Определение № 5777 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5777 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110116244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на ответното дружество за изменение на решението, постановено по делото, в частта за съдебните разноски, които са му възложени.

Поддържа, че адвокатското възнаграждение е в завишен размер и не съответства на правната и фактическа сложност на спора, принципът за справедливост и икономическа тежест, а освен това имало злоупотреба с процесуални права.

Насрещната страна оспорва искането с подробни съображения, че твърденията на ответника не намират опора в доказателствата по делото.

Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, намира следното:

Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок, е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът не констатира основание за промяна на своята преценка, съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение за отговорността на ответника за съдебните разноски.

Съобразно приетото от съда с решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното за правна помощ. Видно от договор за правна защита и съдействие от 05.02.2025 г. при претендирани 1200 лв., доколкото липсват доказателства за плащането на остатъка от 600 лв., разноската за правна помощ на ищеца е доказана до размер на сумата 600 лв. Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ищеца съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. Съдът, предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, като съобрази разясненията с Определение № 1

29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, ІІ т. о. относно обстоятелството, че спорното материално право по предявените искове произтича от едно основание, с явяване в открито съдебно заседание, приема, че сумата 600 лв. е доказаната, необходима и разумна разноска за правната помощ в производството, която от ответникът следва да заплати. В допълнение, в контекста на претендирания от ответника размер на възнаграждение на неговия процесуален представител и принципът на равностойност, съдът отчита обема на предвидените в закона права и отговорности на адвоката и на юрисконсулта.

Твърденията на ответника за злоупотреба с процесуални права на ищеца са необосновани, а освен това и преклудирани, тъй като до края на съдебно дирене твърдения и доказателства за това не са посочени.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 от ГПК на ответника „Фератум България“ ЕООД.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2