Определение № 992 от 21.07.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 700/2026
- Вид
- Определение № 992
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за наследството
- чл.49, ал.1 · Закон за наследството
- чл.51 · Закон за наследството
- чл.67, ал.1 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 992 гр. Плевен, 21.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500700 по описа за 2026 година Производство по чл.274, ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. Х. Д. от гр.*************, ЕГН ********** - ищец по гр.д. № 1908/2026г. по описа на Плевенски районен съд срещу Определение № 2677/16.06.2026г., постановено по същото дело, с което е върната исковата молба ведно с приложенията поради неотстраняване на нередовностите и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и моли окръжният съд да го отмени и да даде указание на първоинстанционния съд да възобнови производството, както и да се произнесе по исканията.
В описанието на посочените за обжалването мотиви се твърди, че пред ПлРС е депозирана искова молба от жалбоподателя с твърдения „дълговете от Букурещкият мирен договор от междусъюзническата война на дължащите контрибуции дългове в движимости на И. Р. Н. и Г.Р.Н. като наследници на и също така за дългове на движимостите към кредитори на двамата вуйчовци по ЗЗД за Първата световна война и за колекторската фирма на ООН в САЩ от края на Втората световна война“.
Правният му интерес произтича от следното: „контрареволюция, извършена от него срещу Х. Ц. Д., който като революционер изплаща дълговете на двамата му вуйчовци“. Посочва се още, че “вида на защита с конститутивен иск по чл.49 от ЗН за движимостите, които да бъдат вписани 1 като негов дял от П. Н. С. по наследството от майка му“. Жалбоподателят се оплаква, че постановеното определение прегражда развитието на делото.
Въззивният съд, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази с изискванията на Закона, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, а по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че с разпореждане на съда ИМ е оставена без движение депозираната искова молба, като са дадени указания на молителя. По делото е постъпила и уточняваща искова молба, с която съдът намерил, че не са отстранени нередностите на исковата молба, тъй като от същата отново не се установява какви са твърденията на ищеца, както и какъв е правният му интерес и вида на търсената защита.
Съдът намерил, че нередовностите в исковата молба не са отстранени, поради което приложил разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК и на основание на закона - производството по делото следвало да бъде прекратено, а молбата – върната на ищеца П. Х. Д., след като ищеца вече е предупреден за последиците от неизпълнение на дадените от съда указания.
Тези изводи са законосъобразни и се споделят от ПлОС.
Оплакванията са неоснователни - както и да се преценява първоначалната ИМ от 18.05.2026г. – от л.2 до л.10 и уточняващата молба от 17.06.2025г. – от л.13 до л.16 от делото на ПлРС, същите не съдържат ясно и разбираемо изложение на обстоятелства в логическа последователност, нито ясно формулирано искане, съответно на фактическите твърдения.
С Разпореждане № 7111 от 27.05.2026 година по гр.д. № 1908/2026 по описа на ПлРС, с което съдът оставил без уважение исковата молба от П. Х.
Д., са дадени указания на молителя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности, подробно описани в постановеното разпореждане, като с допълнителна молба да въведе конкретни фактически твърдения за юридически факт, от който възниква качеството на кредитор на наследство.
Със същото разпореждане, съдът указал на молителя да представи и 2 доказателства за изложените твърдения, както и да изложи такива за спазване на тримесечния преклузивен срок по чл.67, ал.1 от ЗН, като посочи от кой момент счита, че срокът е започнал да тече, и да представи и доказателства в тази насока.
Видно от отбелязване върху съобщение за връчване на препис от поставеното от ПлРС гореописано разпореждане, молителя е получил същото на 08.06.2026 година.
В указаният от съда срок е постъпила уточняваща молба, с която не са изпълнени дадените указания, наведени са отново неясни и неуточнени твърдения, а към нея е приложено доказателство, което е във връзка с различно по предмет производство пред същият съд. Производството, по което е постановено представеното като доказателство - протоколно определение № 1626 от 03.08.2022 година е по ч.гр.д. № 1409 по описа за 2022 година на ПлРС, е по повод на предявена молба от същият молител с правно основание чл.51 от ЗН и същото е прекратено по отношение на едни наследници на П. Н. С., а по отношение на други – съдът е определил да се впише в особената книга, че същите губят правото да приемат наследството, оставено от наследодателя им на основание чл.51, ал. 2 вр. с чл.49, ал.1 от ЗН.
С оглед на достигнатите от ПлРС изводи и съображения, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК и след като ищецът не е отстранил констатираните нередовности, с Определение № 2677 от 16.06.2026г. по гр.д. № 1908/2026 по описа на ПлРС съдът е прекратил производство и е върнал исковата молба с приложенията.
Като е постановил обжалваното определение, ПлРС е стигнал до изводи, които се споделят от настоящия състав на решаващия съд и поради това то следва да се потвърди като законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Х. Д. от гр.Плевен срещу определение № 2677/16.06.2026г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 1908/2025г., като неоснователна и 3
ПОТВЪРЖДАВА законосъобразно. обжалваното определение като правилно и
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4