във връзка с процесното счупване за времето от 26.08.2020 г. до 24.09.2020 г., от 25.09.2020 г. до 24.10.2020 г. и от 16.03.2021 г. до 18.04.2021 г.

Представени са фактури и фискални бонове за заплатени болничен престой и лечение, лекарства, консумативи.

Видно от Договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020 г., ищецът М. и адв. П. са уговорили адвокатски хонорар в размер на 400 лева за процесуално представителство по ДП 865/2020 г. по описа на РП – Бяла Слатина.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. И. и В. Ц., които са приятели и съседи на ищеца, живеят в едно село и го познават от неговото раждане. Показанията на свидетелите са еднопосочни, като двамата заявяват, че след конфликт между ищеца и ответника, на ищеца му бил счупен кракът, дълго време бил в гипс и претърпял операции. Това му попречило много, защото можел да ходи само колкото да се обслужва, но не можел да върши работата си като земеделски производител – отглежда животни, което наложило баща му да наеме работник, който да върши неговите задължения. Свидетелите сочат, че и към настоящия момент ищецът се оплаква от болки в крака при промяна на времето или при претоварване в работата.

Съдът кредитира с доверие показанията на двамата свидетели, защото освен еднопосочни, същите се подкрепят от медицинската документация и становището на вещото лице, а същевременно не са събрани други доказателства, които да ги опровергават.

3

По делото е прието заключение по СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира, в което вещото лице е посочило, че ищецът е получил счупване на костите на дясната подбедрица, за което е претърпял оперативно-ортопедично лечение с последващо отстраняване на ОМ /остеосинтетичен материал/ след около 9 месеца.

Обичайният оздравителен период за подобни счупвания е от порядъка на 7-8 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Вещото лице е установило, че към датата на прегледа и изготвяне на заключението здравословното състояние на ищеца е добро, като са налице остатъчни последици от счупването, изразяващи се в оток на десен външен глезен и лек дефицит на движенията в областта на същия, който ще бъде дифинитивен и продължаващ във времето при определени условия – физическо пренатоварване, продължително ходене, промяна на времето и др.

В проведеното открито съдебно заседание вещото лице уточни, че ОМ /остеосинтетичен материал/ е металният материал, с който по оперативен път се възстановява целостта на счупените кости. Сочи, че няма данни за усложнения по време на оздравителния период. При прегледа на ищеца вещото лице е установило, че има дефицит на движенията на глезена по отношение на флексията, т.е. при сгъването и разгъването на същия, с изразен оток на външния глезен, който се дължи на вида на счупването и нарушаване структурата на външния глезен. Сочи, че този дефицит на движенията в областта на същия ще бъде дифинитивен – ще остане константен.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 246,25 лева, представляваща причинените му от деянието имуществени вреди, от които 539,80 лева за лечение на описаните травми съгласно фактура № 4000004573/29.06.2020 г.; 306,45 лева – за закупени във връзка с лечението лекарства и медикаменти и 400 лева – платен адвокатски хонорар за защита по НАХД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, както и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и затруднения от травматичното увреждане, причинено му от ответника на 21.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните елементи от фактическия състав на нормата, а именно: 1/ че ответникът е извършил противоправно деяние, 2/ вследствие на което на ищеца виновно са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди за заплащане на разходи за лечение за причинените му увреждания, закупуване на лекарства и 4 медикаменти и заплащане на адвокатски хонорар за защита по образуваното наказателно производство, както и че действително е сторил тези разходи в претендираните размери; 3/ причинна връзка между деянието и вредите; 4/ размера на вредите; 5/ наличие на влязла в сила присъда на наказателен съд относно описаното в исковата молба деяние.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочената разпоредба изключва свободната преценка на доказателствата относно фактите, чието осъществяване е установено с влязлата в сила присъда. Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието /в този смисъл са: решение № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV г. о., ГК и решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/.

Следователно с оглед влязлото в сила на 23.06.2021 г. решение № 4/07.06.2021 г. по АНД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, НО, III състав, което има последиците на влязла в сила присъда, и също е задължително за гражданския съд по смисъла на чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че ответникът е извършил деянието и същото е противоправно и виновно. Доколкото престъплението по чл. 133, предл. второ вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК е резултатно, следва, че видът и броя на телесните увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, също са установени със задължителна сила. Оттук следва, че съдът е длъжен да приеме в настоящото производство, че деянието, представляващо основание на иска по чл. 45 ЗЗД, е осъществено по описания в решението на наказателния съд начин.