Решение № 844 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110200589 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба н а Н.Ив. срещу Наказателно постановление № 03-013432 от 17.02.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

Варна, с което на въззивната страна на основание чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ вр. чл. 75а, ал. 1 вр. чл. 8, ал.2, т.4 ЗТМТМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като й е връчено нечетливо копие на АУАН. Отделно от това се твърди, че лицето има разрешение за постоянно пребиваване на територията на РБ, има право на свободен достъп до пазара на труда и е налице сключен трудов договор по правилата на българското законодателство, като досежно необходимото разрешение не ставало ясно чие задължение е било снабдяването с разрешение – нейно или на работодателя. Оспорва датата на извършване на нарушението, като посочва, че същата следва да е 03.08.2018г. (датата на постъпване на работа), а не 15.01.2021г. Твърди, че за същото нарушение е бил наказан и работодателя, поради което налагането на втора санкция за същото следва да бъде недопустима. Навежда доводи и за приложимостта на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, с оглед обстоятелството, че е била освободена от работа и няма достатъчно доходи да заплати размера на наложеното й наказание. Отправено е искане наказателно постановление да бъде отменено, като се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител, която моли за 1 потвърждаване на наказателното постановление, излагайки аргументи за неговата законосъобразност. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното от фактическа страна:

През месец 01.2021 г. служители при ДИТ-Варна , сред които св. Д., извършили проверка на обект – магазин „Паркмарт“, находящ се гр. Варна, бул.“Кназ Борис І“ №152, стопанисван от „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД.

В хода на проверката на обекта било установено, че лице - чужденец – Н.Ив., ЛНЧ***, гражданин на Р Украйна, престира труд по трудово правоотношение на длъжност „продавач- консултант“ в обекта с установено работно време, трудови задължения и възнаграждение, като нито тя, нито дружеството „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД са подавали заявление за разрешение за достъп до пазара на труда на гражданин на трета държава и не била подавана декларация за регистрация за извършване на краткосрочна заетост без разрешение за работа на лицето. Тъй като било прието, че жалбоподателката не попада в изключенията по см. на чл.9 ЗТМТМ, свързани с възможността работник гражданин на трета държава да полага труд без разрешен достъп до пазара на труда на територията на РБ на И. бил издаден АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. чл. 75а, ал. 1, вр. чл. 8, ал.2, т.4 ЗТМТМ, което било прието за извършено на 15.01.2021г.

На 08.02.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на лицето, което вписало изявление, че разбира съдържанието му и не вписало в съдържанието му възражения.

По преписката постъпили допълнително възражения, но били преценени като неоснователни. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-013432/17.02.2021г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 75а, ал. 1 вр. чл. 8, ал.2, т.4 ЗТМТМ.

Н а жалбоподателлката е било наложено административно наказание „глоба“ в минималния предвиден в закона размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – длъжностна характеристика; трудов договор; декларация от заетото лице и др. , както и гласните такива-показанията на св. Д.. Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 2 от ЗАНН 7 – дневен срок (предвид отсъствието на доказателства за връчване на НП), от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 79, ал. 2 ЗТМТМ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

С жалбата се сочи, че предоставените АУАН екземпляри са били нечетливи и е било невъзможно извършване на съпоставка между описанието на нарушението в АУАН и НП.

Доколкото по административнонаказателната преписка, която е достъпна за санкционираното лице се съдържа четлив екземпляр от АУАН, съдът прецени възражението като неоснователно.

На следващо място и противно на заявеното в жалбата, съдът намери, че нарушението е описано пълно, ясно и точно в обстоятелствените части на АУАН и НП, като описаните факти правилно са били съотнесени към приложените правна квалификация и санкционна норма от ЗТМТМ и в този смисъл не е налице нарушение на закона.

На следващо място се оспорва датата на извършване на нарушението.

В АУАН и НП се сочи дата 15.01.2021г. – датата на проверката, но сключения трудов договор е от 03.08.2021г. и за това било подадено надлежно уведомление по чл.62 ал.5 от КТ.

Съдът, като взе предвид, че нарушението като фактически състав е било установено едва при извършената проверка, при която лицето е било възприето да полага труд в обекта, намери, че законосъобразно като дата на нарушението е била определена тази, съвпадаща с датата на проверката.

Изразената позиция, че АУАН е съставен след изтичане на преклузивния срок за съставянето му, тъй като е изпълнено задължението по чл.62 ал.5 от КТ, настоящият състав не възприе, доколкото задължението за уведомяване касае такова до ТД НАП, а не ДИТ, поради което и сроковете за съставяне на АУАН не са изтекли. За ДИТ нарушението и нарушителя са станали известни при извършване на проверката и в този смисъл АУАН е съставен в рамките на сроковете за съставянето му.

По същество на нарушението и съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ:

"Чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

В чл. 8, ал. 2, т. 4 ЗТМТМ се посочва,че право на достъп до пазара на труда на основания извън посочените в ал. 1 може да получат работници – граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец – 3 гражданин на трета държава.

В настоящия случай жалбоподателката И. е гражданин на трета държава –Украйна и притежава разрешение за продължително пребиваване на територията на РБ , тъй като е член на семейството на продължително пребиваващ в РБ чужденец и не е изпълнила задължението си преди да започне да полага труд да получи разрешен достъп до пазара на труда от Агенция по заетостта.

Следва да бъде посочено, че незнанието за съществуването на това нейно правно задължение не е извинително и важи общото правило - Ignorantia juris non excusat (Незнанието на закона не извинява).

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Напротив касае се за типично нарушение. Действително нарушението е извършено за първи път и са спазени останалите изисквания на трудовото законодателство, но това не означава, че при всяко първо нарушение не следва да се налага наказание.

Следователно правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката за нарушение на чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ.

Що се касае до доводите, че за същото нарушение е бил санкциониран и работодателят й, те са неприложими, тъй като законодателят е предвидил две отделни нарушения за работника и за работодателя, които са независими едно от друго и които целят дейността на чужденците на територията на РБ да бъде прецизно регламентирана.

Предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ за подобен вид деяния е глоба от 500 до 5000 лв.

При определяне на размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че нарушението е извършено за първи път.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

При наличието единствено на смекчаващо отговорността обстоятелство наказващият орган правилно е определил наказанието в минимален размер.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на АНО следва да се присъдят разноски за осъщественото процесулано представителство в размер на сумата от 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-013432 от 17.02.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на Н.Ив. на основание 4 чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ вр. чл. 75а, ал. 1 вр. чл. 8, ал.2, т.4 административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

ЗТМТМ е наложено

ОСЪЖДА Н.Ив., ЛНЧ*** да заплати на Дирекция Инспекция по труда гр.

Варна сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5