Решение № 96 от 04.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Кристина Гюрова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно наказателно дело № 20211100604257 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба, с вх. № 21045381/13.09.2021 г., на частния тъжител Т. Д.

П., срещу разпореждане № 20149534 от 30.06.2021 г., постановено по НЧХД № 10082/2020 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 110 състав, с което е прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, наказателното производство по делото.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че изложеното в частната тъжба представлява предположение на тъжителя за заявени по негов адрес неистински позорни обстоятелства. Сочи се, че отказът на СРС да издаде на жалбоподателя съдебно удостоверение, с което да се снабди с процесната докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г., по описа на СДВР, е неправилен, тъй като в тази докладна записка се съдържало описание на разгласените за личността му позорни обстоятелства. Същата му била необходима за да посочи пред съда в какво се изразява престъпното поведение на лицето, срещу което е насочена тъжбата, и за да се оформи предметът на доказване по делото. Счита, че е ирелевантно в кой момент точно се е запознал с докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г., като не е в състояние да посочи кога му е станала известна, от значение според жалбоподателя било единствено кога е узнал за справка, с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., в която „се съдържало 1 всичко конкретно“, и с която все още не се е запознал. Прави се искане разпореждането на първостепенния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество.

Препис от жалбата е изпратен и връчен на лицето, срещу което е подадена тъжбата – Р.В. Н.. Не е постъпил писмен отговор.

В закрито заседание на 07.12.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител Т. Д. П. поддържа депозираната въззивна жалба, като излага съображения, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а делото върнато на СРС за разглеждането му по същество.

В откритото съдебно заседание по решаване на делото, лицето, срещу което е насочена тъжбата - Р.В. Н., редовно уведомена, не се явява пред въззивния съд. За нея се явява адв. Р.Н., който сочи, че атакуваното разпореждане е правилно, законосъобразно и мотивирано. Твърди, че правилно районният съд е стигнал до извод, че депозираната от тъжителя молба-уточнение по повод на дадените от съда указания за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на закона, не кореспондира с материалите по делото, вследствие на което първостепенният съд е бил в невъзможност да извърши преценка спазен ли е срокът по чл. 81, ал. 3 НПК за подаване на частната тъжба. Навеждат се и доводи, че направеното от жалбоподателя искане да допълни тъжбата си с конкретни обстоятелства след образуване на делото е недопустимо, тъй като не се касаело до отправено искане за събиране на доказателства, а за попълване на състава на престъплението „клевета“. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд, с което е прекратено производството по делото да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.

314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 319, ал. 1 НПК петнадесетдневен срок, от процесуално - легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК. Предвид това, въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Производството по НЧХД № 10082/2020 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, е 2 образувано по повод депозирана частна тъжба от Т. Д. П. срещу Р.В. Н. за осъществен състав на престъпление от частен характер, а именно клевета по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК. С частната тъжба са наведени твърдения, че на 22.03.2019 г., в докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г., по описа на СДВР, лицето, срещу което е насочена тъжбата - Р. Н., в качеството си на полицейски служител от СДВР, е заявила по адрес на тъжителя позорни и неверни обстоятелства. Тъжителят твърди, че цитираната по-горе докладна записка била изготвена от Р. Н. и в нея се съдържали позорни и неверни обстоятелства относно личността му, но не знае в какво точно се състоят тези твърдения, а единствено му е известно, че се касаело за заявени от Р. Н. грозни неистини за непристойно поведение, извършени хулигански действия и говорене на цинизми от страна на тъжителя по адрес на други служители на СДВР – колеги на лицето, срещу което е подадена тъжбата. Тъжителят изрично сочи, че срещу Р. Н. има 2 отделни и различни образувани дела с предмет обвинение за клевета – по НЧХД 3665/2020 г. на СРС, НО и процесното НЧХД № 10082/2020 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, по първото от които се инкриминират заявени по негов адрес неверни и позорни обстоятелства в справка, с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., а настоящото касае такива изложени в докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г., по описа на СДВР. В тъжбата се застъпва още, че за процесната докладна записка № 513р24472/22.03.2019 г. на СДВР, жалбоподателят е узнал от справката по другото образувано наказателно дело от частен характер, а именно от справка, с рег. № 513р34287/24.04.2019 г. Тъжителят обаче с категоричност излага, че не може да посочи времето, в което е узнал за разгласяване на сочените по негов адрес във въпросната докладна записка позорни обстоятелства, съответно датата на която се е запознал със справка, с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г. , от която твърди да е научил за изготвянето на инкриминираната докладна записка.

С разпореждане № 20028507 от 01.02.2021 г., постановено по НЧХД № 10082/2020 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, съдията-докладчик е констатирал, че частната тъжба не отговаря на изискванията, посочени в чл. 81, ал. 1 НПК, доколкото, от една страна, към нея не е представен документ за заплатена държавна такса по т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за подаване на тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер, в размер на 12 лв., а от друга, в тъжбата не е посочена конкретна дата, на която тъжителят е узнал за извършване на престъплението, съответно датата на която се е запознал със справка с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., от която твърди, че е узнал за изготвяне на докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г. на СДВР, при така заявеното в тъжбата, че датата на извършване на престъплението е 22.03.2019 г., когато е била изготвена горецитираната докладна записка. По тези съображения на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да бъде представено доказателство, 3 удостоверяващо заплащането на държавна такса, в размер на 12 лв., по сметка на СРС, както и да посочи конкретна дата, на която е узнал за извършване на престъплението, съответно датата на която се е запознал със справка с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., от която твърди, че е узнал за изготвяне на докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г. на СДВР. На тъжителя са указани и последиците в случай на неизпълнение на указанията на съда, а именно, че частната тъжба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съобщението с указанията на съда е връчено лично на Т. Д. П., на 08.02.2021 г.

В изпълнение на указанията на съда, на 09.02.2021 г., Т. Д. П. подава молба, с вх. № 21008497, в която посочва, че не се е запознал със справка /вместо правилното посочване като докладна записка/ с № 513р-24472/22.03.2019 г., но след като се запознае с нея със сигурност ще може да каже коя е датата на извършване на престъплението и датата, на която е узнал за осъществяването му. Излага също така, че със справка с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., се е запознал в края на месец септември 2020 г., от който момент узнал за изготвената процесна докладна записка № 513р24472/22.03.2019 г. на СДВР. Моли съдът да му издаде съдебно удостоверение, посредством което да се снабди с въпросната докладна записка № 513р24472/22.03.2019 г. на СДВР. Към молбата е приложен документ за внесена по сметка на СРС държавна такса, в размер на 12 лв.

С разпореждане № 20149534 от 30.06.2021 г., постановено по НЧХД № 10082/2020 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, предмет на обжалване в настоящото производство, съдията - докладчик е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК.

Районният съд, на първо място, е приел, че изложените твърдения в допълнително представената молба-уточнение, не кореспондират с данните по делото. Мотивирал е, че видно от първоначално депозираната частна тъжба, същата е подадена на 28.07.2020 г., с вх. № 1038616, тоест преди посочената в допълнителната молба-уточнение дата на узнаване за извършване на престъплението, а именно – в края на месец септември 2020 г., което препятствало съдът да извърши преценка кога точно на тъжителя му е станало известно, че в процесната докладна записка са изнесени позорни и неверни обстоятелства за него, съответно спазен ли е срокът по чл. 81, ал. 3 НПК за подаване на частната тъжба. На следващо място, за да постанови атакувания акт, СРС се е позовал и на липсата на изложени от жалбоподателя обстоятелства на престъплението и поконкретно какви са разгласените от лицето, срещу което е насочена тъжбата позорни и неверни обстоятелства за личността му, доколкото сам тъжителят в депозираната от него частна тъжба е заявил, че такива в процесната докладна записка се съдържат, но не знае в какво се състоят и поради това не може да каже какви са, като едва след запознаване с процесната докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г. на СДВР, ще 4 съобщи в какво се изразяват разгласените по негов адрес позорни и неверни обстоятелства. Първостепенният съд е изложил също така, че тъжителят не е посочил конкретните обстоятелства на престъплението, а излага единствено негови предположения, че в процесната докладна записка евентуално се съдържат позорни и неверни за личността му твърдения, което се приравнявало на липса на предмет на обвинението поради отсъствие на конкретни факти и обстоятелства, на които се основава тъжбата. В заключение контролираният съд е посочил, че направеното от жалбоподателя искане да допълни тъжбата си като посочи конкретните разгласени срещу него неверни и позорни обстоятелства едва след като се запознае с въпросната докладна записка е недопустимо, тъй като в случая не се касаело до отправено искане за събиране на доказателства, а за попълване на състава на престъплението „клевета“, като съдът нямал задължение да подпомага страните в наказателното производство по дела от частен характер, доколкото водещ бил принципът на състезателност, с цел осигуряване равенство на страните в процеса. По изложените съображения районният съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал.

5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК за прекратяване на висящото пред него наказателно производство.

Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, тъй като тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. Съображенията за това са следните: