Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 26.10.2020, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 253/2020
Вид
Решение № 216
Подписан
26.10.2020
В сила
26.10.2020
Състав
МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№

В името на народа гр.

Кърджали, 26.10.2020 г.

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха Халил

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 253/ 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от

Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Образувано е по жалба на М.М.К. от *** срещу Решение № Ц2153-08-48/ 21.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се обяснява, че на 30.09.2019 г. М. К. е била съкратена от „ ***” (***) и на 05.10.2019 г. напуснала ***.

Със заявление, вх. № ***/ *** г. на ТП на НОИ – Кърджали е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че от 30.09.2019 г. правоотношението й с „ ***” (***) е прекратено поради съкращаване. Със заявлението представила и преносим документ U1, представляващ удостоверение за социалноосигурителни периоди, които да бъдат взети под внимание при изчисляване на обезщетението за безработица. Служителката в ТП на НОИ – Кърджали отказала да приеме представения документ U1, като информирала

М. К., че съществува разминаване между датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 30.09.2019 г., посочена и в заявлението и датата на прекратяване на трудовото правоотношение съгласно преносимия документ – 05.10.2019 г. След като представения документ U1 не бил приет от служителката на ТП на НОИ – Кърджали, жалбоподателката подала заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС ( ***) със СЕД U002 и U004, за времето от:

07.08.2007 г. – 19.09.2012 г.; 10.12.2012 г. – 22.09.2012 г. и 04.04.2017 г. – 30.09.2019 г. С Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото заявление било спряно до получаване на структурирани електронни документи U002 и U004 от компетентния орган на ***. След представяне на заявление, на 10.06.2020 г., от М. К. за повторно запитване за осигурителните периоди във ***, на 16.06.2020 г. компетентната институция във *** представила такива документи. Със СЕД U004 удостоверила доход от заетост за периода: 04.04.217 г.-30.09.2019 г. в размер на *** *** месечно, а в СЕД U002 като причина за прекратяване на последната заетост било отбелязано „неизвестно”. След получаване на посочените документи, с Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.54ж, ал.1, във връзка са чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО било отпуснато ПОБ в размер на *** лв. дневно за периода от 01.10.2019 г. до 31.01.2020 г. След подаване на жалба срещу това разпореждане било постановено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата са изложени съображения, че е нарушено правото на защита на М.К., тъй като длъжностното лице в ТП на НОИ – Кърджали не е приело представения от нея преносим документ U1. На следващо място се твърди, че оспореният административен акт е издаден в нарушение и на чл.35 от АПК. Сочи се, че дори в СЕД U002 да е посочено, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение на М. К. с „ ***” (***) е „ неизвестна”, това по никакъв начин не опровергава посочената в документа от бившия й работодател и в преносимия документ U1 причина – съкращение ( ***). Поради изложеното се твърди, че при издаване на решението директорът на ТП на НОИ – Кърджали незаконосъобразно е съобразил единствено документа СЕД U002, без да вземе предвид документа за съкращаване от работа, издаден от бившия работодател на жалбоподателката. Заявява се, че посочената „неизвестна” причина за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката в документа СЕД U002 единствено свидетелства за обстоятелството, че компетентният орган във ***, предоставящ информация на НОИ в България, няма информация за точната причина за прекратяване на трудовото правоотношение, като по никакъв начин не е в колизия с посочената от бившия работодател на К. в предоставения от него документ и в преносимия документ U1, причина. В съответствие с изложеното се прави искане да се отмени оспорения административен акт. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. В молба заявява искане за даване ход на делото, приемане на представените доказателства и присъждане на деловодни разноски в размер на 100 лв. за превод от *** на български език на представените по делото документи.

Към молбата прилага нов преносим документ U1, който е изискала от компетентните власти на *** след издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, в което коректно е отразена датата на прекратяване на трудовото й правоотношение.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в оспореното решение. В подкрепа на становището си се позовава на Решение № 90/ 06.01.2020 г. по адм. д. № 7762/ 2019 г. на ВАС, VI о.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на съдебен контрол е Решение №

Ц2153-08-48/ 21.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М.М.К. срещу Разпореждане № ***/

*** г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Съгласно изложените мотиви в обжалвания административен акт директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че М.К. не е доказала посоченото, в заявлението за отпускане на ПОБ, основание за прекратяване на трудовото й правоотношение с работодател във *** – чл.325, ал.1, т.4 от КТ. Горестоящият административен орган се е позовал на СЕД U002, изпратени от съответната компетентна институция във ***. Посочил е, че в изпратените два такива документа като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „неизвестна”. В решението е посочено, че представеното писмо от работодателя на жалбоподателката във ***, с което е предизвестена за съкращаването й от работа може да бъде ценено като косвено доказателство, че трудовата й заетост е прекратена на това основание, но не е достатъчно за да послужи като причина за прекратяване на заетостта, от която да се определи размера и срока на обезщетението, тъй като правото и размера на паричното обезщетение за безработица се определя въз основа на данните, отразени в преносим документ U1, който се предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция на съответната държава-членка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправни норми.

Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.

114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно изложените мотиви в оспореното решение и приетите доказателства, по делото няма спор, че жалбоподателката отговаря на тези изисквания.

Спорен е въпросът относно причината за прекратяване на трудовото й правоотношение с работодател във ***. В случая намира приложение регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. Съгласно Регламент ЕО/№ 883/2004 г. размерът и срока на ПОБ се изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ U1, който се предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция на съответната държава-членка.

Административните органи в ТП на НОИ –

Кърджали са приели, съгласно служебно изискани и представени СЕД U002 от компетентните власти на ***, че причина за прекратяване на трудовото правоотношение е „неизвестна”. Това е мотивирало отпускане на ПОБ на основание чл.54б, ал.3 от КСО, която предвижда, Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл.

107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т.

2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.

101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

АС – Кърджали приема, че разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица и решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали са постановени без да са взети предвид събраните доказателства, което е довело до материална незаконоссъобразност. От заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка се установява, че с подаване на заявление за отпускане на ПОБ жалбоподателката е представила 4 броя документи, издадени от компетентните власти на ***. Един от тези документи е преносим документ U1, отнасящ се до осигурителен стаж и доход при последния работодател – „***”.

В този документ като причина за прекратяване на работата е посочено съкращаване. С жалбата срещу разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали М. К. е представила документ от работодателя си, с който я уведомява, че поради съкращаване, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено от 30.09.2019 г., като не е необходимо да отработва дните на предизвестието. След направено последващо запитване е изпратен СЕД U002 от компетентните власти на ***, в който като причина за прекратяване на трудовото правоотношение отново е посочено „неизвестна”.

С жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е представено копие на преносим документ U1, издаден от компетентните власти на ***, с превод на български. В този документ, с дата 10.10.2019 г., са посочени периодите на осигуряване, както и причината за прекратяване на трудовото правоотношение – „съкращаване”. Представено е и копие от писмо (предизвестие) от последния работодател – „***” ***, с превод на български, от което също се установява, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е поради съкращаване. Към молбата от 14.09.2020 г., за даване ход на делото в отсъствие на жалбоподателката, също е приложено копие на преносим документ U1, издаден от компетентните власти на ***, с превод на български. В този документ, с дата 17.08.2020 г., е посочен последният период на заетост: 04.04.2017 г. до 30.09.2019 г., получаваното брутно възнаграждение месечно. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено съкращаване.